Последната преграда – Великият едноок Бенкс

2019-02-17 13:02:00

Само преди няколко дни от този свят си отиде една от легендите на футбола – вратарят Гордън Бенкс. Фигура с огромно значение за успехите на Англия през 60-те години, стражът с който Трите лъва вдигнаха световната купа. Сайтът Sportinglife.bg разказва историята на Великие едоок Бенкс

Топката нямаше как да не влезе във вратата.

Когато Пеле скочи толкова високо и нанесе такъв мощен удар с глава, мрежата е навела глава пред неизбежната съдба да бъде посетена от пратения към нея куршум.

В добавка, тревата в Гуадалаха бе толкова изсъхнало от жаркото слънце, че бе станала като бетон. И топката отскочи от нея като от асфалтовото покритие на паркинг в панелен комплекс от южните квартали на София.

"От първия ден на тренировките в Мексико бе ясно, че терените са много твърди и сухи заради жегата. Топката отскачаше нетипично високо и аз оставах да тренирам допълнително, за да свикна с това."

Разказът е на човека, който спасява неспасяемия удар. Гордън Бенкс ляга ниско долу до ъгъла на вратата, някак слага ръце пред отскочилата току пред него мощна топка, изстреляна от Пеле, като успява да я отблъсне чак над гредата.

Стадионът е изумен как не е гол. Пеле се приближава и му се усмихва, а Боби Муур поздравява вратаря на Англия по типичния си начин: "Бенкси, остаряваш… Преди тези ги хващаше!". Самият той днес признава, че си е казал: "Провървя ти…"

Това е един от "Стоте най-велики моменти в историята на футбола", признат от ФИФА. За световния запалянко – спасяването на века. На историята на световните първенства. Мондиал 1970 е спечелен от Бразилия, но начинът, по който Бенкс спира удара на Пеле остава един от ярките спомени от първенството.

Само 19 години по-рано той има още по-трудни задачи. На 14 е въглищар в родния Шефийлд, като задачата му е да пълни с една огромна лопата въглищата в чували, а после да ги разнася из къщите в махалата Тинзли. Работнически район, където през 1937-а в семейство Бенкс се ражда още едно момче.

Фамилията е изключително бедна, таткото работи здраво в мината, а малкият още след Втората световна война, на 9-10 години, иска да играе футбол.

"Трябва да напуснеш училище, момче. Парите са нужни на семейството", казва бащата и Гордън хваща лопатата. Година по-късно успяват да съберат пари и да отворят пункт за залагане край Шефийлд, но по онова време това е незаконен бизнес. Бащата бачка здраво в мината, а двама от синовете му през деня приемат залозите на местните.

Един от братята на Гордън е с физически недъг по рождение и трудно ходи, което е използвано от някакви типове един следобед. Ограбват касата и набиват момчето, а седмици по-късно то умира от раните си. Шокът за Бенкс е огромен. Другият му брат го урежда да помага в тухларна, за да изкарва пари за дома. Дребни, но… всичко е от помощ.

На 17 отива да играе в Честърфийлд, но е на проби при юношеския отбор. В началото изобщо не са впечатлени.

"Тренирахме на тротоари, на бетон. Не можеше да плонжираш там. Никой от вратарите не го правеше, но аз изобщо не мислех за това и се хвърлях здраво", разказва.

Толкова е смел и силен (тук е ефектът на лопатата, която се е сраснала с ръцете му за повече от година) за възрастта си, че се налага в дублиращия отбор. През 1956-а, когато е на 19 години, стига до финала за Младежката Купа на ФА, където съперник е Манчестър Юнайтед. Седи в съблекалнята и трепери от притеснение, а отвън 6000 зрители са изпълнили трибуните.

Причините този иначе безстрашен тип да трепери са две. Първата е, че близо 7 месеца е лекувал счупване в лакътната става. Не е сигурен дали ръката ще издържи.

Втората: Насреща е най-талантливият млад отбор в страната, а в него има хора, които вече играят и за първия тим на страната. Бебетата на Бъзби.

"Боби Чарлтън бе фантастичен още тогава – разказва Бенкс. – Победиха ни много трудно с 4:3 в двата мача, ние се представихме страхотно, въпреки че бяхме клуб от трета дивизия.".

