Юлиян ДИМИТРОВ
„Не смятам, че за да си жокей, първо трябва да си кон.“ Това бяха думите на Ариго Саки, когато беше назначен за треньор на Милан през 1987 г. По това време той беше сравнително непознат в света на футбола. За да се превърне впоследствие в човека, революционизирал играта. Днес този италиански визионер става на 80 години.
Роден не на шега на 1 април 1946 г. във Фузиняно, общност от 7000 души в провинция Равена, Саки никога не успява да осъществи мечтата си да направи кариера като играч. Спортът е негова мания от ранна възраст, но в началото ентусиазмът му не се превръща в умения на терена. Ариго се труди усилено като защитник, но не успява да се развие по-горе от аматьорско ниво, прекарвайки по-голямата част от игралната си кариера в местния Фузиняно. Освен това работи като продавач на обувки във фабриката на баща си.
На 26-годишна възраст, докато се опитва да се докаже в друг местен клуб – Барака Луго, той решава да се насочи към треньорската кариера. За тези, които го познаваха, това не е било съвсем изненадващо. Саки е изучавал играта от ранна възраст: като момче е гледал великия отбор на Реал Мадрид от 50-те и 60-те години на миналия век и бързо се е влюбил в него. Нидерландия от 70-те обаче му оказа най-голямото влияние. „Това беше загадка за мен. Телевизорът беше твърде малък и чувствах, че трябва да видя цялото игрище, за да разбера напълно какво правят и да го оценя напълно“, спомня си Ариго.
Саки има естествена склонност към атакуващата страна на играта. В този смисъл той беше нещо като антиконформист в италианския футбол: стилът на игра на Ботуша, когато той започна треньорската си кариера, все още беше до голяма степен базиран на дефанзивния, избягващ риска футбол на Нерео Роко и Еленио Ерера.
В Барака Луго бързо става ясно, че Саки е преждевременно развит треньорски талант. Оттам той се мести в Белария, преди да се присъедини към участника от Серия Б Чезена през 1979 г. като треньор на младежите. Това е дейност, която изисква пълната му отдаденост.
Междувременно Ариго работи за компанията на баща си като директор, получавайки все по-висока заплата. Когато Чезена се обади, той трябваше да избира между обувките и футбола. За щастие се спря на второто.
Това беше началото на бързото му издигане до върха на италианския футбол. Саки беше назначен в Римини в Серия C1 и беше близо до спечелването на групата. Това беше достатъчно, за да му осигури трансфер в елитния Фиорентина като треньор на младежкия отбор, преди да поеме Парма през 1985 г.
Жълто-сините току-що са изпаднали от Серия Б, но Ариго веднага ги връща, като завършва на първото място с равен брой точки с Модена.
Парма играе с невероятнабинтензивност като през сезон 1986/87 хвърля бомбата в турнира за Купата на Италия, след като елиминира на осминафинала Милан с 1:0 като гост и 0:0 у дома. Това силно впечатлява президента на росонерите Силвио Берлускони. И така през 1987 г. той назначи Саки, игнорирайки скептицизма на онези, които не бяха убедени в неговите качества.
Преди пристигането на Ариго Милан беше спечелил само една титла в Серия А за 20 години. Безспорно талантливата група играчи се бяха представили зле и затова Саки се зае да ги мотивира. „Може да съм от Фузиняно, но какво спечелихте вие?“, попита ги той по време на първата си тренировка.
Когато Ариго напусна клуба, те бяха спечелили много: още в първия си сезон той осигури неуловимата титла в Серия А, последвана от два триумфа за Купата на шампионите, плюс тези за Суперкупата Европа и Междуконтиненталната купа. Милан не само печелеше, но го правеше атрактивно и красиво. Бившият продавач на обувки промени италианския футбол завинаги.
Саки винаги е проповядвал важността на зрелището над всичко друго. „Ако искаш да влезеш в историята, не е нужно само да печелиш, трябва да забавляваш“, казваше той. И Милан го направи. Нидерландското трио Франк Рийкард, Рууд Гулит и Марко ван Бастен беше динамично и неустоимо. А защитата, водена от Франко Барези, беше ключов елемент от отбора на Саки. Под неговото ръководството росонерите бяха едновременно иновативни и успешни. Това беше реабилитация за треньор, който беше отхвърлен от някои заради житейската си репутация.
В по-късните си роли обаче Саки се затрудняваше да налага ефективно идеите си. Той напусна Милан през 1991 г., за да поеме националния отбор на Италия, но изглеждаше разочарован от ограниченията на международната сцена. Въпреки това Ариго изведе адзурите до спора за титлата на Световното първенство през 1994 г., преодолявайки с 2:1 България на полуфинала. В битката за трофея обаче загуби след изпълнения на дузпи от Бразилия. На последвалото Евро’96 Италия не успя да преодолее груповата фаза в компанията на Германия, Чехия и Русия и Саки беше уволнен.
Последва кратко завръщане в Милан, но без да повтори предишния бляскав период. Единственият му опит в чужбина начело на Атлетико Мадрид също не се оказа кой знае колко успешен. И за да затвори цикъла, краят на треньорската му кариера бе там, където името му стана известно – в Парма. Не че на 55 години бе стар, но заболяване, свързано със стреса, го принуди да зареже занаята. Впоследствие зае директорския пост при жълто-сините. През 2004-та Флорентино Перес го назначи за спортен директор на Реал Мадрид, където остана до края на следващата година. В периода 2010-2014 бе технически координатор на националните отбори на Италия от 16 до 21 г. Оттогава Саки се изявява като редовен коментатор по телевизията и в пресата.
Перфекционист до мозъка на костите си Саки не бива да бъде запомнен с по-късните етапи от кариерата му. Защото приносът му е друг. Малцина треньори са оказали толкова значително влияние за кратък период от време. Високата защитна линия и пресингът, толкова повсеместни днес и използвани от редица талантливи специалисти, нямаше да приемат формата, в която се появиха, без влиянието на Ариго. Приносът му се признава и оценява от светила в занаята, спечелили много повече трофеи от него – от Моуриньо до Гуардиола, от Анчелоти до Клоп. Два клубни отбора са оказали може би най-голямо влияние върху развитието на играта – тоталният Аякс от 70-те и Милан на Саки.
Имал съм късмета да го срещна няколко пъти и да го интервюирам. Сещам се за един наглед дребен детайл, който обаче показа до каква степен италианецът е перфекционист. На 20 октомври 1998-а Ариго бе начело на Атлетико Мадрид, с който спечели с 4:2 срещу ЦСКА на „Армията“ в първи мач от втория кръг за Купата на УЕФА (1:0 в реванша). В навечерието на срещата с покойния Камен Тотев сме в х-л „Ню Отани“ (сега „Маринела“), където бяха отседнали рохибланкос, за интервю със Саки. Колегите знаят как треньори и футболисти понякога ни финтират, така че имахме едно наум. Ариго обаче дойде и спокойно отговори на всичките ни въпроси. Нямаше как да не го попитам за дебюта му в евротурнирите, който бе на „Герена“ срещу Левски (0:2) преди десет години. „Тогава играхме срещу Витоша“, бързо ме поправи Саки…