2012-11-25 11:07:00
Разберете кой разкрива това, както и кое е най-трудно в работата в голям клуб
Две загуби за година и три месеца – малко треньори могат да се похвалят с такова постижение. Треньорът на Ювентус Антонио Конте обаче го постигна. Тимът взе титлата в Италия без загуба, падна на финала за купата от Наполи, а от началото на този сезон има само една загуба от Интер. Конте обаче гледа отдалеч мачовете на Юве. Той е наказан заради уреждане на мачове в Сиена и води само тренировките през седмицата. Бившият капитан на Юве няма право да говори с медиите, но пък отговори на въпроси на феновете в социалната мрежа Туитър.
– Какво чувствате, когато чуете тифозите да пеят за вас?
– Винаги съм казвал, че феновете са голяма част от футбола. Вярвах го като играч, вярвам го повече сега. Когато играехме, всеки от нас получаваше инжекция адреналин, когато чуеше името си от трибуните. Побиват те тръпки. Същото е и когато тифозите ни спират по улиците сега. Наскоро ме спря един възрастен мъж. Каза ми, че независимо дали бием или не, той винаги ще е фен. Защото за него Юве показва страст, изразява нещо хубаво.
– Какви бяха първите думи, които казахте на играчите, след като спечелихте титлата?
– Не говорихме много, защото се прегръщахме и празнувахме. Имаше сълзи от радост. Знаехме колко важно е да станем шампиони, да нямаме загуба цял сезон, да стигнем финал за купата. Хвърлихме много работа, много пот, много желание, страст, агресия. Минахме през всичко и спечелихме. Опитваме се да го направим и сега. Понякога е нужно само да се погледнем, няма нужда от думи.
– Липсва ли ви пейката?
– Имам си една вкъщи. Жена ми я направи и като гледам телевизия вечерта, седя на нея. Даже понякога викам хора от треньорския ми щаб. Все пак трябва да споря с някого! Но иначе наистина ми липсва – контактът с играчите, с феновете, със съдиите по време на мач. Работата ми се увеличи тройно в последните месеци. Преди можех да правя промени по време на мач, а сега трябва да предвиждам какво ще стане.
– Треньорите в днешно време имат няколко роли: треньор, мениджър, психолог. В коя от тях се справяте най-добре?
– Така е. Днешните треньори не може просто да определят тактиката. За да си добър, трябва да си завършен във всичко. Трябва да разбираш от тактика, от физическа подготовка. Трябва и да си мениджър, защото си официално лице на клуба. Освен това е важна и психологията. Аз имам 30 играчи, всеки със собствени идеи. Не само аз трябва да им вляза в главите, но и те влизат в моята. Някои имат нужда от шут отзад, за да играят по-добре. С други трябва да говориш тихо и внимателно.При тях шутът може да има обратен ефект. Аз се старая да уча, за да съм по-добър. Очаквам от себе си да съм най-добрият. И не само в Италия!
– Кои са трите най-важни неща за успеха?
– Мисля, че са доста повече от три. Гледам назад във времето. Като играч бях просто един обикновен футболист, дошъл от Лече на 21 г. през 1991-ва. Не бях с кой знае каква техника, но тичах много, раздавах се за отбора. Едно от добрите ми качества беше, че исках да ставам по-добър. Да съм най-добрият. Имах огромно желание за игра и желание да се представям по-добре във всяка ситуация. Това ми позволи да остана в клуба 13 години, да стана капитан и да играя за националния отбор. Всичко беше до желанието – да съм по-добър, да съм победител. Защото в края на деня е важно да оставиш следа, да напишеш история. А това можеш да го направиш само с победи.
– Смятате ли, че Ювентус си прилича с Дортмунд?
– Борусия е клуб, който уважавам, гледам ги често, играят добре. Аз се старая да уча футбола. Гледам много мачове, семейството ми може да каже. Когато се прибера вкъщи, пада голяма битка с дъщеря ми за телевизора. Тя гледа анимации. Често ми казва: „Тате, моля те, никакъв футбол! Смени канала!” Но за нейно съжаление интересите на семейството вземат превес!
– Искате ли да станете за Юве това, което е сър Алекс за Манчестър Юнайтед?
– Когато дойдох в Ювентус, едно от интервютата, които четох с голямо удоволствие, беше на президента Андреа Аниели. Той каза, че се надява аз да стана „Фъргюсън на Ювентус”. Футболът в Италия е много напрегнат, много физически, много стресиращ… Всичко това е от значение! Не само на терена, но и около него се хвърлят много нерви, много емоции. Надявам се да стана като сър Алекс, да остана колкото се може по-дълго. Искам да съм в голям клуб. Когато се отказах като играч през 2004 г., казах, че ще се върна в Ювентус. Дано да остана тук, поне докато все още имам страст и ентусиазъм да съм в Ювентус. Ако дойде момент, в който вече ги няма тези две неща, няма го огъня, ще съм първият, който ще отиде при президента и ще каже: "Време е за промяна".
