2014-10-14 13:56:00
В шеги и закачки, хвалебствия и хейт, избори и други неща, минаха последните три месеца, а с тях и 11 кръга от родния шампионат. Точно половината от редовния сезон, малко, но все пак достатъчно, за да можем да си позволим да правим изводи.
Отличниците са ЦСКА и Берое. Първите са лидери с цели пет точки аванс пред втория в класирането. За последен път такъв имаше през сезона 2010/2011 г., когато Литекс водеше с толкова на Левски. Обаче след цели 15 изиграни кръга. Пет точки разлика между първи и втори след 11 кръга пък е имало през 2008 г., когато пак ЦСКА бяха начело, а Левски и Литекс с равни точки сред тях.
На фона на дереждето на Армията, постижението е историческо. Напълно нов отбор, вечните скандали, неблагоприятна медийна среда и батальон от бивши служители и футболисти, които си чакат дължимото от времето на предишните собственици. ЦСКА обаче не само е най-постоянния отбор. В неговите редици са най-добрите нападатели и най-добрите защитници. Нелепа грешка, породена от лошия терен и миг невнимание във Варна пък лишиха "червените" от почти феноменален аванс.
Берое са другите, които заслужават не само внимание, но и адмирации. След нулевия минал сезон, този път се взеха мерки. У нас това се възприема нееднозначно, но в Стара Загора мерките са изключително и само футболни. Реално там кой знае какви промени не бяха направени. В състава са само две – Макенджиев замени Караджов, върна се и Венцислав Христов. Останалите просто играят по-добре. При Берое трябва да се отбележи, че лошият навик да се започва слабо сезона, този път беше елиминиран. За да се стигне и до момента, в който "зелените" дори бяха виртуално начело в А група, макар и за няколко минути.
В името на обективността трябва да сложим сред отличниците и Локомотив София. От отбор, който бе застрашен от изпадане, "железничарите" се превърнаха в реален кандидат за шампионската шестица, на едва три точки от тройката при изиграване на половината сезон.
Във всички случаи мястото на Левски сред първите три отбора е добра основа за поглед нагоре, но е притеснителна тяхната непоследователност и нестабилност чисто по отношение на резултатите. Нещо, което тряба да се отбележи – Левски спечели шест точки буквално в последните секунди на три от мачовете си. Лошият старт се свързва с испанския физкултурник Мурсия, за който не беше трудно да се прогнозира, че няма да изкара много на Герена. Ще видим дали по време на зимната пауза анонсираната смяна на треньорите ще се състои. Интересно е и какво ще е поведението на Димитър Димитров, след като няколко години приоритетите му като наставник са били доста по-различни.
Ботев Пловдив получава оценка "много добър". Отборът беше в трудна ситуация малко след началото, но нито за момент не позволи да се срине в игрови план. Шестата им позиция е логична на фона на качеството, което притежават. Младост, талант и воля са добра комбинация, добър атестат за измъкване на някой и друг мач с директен съперник, но не и верен приятел през целия сезон. Фактът – Ботев не успя да спечели срещу нито един от петте отбора, намиращи се в класирането пред него.
Черно море е може би единственият тим, който заема място, отговарящо на класата му. За отбор от неговата черга липсата на двамата най-добри играчи е от значение. Еденилсон Бергонси, преминал в ЦСКА и Бакари, който е трайно контузен.
Славия е при разочарованията. Докато обещанията на Венцеслав Стефанов, които той дава всяка година, вече не впечатляват никого, то селекцията трябваше да направи точно това. Не успя, а няколко трансферни недоразумения като освобождаването на четирима от най-добрите им играчи от миналия сезон (Димитров, Иванов, Янков и Шалаев) си каза думата.
Локомотив Пловдив очаквано е в долната половина на фона на катаклизмите в клуба. Изненада донякъде са местата на Марек и Хасково. И по-точно, очакванията бяха да са точно същите, но разменени.
Що се отнася до класирането на Лудогорец (пето място, на седем точки от лидера), трябва да говорим за разочарование. Тук обаче има нещо далеч по-сериозно и дори може би опасно.
Дали иска да си признае или не, в този момент шампионът почти изцяло е зависим от участието си в Европа. Парите, които влизат в клуба, изключващи тези от собственика, са единствено от евроучастията им. Средства от награден фонд, от билети и маркетинг. Всичко това ще продължи докато отборът е шампион.
Това от своя страна означава, че клубът е задължен да стане шампион. На фона на сегашното им представяне в чисто спортно-технически план това е доста съмнително.
Доскоро в Разград имаха една голяма победа – че направиха отбор без титуляри и резерви. Е, нещата се обърнаха за много кратко време. Към към вторите влизат още Златински, Витиня, Шоко, Мисиджан и Хамза. Скоро може би ще бъде приет и Ангуло. Същите вече имат и манталитета на резервите.
Лудогорец е опрян до стената. Шансът му в краткосрочен план е да играе в Европа и напролет. Това значи свежи финансови средства. Шансовете ги има, но не са големи. Второто място в групата пък е абсолютно невъзможно.
Ако обаче пробие отново през пролетта в Европа, на фона на тенденциите, Лудогорец ще трябва да отстъпи газта у нас. С игра на гореспоменатите резерви и може би с други такива. Но тогава няма да има мачове за почивка като тези с Марек и Хасково…
И още нещо в допълнение. Това, което се случва с Лудогорец в Европа контрастира сериозно с положението у нас и в друга насока. В България срещу "орлите" не се свирят дузпи, въпреки все по-честото влизане на противници в наказателното поле. За справка – в Европа те са четири само в последните четири мача.
Има разлика и в показването на картоните. У нас – 22 жълти и 1 червен в 11 мача, а в Европа 27 жълти и 1 червен в 8 мача. В добавка с гореспоменатите дузпи.
Първото сериозно предизвикателство пред проекта на Кирил Домусчиев е факт. Любопитно е как ще се измъкнат от първата си по-сериозна криза. Притесненията, които вече се споделят от доста места, са свързани с влиянието на силните хора в Лудогорец в българския футбол и за това дали ще има феърплей в решаващите мачове.
Да дочакаме края на редовния сезон. Тогава може би ще имаме по-ясни отговори.