2013-08-02 10:27:00
Понякога големите събития стават такива чрез дистанцията на времето, а за тях първоначално се пише накратко и с най-дребния вестникарски шрифт. На 12 юни 1996 г. България се вълнува от участието на националите ни на Евро-96 и не след дълго чува „супената” реплика на Любо Пенев, като никой извън Ловеч не обръща внимание на общото събрание, на което се сменя собствеността и названието на едноименния клуб, току-що изпаднал от елита.
Информацията е крайно пестелива – фирмата "Литекс Комерс" поема издръжката на тима, който занапред ще бъде воден от местната легенда Ферарио Спасов. Случилото се обаче е показателно за това как 10 ноември променя футбола ни – пазарните механизми затриват традиционни клубове от големи градове, а на авансцената са изтикани отбори без забележителна история зад гърба си. Някои от тях си остават еднодневки, породени от конюнктурата, други се превръщат в трайни явления.
Още със самото си раждане Литекс тръгва да разбива двуполюсния синьо-червен модел на футбола у нас. И сигналната лампа пред прозорливите наблюдатели на процесите светва с един наглед нелогичен трансфер – броени дни след триумфа със Славия капитанът на шампионите Стефан Колев предпочита да се обвърже с изпадналия от елита тим от Ловеч. По пътя си към скоростното завръщане сред майсторите Литекс помита всичко, а първия гол на старта в Б група вкарва роденият в ловешкото село Баховица младок Ивайло Петев, който след години ще изведе друг провинциален феномен – Лудогорец, до две шампионски титли.
С непогрешим нюх за таланти Гриша Ганчев обаче удря на камък в намерението си да привлече за каузата си юношеския национал Стилян Петров. Месеци по-рано русият халф на Монтана собственоръчно засилва ловчанлии към преизподнята на втория ешелон с първия си гол в елита за крайното 3:2. „Забелязах, че един-двама от по-възрастните ми съотборници не са много доволни от мен. По-късно ми намекнаха, че са разчитали на някакво възнаграждение, ако от Ловеч се бяха добрали до точката – разказва Петров в своята автобиография "Наричайте ме Стан".
– Гриша Ганчев поиска да ме привлече веднага, но не беше възможно, защото най-доброто, което можех да направя тогава, бе да остана на мястото си. Тогава той предложи на Монтана пари, за да е сигурен, че неговият отбор ще има пръв правото на избор да ме купи, когато дойдеше време да ме продават. Но Ловеч нямаше шанс да ме вземе, когато на следващия сезон ме поискаха от ЦСКА. Ганчев беше бесен, че не съм отишъл при тях и всеки път, когато го видя, до ден днешен ми напомня за гола и за невъзможността да подпише с мен.”
Тогава Гришата е безсилен да се пребори с могъщата икономическа групировка „Мултигруп”, която през май 1994 г. поема ЦСКА, а на третата година от управлението й титлата изглежда задължителна. Всичко започва с държана в строга тайна операция в Кипър в края на ноември 1995 г. Тогава вицепрезидентът на червените Евгени Горанов и изпълнителният шеф Емил Данчев (по-късно познат като агента на Бербатов) отиват на преговори с най-високо котирания български треньор по онова време Георги Василев, който води Анортозис. Гочето е човек на премерените рискове и за него осигурените му от боса Илия Павлов 17-годишни юношески национали Стилян и Мартин Петрови са по-скоро подправка към основното ястие, което трябва да "сготви” с опитни бойци.
За целта е привлечен брилянтният пловдивски халф Костадин Видолов, а от чужбина се завръщат Ивайло Андонов и Георги Йорданов-Ламята. Анатоли Нанков и Милен Петков са другите козове на специалиста.
Началото на сезона не предвещава светло бъдеще за армейците. ЦСКА губи на старта от провинциалния хит Нефтохимик. Тимът на Гочето води на почивката с 1:0, но тогава в съдийската стая нахлува ексцентричният бос на бургазлии Христо Порточанов, който вади пистолет на рефера Димо Момиров с думите: „Ще ти изпразня пълнителя в корема!”. След почивката нафтата прави пълен обрат до 2:1. Не минава кръг без малтретиран съдия, затова не е случаен жестът на топарбитъра ни Атанас Узунов, който преди мача Спартак Вн – Монтана символично подарява… бухалка на колегата си Стефан Орманджиев. Във футбола ни наистина властват бухалките. Изпитва го на свой гръб и Гриша Ганчев.
В четвъртфинален реванш за купата с Левски гостите от Ловеч повеждат до почивката с 1:0 и след 2:0 в Ловеч сензацията в турнира се пече. На полувремето обаче петима здравеняци нахълтват в съдийската стая. Какво точно са сторили на рефера Светослав Славов, историята мълчи, но през втората част сините стигат до „невероятния” обрат до 4:1 с продължение „до гол”. „Веднага след мача го питам защо даде 5 минути отгоре – спомня си Ангел Бончев, тогавашната дясна ръка на ловешкия бос. – Той само вдигна ръце и промълви: „Страшно е!”. От отбор на народа Левски се превръща в тим на мутрите. През октомври 1996 г. ВИС-2 става основен спонсор на сините, които слагат на гърдите си голямо лого на компанията само 5 месеца след като клубният бос Томас Лафчис повежда шествие по улиците на столицата срещу произвола на силовите застрахователи във футбола ни.
След осмия кръг ЦСКА става лидер след пауза, продължила повече от 4 години. Сладкият реванш срещу бургазлии на Херо за ексцесиите през есента е взет в 16-ия кръг типично „по георгивасилевски” – с минималното 1:0 и с предпазлива тактика. Победата обаче отдалечава червените на цели 10 точки от най-сериозния им конкурент през сезона Нефтохимик и Гочето се решава на необичайна за характера му волност – прави кълбета от радост на пистата на „Българска армия“. Титлата вече е само въпрос на време и е узаконена с 9:0 в предпоследния кръг срещу брашнения чувал Раковски от Русе.
Точката на головата фиеста слага с първото си попадение в А група резервата Мартин Петров, който в лудата си радост спринтира към трибуните, побрали този ден 15 000 зрители. Стилян и Мартин рядко получават шансове за изява от Гочето, който на журналистически подкани отговаря: „Как да ги използвам, като и аз не ги виждам – постоянно са на лагери с юношеските национали“.
Един отбор бие всички антирекорди. Раковски е типичната играчка за забавление на спонсори еднодневки. Основан през 1992 г. от група добре облечени русенски бизнесмени, за три години „отрочето на прехода” прескача цели етапи в своето развитие и от Б окръжна група се катапултира в елита, където се задържа на магия за още един сезон. В него пропадането е пълно – свършват парите на Оскар Цанков, обвинен в създаването на пирамида, завлякла вложители с 40 млн. лева, и агонията трае цял сезон. Русенци сякаш се борят за футболен „Оскар” за най-слаб тим – печелят само една точка в 30 мача, губят останалите 29 с причудливи резултати, вкарват едва 8 гола и инкасират цели 110 попадения. Десетилетие по-късно те намират своя достоен конкурент – Дражевия Черноморец.
Очаквайте: Как новак стана шампион, а тим от село бе кратката футболна авантюра на Ахмед Доган.