– Подразни ли ви имитацията, която комикът Маурицио Кроца ви направи?
– Жена ми каза, че е ужасно. Но на мен не ми пречи. Щом те имитират, значи вече си достигнал някакво ниво на популярност. Приемам позитивните страни. Кроца сигурно ми завижда за косата, защото той е напълно плешив. Аз се погрижих да не стана така, направих си операция. Макар че с целия този стрес, пак почвам да губя косата си. Това не е добре, изобщо не е добре.
– Кое е трудното в ръководенето на Ювентус?
– Победите. Най-трудното е да премахнеш лошите навици. Това няма нищо общо с играта на терена. Хората искат да губиш. Това е най-трудното. За Ювентус се знае: „Или ги обичаш много, или ги мразиш много”. Мисля, че всички трябва да показват по-добро възпитание и по-голямо уважение към работата на другите. Просто някой да каже – по дяволите, Ювентус играе хубав футбол. Ювентус беше непобеден 49 мача, никой не можеше да ни бие. Начело сме на класирането в повече от 20 кръга. Спечелихме титлата, суперкупата, с най-доброто нападение сме, с най-добрата защита. Но някои хора не виждат нищо от това. Те просто искат да падаме. Даже професионалистите, най-вече журналистите. А това е много тъжно. Защото професионализмът трябва да бъде пред всичко останало. Не че не можеш да викаш за някого, но трябва да имаш уважение и да си вършиш работата като хората. Натъжи ме това, което се случи след мача ни с Нордселанд. Бихме 4:0, а Челси не бяха свършили. Трябваше да мина през залата за пресата, за да отида в онази стаичка, в която съм като затворник заради наказанието. Не мога да вляза даже в съблекалнята. И докато гледах статистиката от мача, чух крясъци от журналистите. Те празнуваха победата на Челси. И то не един или двама, много бяга. Бях разочарован да видя как професионалисти се държат като фенове и викат за отбор, който даже не е „един от нашите”, а е от чужбина. Тогава се пишеше, че съм бил бесен. Не, не бях. Бях спокоен и щастлив, бихме с 4:0. Подразни ме липсата на респект. Бях смутен от тези хора, защото те не са професионалисти, не могат да бъдат считани за такива. Но те работят с нас всеки ден.
– Кой е човекът, който ви вдъхновява във вашата кариера?
– Трябва да разделим професионалната кариера и живота извън футбола. Извън футбола вдъхновение за мен е семейството ми. Майка ми, баща ми, които ме възпитаха строго, особено татко. Те ме направиха човекът, който съм днес – честен, лоялен, твърд. Човек, който не прави компромиси. За това съм им благодарен. Във футбола имах късмета да играя при брилянтни треньори, всичките бяха такива. Освен това играх с някои от най-добрите футболисти в света като Зидан и Дел Пиеро, да не забравяме и хора като Монтеро. Тези момчета ме научиха на много неща.
– По време на тези трудни месеци, в които не бяхте на пейката, замислихте ли се да напуснете футбола напълно?
– Това е труден въпрос. Не ми е удобно да говоря, защото трябва да кажа какво мисля. Очевидно минавам през труден период. Имаше много тежки моменти, в които не можех да намеря причина, в които бях на земята. Трябваше все пак да намеря причина за всичко. Ако не намеря една, търся друга. Ако не намеря отговори на въпросите си обаче, става трудно. Важното беше, че получих подкрепа от семейството си, от президента Андреа Аниели. Това ми помогна много в моменти, в които исках да крещя на света, но не можех Ако го направиш, ще покажеш, че не уважаваш правилата. Но искам всички тези, които обясняват някакви неща и мислят като съда, да прекарат един ден в моята ситуация. Да бъдат третирани като виновни, а де факто да са невинни.
– Често за играчите ви се пише, че са като "малки войници". Какви качества трябва да има един играч на Юве?
– Хареса ми как го каза Бонучи. Когато говорим за войници, трябва да говорим за професионалисти. Играчите ми трябва да са професионалисти. Когато решим да купуваме някого, гледаме не само техниката му и как се справя на терена, но гледаме и какъв човек е. Защото нямаме чак толкова пари. Човешките качества са важни, защото благодарение на тях човек може да изпъкне в трудните моменти. Ако имам отбор от мъже, можем да бием. Така както го направихме миналия сезон. Ако имаме играч, който няма такива качества, той разваля отбора. Такива играчи предпочитаме да оставяме на другите.
Текст: 7 дни спорт
* Заглавието е на BGfootball.com
––
––