2012-12-03 22:54:00
Локо (Сф) печели битката за Начко Михайлов с ЦСКА
В средата на 60-те години на миналия век Левски има един от най-вдъхновяващите отбори в почти столетната си история, за който още се разказват легенди и който е… удивително небалансиран. В нападението овациите обират гениите Аспарухов и Соколов, подпомагани от креативни играчи като Теко Абаджиев, Сашо Костов и Христо Илиев. Зад тях обаче се подвизават футболисти с прякори Джак Раби (б.р. печално известен американски убиец, замесен в аферата „Кенеди”) и Бегача. Този разнороден футболен материал трябва да попадне в ръцете на опитен майстор и шефът на федерацията Недялко Донски, отявлен левскар, предприема брилянтна операция – успява да докара в България треньорско светило, което две години по-рано е извело Чехословакия до финал на световното в Чили – австрийският евреин с чешки паспорт Рудолф Витлачил.
В края на ноември 1964 г. изглежда, че Левски отново няма да стигне до бленуваната повече от десетилетие титла, а столичният Локомотив уверено върви към защита на трофея си. Витлачил гледа с очите си как Левски се проваля в 14-ия кръг в Русе – 0:2 срещу Дунав, а разликата с лидера в първенството става 8 точки. На полусезона сините са пети на 6 точки от железничарите – цяла пропаст, равняваща се днес на 9 пункта аванс. Татко Руди поема по съвместителство Левски и националния тим и преуспява и в двете начинания. Каква е тайната на успеха му? „Най-силното му качество бе умението му да ни подготви, да ни импулсира за всеки мач. Като разговаряше с Жоро Соколов, гледаше да го успокои, той винаги беше превъзбуден. С Гунди обратно – гледаше да го надъха, щипеше го с думи, опитваше се да го събуди, да го накара да е по-остър на терена”, обяснява Иван Вуцов в своята автобиография. Още от първия ден Витлачил не ползва преводач и бързо напасва чешкия към българския език. Противно на очакваното, той не е невиждан стратег и не се съобразява особено с качествата на съперниците. „Чакайте бе, ние сме Левски. Ние трябва да мислим как ще станем шампиони, а не как играе Дунав или Марек. Те ще се съобразяват с нас, не ние с тях”, споделя той своето треньорско кредо. Иконата Витлачил има своите чисто човешки слабости – обича да си попийва и следи изкъсо футболистите си дали спазват вечерния час, като обикаля по късна доба домовете им със служебна кола, която лично шофира. Той обаче има голям „недостатък” за онези години – не се съобразява с мнението на висшестоящите футболни и партийни началници, налага своите виждания за състава и тактиката на А отбора и това в крайна сметка му „изяжда главата”.
С Руди за Левски идва триумфална пролет, подпомогната и от планирания срив на софийското Локо. И до днес тогавашните футболисти на червено-черните са убедени, че директивата е била спусната с идването на Витлачил. Във футболните среди витае версията, че с такъв треньор Левски обезателно трябва да е първи и средствата няма да бъдат подбирани. Първият удар по локомотивци идва в последния есенен кръг във Варна срещу Черно море. За по-малко от половин час моряците повеждат с 3:0, столичани връщат един гол, а в този момент съдията Христо Иванов гони от игра Спиро Дебърски от гостите, после отстранява още трима от изнервените футболисти на Локо Сф, а за капак прекратява мача 3 минути преди края заради групов протест на шампионите. Впоследствие федерацията присъжда служебна загуба за гостите – 0:6. Машинацията продължава с пълен ход – в суматохата на терена арбитърът е блъскан от локомотивци, но избирателно описва в доклада си като главни виновници за скандала най-опитните фигури в състава. Твърди, че Апостол Чачевски го е ритнал и скъсал връзката на обувката му. Версията му обаче съмнително се разминава с тази на дежурния делегат, който пише, че е видял как Чачевски е ударил съдията с юмрук в лицето. Чачевски е сред най-сериозните и дисциплинирани футболисти и до днес се кълне, че нито е късал връзки на съдийските обувки, нито е раздавал крошета. С футболната му кариера обаче е свършено – наказан е доживот, извън терена за първите пролетни мачове са също Иван Коцев и Иван Димитров. Преднината на тима се топи като майски сняг, а през юни федерацията неочаквано отменя суровите санкции и наказаните са амнистирани броени часове преди дербито с Левски в 27-ия кръг. Железничарите са безпомощни пред левскарите, които вече имат психологическо преимущество, и губят с 0:2.
Малко преди Витлачил да пристигне у нас ЦСКА също решава да заложи на чуждестранен треньор, който заменя Манол Манолов. При първата си поява в съблекалнята на тима руснакът Григорий Пинайчев втрещява всички със съветския си патос: „Здравствуйте, будущие чемпионы”. Оказва се, че това не е толкова проста работа. Особено, когато тимът е лишен през целия пролетен полусезон от звездата си Иван Колев. В ранната утрин на 25 януари 1965 г. цивилни ченгета нахълтват в дома на Ването и тарашат навсякъде, докато не намерят 300 долара, зашити в стара топка. Жена му Гергана все пак успява да скрие сто долара в пижамката на малкия Юлиян. Джипка откарва великия футболист в следствения арест на „Лъвов мост”, а оттам в единична килия в Софийския затвор, където прекарва следващите дълги 6 месеца. Вестниците естествено нищо не съобщават и мълвата плъзва – Ването бил окошарен заради шпионаж в полза на югославското разузнаване. Екзотични слухове пък го свързват в афера с жената на съветския военен аташе. Случката обаче има своята прозаична предистория – в последните дни на 1964 г. ЦСКА предприема поредното си „валутно“ турне на Запад, където с Колев се свързва популярна фигура от подземния свят на София отпреди Девети – Пантуди. Двамата подхващат „бизнес”, но в четата има предател и Ването е заловен на столичното летище с обувки с няколко номера по-големи от нормалните за него, в които е напъхал… дамски швейцарски часовници и властта му вдига мерника. Това обаче не пречи на най-голяма фигура в родния футбол преди Гунди веднага след излизането си от затвора, да помогне за класирането на България за световното в Англия през 1966 г., където изпява лебедовата си песен.
Извън терена през този сезон ЦСКА обаче печели важна стратегическа битка – осъществява най-скандалния трансфер през онези години. Негласно столичните отбори са се разбрали да не си крадат играчи. Още преди края на шампионския сезон за Локо Сф тогавашният треньор на червените Манол Манолов с присъщата му настойчивост и безпардонност осъществява контакт с изгряващата 19-годишна звезда на червено-черните Димитър Пенев. След безшумна операция, в която са замесени зам.министър на отбраната и министърът на транспорта Пенчо Кубадински в един летен ден на 1964 г. Симолията отмъква Пената от модно столично заведение и двамата отпрашват с джипка за лагера на ЦСКА на Боровец. Акцията е пазена в пълна секретност и когато към полунощ двамата пристигат в лагера, тартори на червения тим, играещи белот, за малко не падат от изненада от столовете. Месеци по-рано Пенев отказва на настойчивите призиви на министъра на вътрешните работи да премине в Левски. В тогавашните вестници дори се появява официален протест от столичния Локомотив заради кражбата, но… дотук.
Железничарите обаче печелят друга трансферна битка с ЦСКА – за ненавършилия 16 години ученик от столичен техникум Атанас Михайлов, който в края на сезона прави дебют с червено-черната фланелка. Начко става свързващото звено със следващото силно поколение на клуба, триумфирало с титлата през 1978 г.
––
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––