2013-06-16 10:44:00
ВИНАГИ през този век, когато Левски и ЦСКА са в криза, две имена изплуват задължително като дежурни спасители. За “сините” това е Наско Сираков, за “червените” – Христо Стоичков. Тези дни българският футбол преживява поредното дежа вю, след което двете големи звезди от Пеневата чета са на път да се изправят един срещу друг, макар и не директно на терена.
Но докато Сираков се е доказал недвусмислено като управленец на “Герена” с титлите, европейския четвъртфинал и първото, а засега и единствено участие на български отбор в групите на Шампионската лига, то Камата все още не е пробождал съперници от кабинет на “Българска армия”.
Всъщност засега даже не е съвсем ясно чий кабинет точно ще бъде предоставен на Модерния ляв – дали освободеният от Милен Радуканов с табелка “старши треньор”, или неизвестно от кого заеманият в момента офис на президент на ЦСКА. Факт е, че в момента Ицо го сърбят ръцете именно за треньорска работа. Но пък на “Българска армия” имат опит със съвместяването на различни длъжности – по едно време Любо Пенев беше едновременно собственик, президент и футболист, за да стане по-късно и наставник.
След лутането с какво точно иска да се занимава носителят на “Златната топка” като че ли се спря на треньорството. Именно затова ЦСКА е последното изкушение за него. Все пак този клуб го изстреля в големия футбол, за да може Барселона после да го направи световна звезда и носител на “Златната топка”. След националния отбор, Селта, Мамелъди Сандаунс и Литекс стадион “Българска армия” е подходящото място Камата да бъде обявен за месия и като треньор, след като стори това като играч. Разбира се, за да се случи това, Христо Стоичков трябва да извърви своята голгота и дори да бъде готов за разпъването му на кръста,
при това не един и два пъти.
Сред плюсовете на Стоичков като евентуален треньор на ЦСКА е преди всичко огромният му авторитет както сред свои, така и сред чужди. Дори в Литекс, който скоростно сви знамената след проблемите на Гриша Ганчев с предишната власт, се виждаше как съдиите се притесняват дори да му направят забележка. Диалозите между него и хората в черно приличаха на сценката, разиграла се пред парламента с участници Волен Сидеров и мънкащото полицайче, което аха да се самоарестува за неподчинение на депутатско нареждане.
Безспорно е още желанието на Камата да налага млади футболисти, по възможност от собствената школа. Но в Литекс този подход нямаше алтернатива заради безпаричието, така че трябва да изчакаме и да видим дали така ще е и в Борисовата градина. Като мотиватор голмайсторът на световното в САЩ също е на ниво, което поравно се дължи на авторитета му пред играчите и на манталитета му, трудно допускащ, даже направо недопускащ мисълта за загуба. Всъщност, реално погледнато, в ЦСКА срещу треньора Стоичков ще е само хаосът, царящ от години в клуба. Но именно той се очаква да понамалее с ангажирането, ако е факт, с водещата роля в клуба на Гриша Ганчев. Как ще стане, не е толкова важно. Историята, славата, титлите и европейските победи на ЦСКА няма кой да ги вземе. В последното първенство на “А” група участваше отбор с лиценза на Металик (Сопот), но всички фенове броят именно за негови двете титли на Ботев (Пловдив) от 1929 и 1967 г., а не на фалиралия преди три години клуб, собственост на Димитър Христолов.
От минусите на Стоичков можем да посочим съмнителните му успехи като треньор. Начело на България напълно загуби едни квалификации (за световното в Германия през 2006 г.) и положи началото на още един провал с равния срещу Албания у дома за Евро 2008. В Селта беше извикан, за да спаси отбора от изпадане, което не стори. Даже нещо повече – галисийците толкова затънаха в Сегунда дивисион, че се наложи Стоичков да бъде освободен от поста. Би могло като червена точка да му се запише престоят в Южна Африка, но когато те уволнят след второто място в първенството, е ясно, че собственикът е очаквал малко повече.
Някой ще каже, че поне в Литекс Стоичков се реализира пълноценно, още повече предвид избирането му за треньор №1 в първенството. Цифром и словом обаче ловчанлии завършиха едва на пето място и отпаднаха на 1/4-финал за купата.
Признанието за Камата е напълно разбираемо предвид авторитета, който той има сред българските футболисти, които всъщност определиха победителя в анкетата. Христо е доказал отдавна, че губи гласуване само когато срещу него е впрегната пропагандната машина на вечния враг на ЦСКА – Левски.
Така стана при гласуването за футболист №1 на ХХ век, организирано от в. “Нощен Труд” и спечелено от покойния Георги Аспарухов – Гунди. И още нещо – в една подобна анкета за най-добър футболист за 2012 г. убедително водеше вече бившият министър-председател Бойко Борисов, а пък в спечелената от Христо през последните две години дори в тройката не е Ивайло Петев, който все пак изведе Лудогорец до две титли и една купа.
Тъмно петно върху уж лъскавата треньорска биография на Стоичков край река Осъм хвърля домакинският мач с Локо (Сф), чийто резултат всички – от децата в детската градина до водещите световни букмейкъри, знаеха поне ден предварително.
Когато гостуването си софиянци наистина спечелиха с необходимото им 2:1, треньорът на домакините не измисли нищо по-оригинално от това да се нахвърли за пореден път върху съдиите, а оттам – и върху бившия си капитан от най-славните футболни години на България Боби Михайлов, сега президент на БФС.
И накрая един стар, но леко актуализиран виц на вниманието на Христо Стоичков. Вървял той през Борисовата градина, минал покрай “Българска армия” и видял наредени хора пред канцеларията. “Какво става тук?”, попитал той последния. “Чакам да ме назначат за треньор на ЦСКА”, отвърнал онзи. “Много е дълга опашката”, съжалил го Стоичков. “Ама да знаеш колко бързо върви!”, бил отговорът.
Едуард Папазян/в. 24 часа