Мачовете са впечатляващи. Но да не мислите, че са достатъчни за пробив в първия тим? Не… Няма шанс.

Още две години минават, преди през ноември 1958-а Гордън Бенкс да застане под рамката на Честърфийлд за мач срещу Колчестър в трета лига. В клуба няма треньор на вратарите. Учиш се от грешките си и от гледането на другите вратари.

Изненадващо, след само 27 мача за Честърфийлд, Мат Гилис – тогава мениджър на Лестър, предлага 7000 лири и го купува в клуба от Първа дивизия. Още по-изненадващо, "лисиците" тогава имат петима вратари. Трима от тях са национали, бивши или настоящи, а Джон Андърсън пази на Шотландия и в онзи момент. Новото момче започва сезон 1959-60 г. като втори вратар на дублиращия тим.

Далеч, далеч от титулярно място. Но… Съдбата този път се намесва и му намига, за първи път в иначе тежкото му пътешествие през алеите на живота до момента.

Контузват се и Андерсън, и резервата му. Бенкс е повикан за домакинството на Блекпул да пази в Първа дивизия. Това е исторически момент. Но не и такъв, който бележи гладък старт на кариерата му на най-високо ниво. При Гордън Бенкс никога нищо не става бързо и гладко. Такава е съдбата му и до днес.

Два мача като титуляр и – отново при резервите. Около Коледа обаче Лестър допуска твърде много голове и е близо до изпадащите. Мениджърът Гилис решава, че 22-годишният грубоват тип, който винаги е с окървавени лакти и колене от тренировките, заслужава шанс. И Бенкс става титулярен вратар за втората половина от сезона.

Вкарват му 6 гола на "Гудисън Парк", където Евертън се забавлява с "лисиците". Но е упорит, не се отказва, дори когато целият отбор изглежда в нокдаун.

Година по-късно, през май 1961-ва, първата голяма мечта на въглищаря от Шефийлд е оградена с кръгче. Той пази на "Уембли", но не успява да предотврати дубъла на Тотнъм – след титлата, "шпорите" печелят и финала за Купата на ФА. Бенкс си обещава след мача – "трябва да се върнеш да играеш тук".

Вратарят вече е популярен в Англия и се носи славата му на безумно смел и отдаден на играта тип. Викат го за първи път в националния отбор на 25 октомври 1961 г., като не влиза в групата за мача – а тя тогава е от 12 футболисти, защото е позволена само една смяна.

На 25 октомври Бенкс е на "Уембли" за контролата срещу Португалия, гледа двубоя отстрани с останалите, не попаднали в списъка, и хваща влака за Лестър. Там късно вечерта го чака среща от турнира за Купата на купите срещу Атлетико Мадрид. Избира да не пропусне нито едно от двете събития, за ужас на клуба му.

Пристига 25 минути преди началото, загрява и пази. Лестър стига до 1:1, а в реванша отпада с 0:2 от бъдещия носител на трофея.

На 25 години, Гордън вече е звезда в страната. А Лестър има отбор, който атакува трофеи.

През пролетта на 1963-а в града се говори за възможността за дубъл. Тимът води в класирането, предстои полуфинал за Купата на ФА срещу Ливърпул. Малцина знаят, че Бенкс ще пази със счупен пръст, който не е излекуван още от Коледа. Седи си превързан почти невидимо – тогава няма и ръкавици да го скрият… Може би зрителите си мислят, че вратарят просто се е порязал и е превързал пръста.

Ливърпул три пъти се намесва в кариерата и живота му, все незабравимо за Бенкс. Това е първият случай. На терена на "Хилзбъро" се случва чудо. 34 удара срещу 1. Резултатът обаче е 0:1 за Лестър, тъй като Бенкс спасява всичко. Бил Шенкли, великият мениджър на Ливърпул, казва след мача: "Никога не съм виждал един човек да спира цял отбор.".

Лестър е на финала. Но Бенкс вече не може да издържа и пропуска следващите 5 мача от първенството, за да е готов за "Уембли". Отборът му губи три от тях и остава четвърти в Първа дивизия, като изпуска златен шанс за титла. Големият Гордън се връща за финала срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 1:3.

