2013-08-06 13:08:00
Лятото на 2013-а със сигурност ще се запомни с протестите и барикадите. Каквито и да са мотивите на хората по улиците, случващото се е нещо ново за страната ни. Нещо различно. Пък макар и много закъсняло.
Също обаче не може да се каже за хрониката на футболния живот. Край родните терени се случват едни и същи трагикомедии. Гръмки (а дали?!) имена отпадат от евротурнирите, сменят се треньори, правят се селекции в движение, незнайни плажни играчи пробват късмета си в отборите от "А" група… Говорят се познатите дотегнали клишета, като в "речника с оправдания на футболния човек в България" вече имаме още едно: ранният старт на шампионата.
На този фон нямаше как да не изпъкне назначението на сръбския специалист Славиша Йоканович в Левски. Ще кажете, нормално, слага се наставник на един от най-големите родни клубове. След поредната евроидиотщина.
Още с първите си медийни изяви обаче Йоканович показа, че е замесен от друго тесто. Не само защото във футболно отношение западните съседи винаги ще бъдат пред нас. Имат успели в цивилизованите държави треньори, стигнали най-високите върхове. Един колега журналист отбеляза, че не помни от кога на първата си пресконференция наставникът на Левски е бил с костюм. Може би от… Славолюб Муслин, френският възпитаник. Сърбин.
Поне "сложен на витрината", и този сърбин е класа, абсолютно недостижима за повечето му български колеги. Пред него тръгналият си Николай Митов е истински първолак от ония, дето сядат най-отзад. Не толкова заради буен нрав, колкото заради незнание. Йоканович говори спокойно, с малко приказки казва много, има обноски и възпитание. Няма да го чуеш да повтаря „играли смо добро, али смо немали шансе”.
Изумително е как той не постави условия за нова селекция веднага, не дойде с цяла сюрия свои сънародници. Пристигна с щаб, но запази досегашните помощници Елин Топузаков и Мариян Христов. Огледа ситуацията и заключи, че има нужда от нови. Нещо, за което поначало не ти трябва да си специалист, за да го проумееш, предвид хаотичната и "на кило" селекция в Левски в последните години. Но все пак Йоканович добави, че би могъл да се справи и със заварените състезатели.
Почти по същото време в ЦСКА, примерно, се върна Стойчо Младенов. "Новият" бос на клуба Александър Томов призна, че в клубната каса има "нула, нула, нула" пари. Въпреки това Екзекутора не изневерява на стила си – харчи с широки пръсти, а ако си туроператор на футболистите, дошли на проби и заминали си, може да направиш състояние. Екипът му в ЦСКА е толкова голям, колкото на сърбина в далеч по-богатия Левски. Изнесените официално заплати си остават нереално високи за хала на ЦСКА.
Но хайде стига с този паралел, че някой пак ще съзре поръчка срещу Стойчо и "новата" власт на Армията. Времето ще покаже на всички ни кой метод е по-правилен.
Тепърва ще съдим и какъв треньор е Славиша Йоканович. Най-важното – ще успее ли да наложи идеите си в България, където абсурдите са повече от закономерностите?! Началото е интересно – бившият национал на Сърбия демонстрира различен подход за тренировки и цялостна подготовка. Но той вече спечели мнозина с начина си на изразяване и поведение.
Говори трезво и реално за играта, запалянковците и т.н. Говори за колективното начало, за цялостното излъчване на тима. А не просто хвърля наляво-надясно старите лозунги за публиката, как сме "едно цяло", за духа, за проблемите, с "които ще се справим"…
Горното не значи непременно, че Йоканович ще успее. Под "успее" в България се има предвид да стане шампион навръх 100-годишнината на Левски. Само купата няма да е достатъчна. Въпреки загубата си на старта и казахстанския шут, "сините" са фаворит за въпросните върхове заедно с Ботев (Пловдив), Лудогорец и може би Литекс. ЦСКА сам се изключи – поне според Стойчо.
Тук идва един тънък момент, който за жалост ни разделя от специалист с качествата на Йоканович. Когато вземеш такъв треньор, просто е задължително да погледнеш по-напред във времето и веднъж за години напред да сложиш ред в къщата си. Наско Сираков каза, че клубът точно в това е инвестирал. Но от друга страна договорът е само за една година. Кой знае какво може да се случи до края на идната пролет.
Не звучи особено патриотично, но в България дори Жозе Моуриньо, Пеп Гуардиола и сър Алекс лесно могат да излязат като най-големите лаици.
Каквото и да се случи, родният футбол, в частност Левски, може да научи много от Славиша Йоканович. Сърбинът е пример за модерен футболен треньор във всяко едно отношение, в това число и като имидж. А в днешни времена имиджът е поне половината от успеха.