Отново този Чарлтън, с когото се среща още през 1956-а, е на пътя му. Боби играе знаменито, а Денис Лоу и Дейвид Хърд вкарват головете. Вратарят на Лестър има вина за третия, когато изпуска топката при центриране, каквото обикновено лови без дори да се замисля.

Критикуват го, особено след дебюта му за националния отбор дни по-рано на "Уембли" срещу Шотландия. Тогава Англия губи с 1:2. Въпреки това Алф Рамзи, който води "трите лъва", вече е решил – това е вратарят му за следващото световно първенство, което е у дома!

Бенкс вече не е момчето, изцапано от въглища и криещо парите под тезгяха в полулегалния букмейкърски кът на татко си. Той знае цената на парите и своята стойност. Идва и първият му скандал с ръководството на Лестър, като вратарят иска по-висока заплата и дори подава молба за трансфер.

Клубът се огъва и увеличава възнаграждението на един от най-ценните си играчи. Дни преди да настъпи 1965-а, Гордън Бенкс има нова заплата от 60 английски лири на седмица.

Следват два сезона на проблеми в първенството за Лестър, но с още два финала – за Купата на лигата, срещу Стоук и Челси. Вратарят вдига и първия си трофей, като успява да помогне за спечелване на купата срещу Стоук.

Световното първенство в Англия е триумф, за който е разказвано много. Сър Алф Рамзи е човек на думата. На дисциплината и на коравите правила. Ако ти е казано, че в 8 ч трябва да си на закуска, бъди там в 8. Ако може – без една-две минути.

Бенкс се вписва в това, защото сам е научен на дисциплина.

Англия е световен шампион, а Гордън е обезсмъртен в страната, както всеки от онзи отбор. В деня на финала срещу Западна Германия излиза да пазарува из улиците на Лондон, където фенове му се радват. Не е сам – Муур, Чарлтън, Хърст… Почти целият отбор е там – уж звезди, а всъщност съвсем обикновени хора, които убиват време до мача на живота им, разхождайки се сред лондончани!

Триумфът е огромен, а нацията в екстаз. Но посрещането в клуба не е точно като за герой. В Лестър се е появил един многообещаващ младок, който хич не се притеснява от името на конкурента си на вратата. Само на 17 години, Питър Лесли Шилтън хвърля ръкавицата към Гордън Бенкс.

Има и едно важно уточнение. За разлика от същия период в неговата кариера, когато никой на нищо не учи Бенкси, а и няма треньор на вратарите в Честърфийлд, тук световният шампион остава да показва на тренировките всичко на тийнейджъра.

"Той е невероятен вратар", казва още в края на първия им сезон заедно в Лестър Гордън. Прав е. Защото година след световната титла с Англия, Шилтън вече го е изместил от титулярното място в клубния им отбор.

Лестър го поставя в трансферната листа.

Споровете за заплатата му не са забравени, а и вече има заместник… На един лагер с националния отбор към края на сезон 1966-67 г., нападателят Роджър Хънт от Ливърпул му казва: "Бенкси, не подписвай с никой отбор. Шенкли те иска и ще направи предложение в края на сезона. Идваш при нас.".

Вратарят не се колебае. Ливърпул по това време, наред с Манчестър Юнайтед и Лийдс, Евертън и Тотнъм, е от най-силните отбори в страната. А и Шенкли… Репутацията му вече е огромна.

Но предложението не идва – бордът на директорите в Ливърпул решава, че 50 000 лири за вратар са огромна сума, пък бил той и национален на Англия. Шенкли този път е безсилен да убеди шефовете и трансфер няма.

Вместо това парите вади Стоук. Отборът е в средата на таблицата, подобен като статут на Лестър в онези години. И кариерата там отново е белязана с битка за някой и друг трофей извън първенството, загубени полуфинали от Арсенал и Астън Вила в Купата на ФА, както и още една Купа на лигата във витрината.

Световното в Мексико е огромно разочарование. "Бяхме един от трите най-добри отбора в света, не по-слаби от Бразилия и Германия – спомня си Бенкси. – Но скандалът с огърлицата и ареста на Боби Муур, както и жегата в Мексико, ни съсипаха. Тъжно е, че светът ме помни със спасяването в Гуадалахара срещу Пеле в мач, който загубихме. А не с това, че съм световен шампион".

Такава е съдбата, Гордън. Тя така и не успява никога да му се усмихне напълно.

Ливърпул за трети път се намесва, макар и косвено, в живота и кариерата му. Един път в онзи мач, считан за най-добър в целия му футболен път. Втори път с неуспелия опит на Шенкли да го вземе и – вероятно – да промени кариерата му с трофеи и слава.

Третият път е на 21 октомври 1972-ра, когато Стоук не успява да вземе нищо на "Анфийлд" и губи с 1:2. Не е кой знае каква трагедия, все пак Ливърпул гони титла и е фаворит в мача. А самият славен вратар не подозира, че това ще е последното му излизане на терена в английския футбол.

На следващия ден Бенкс пътува с колата си до стадион "Виктория Граунд", който тогава е дом на клуба. Нищо, че е почивен ден за отбора. Вратарят има лека травма в рамото (а той постоянно играе с такива) и отива да мине процедури при лекаря на Стоук.

На връщане бърза, чака го семеен обяд, традиционен за неделя. Изпреварва неправилно, а сблъсъкът с автомобила отсреща е зловещ – последното, което помни.

Травмите му са много, като само по лицето има над 200 шева. Около 100 от тях са в окото му, микроскопични и фини, в опит да се спаси от частиците стъкло, които са влезли из него. Опитът не е успешен, поне не напълно. Бенкс реално остава с едно око, но първото, за което пита лекарите е: Ще мога ли пак да играя футбол?

В онези години истерията на медиите е непознато явление. Затова и съпругата му Урсула изпада в паника, когато 30 репортери наобикалят входната врата на къщата им. Искат да знаят подробности. Гордън им помахва, всичко е наред. Освен, че … не е.

"На първата сутрин, в която можех да ставам от леглото, посегнах за чашата с чай на масата. И хванах въздуха, на десетина сантиметра от нея… Тогава осъзнах точно колко сериозни са нещата с окото ми.".

Стоук деликатно му казва, че може да се върне на тренировка и на терена, ако смята, че ще се справи. Договорът му е в сила.
Още по-деликатно, Гордън отвръща: "Няма как, няма да е честно към клуба.".

Но това не е краят. Четири години по-късно отива в Америка, за да играе във Форт Лодърдейл. Той е една от звездите в Северноамериканската лига, а тимът му печели титлата. Бенкс е обявен за вратар №1, като допуска най-малко голове от всички.
Последният гений на Англия

"Великият едноок Бенкс", както пишат за него в Щатите, когато… някоя медия изобщо отразява мачовете в малко популярния по това време зад Океана спорт.

Така завършва кариерата на вратаря, който е до най-великите в историята на футбола. С това, че е световен шампион. Със спасяването от Пеле в Мексико. Въпреки, че на клубно ниво Гордън далеч не е Буфон, Касияс или Шмайхел, да кажем.

Стоук го кани за президент, след като клубът губи другата си най-велика фигура в историята – сър Станли Метюс. Временно изпълнява функциите, но не е за него.

Бизнес нюхът му също не е на нивото на вратарските му умения и губи повечето от парите, спечели с игра на терена.

Последните години са трудни, принуди се да продаде медала си на световен шампион от 1966-а за 125 000 лири, както и шапчицата, дадена му за мача от Футболната асоциация (традиционна при всяка повиквателна на английски национал). Реликви, но не слагат храна на масата. "Направих го, за да помогна на децата си", обяснява. Лестър и Стоук му помагат финансово, разбирайки за тежкото му положение.

Преди 10 години в Стоук се появи Пеле. Самият Крал на футбола. Дойде, за да открие статуята на Гордън Бенкс. И не пропусна да го подкачи за онова спасяване. "Имах късмет, знаеш…", нахили се насреща английската легенда.

Раздели се със съпругата си, от която има три деца. Два дни преди Нова година навърши 80 (материалът е от януари 2018 г. – б.р.). Почти не ходи на мачове, освен, когато Англия играе на "Уембли".

Води важна битка, поредната в живота му, който никога не е бил разходка в парка. Има рак на бъбреците и мина през изтощителна терапия. Но можете да бъдете сигурни, че битката ще е безмилостна.

Тези ръце и това тяло никога не са се страхували от болката и нараняването.

Големият Бенкс пък не знае как да се предаде. Никога не го е правил.