2016-04-01 15:04:00
Изпратихме месец март, в края на който се случи нещо уникално за българския футбол. Може би за първи път в историята шест национални отбора – от мъже до деца, играха международни мачове, при това само в рамките на 7 дни.
Три от формациите имаха евроквалификации и излязоха на терена повече от веднъж. За останалите двубоите бяха контролни срещи, но достатъчно престижни.
Viasport.bg прави равносметка с елементи на анализ с положителното и отрицателното от тези сблъсъци. В края сами ще се убедите, че общите черти са много повече от различията. Което, в крайна сметка, е напълно логично и обяснимо.
Започваме по възходящ ред от най-малките до най-големите.
България U15, набор 2001
Включваме този отбор с много условности и компромиси, тъй като още не е национален, а регионален. Подчертаваме това, понеже тръгнаха спекулации, че бил направен “на тъмно” и набързо, как така не са повикани всички най-добри деца, защо пак бил сборен състав на София и т.н. и т.н.
Причината да има международен мач на набора е желанието на сборния отбор на Вестфалия, който бе на лагер в България и искаше да изиграе две срещи. По ред обективни причини нямаше как националният U16 (набор 2000) да е съперник и в 2-те. Лагерът на U16 почна по-късно, тъй като селекционерът Александър Георгиев бе ангажиран с по-големите на Елитния кръг до 17 г. Той прекъсна обаче престоя си там още след мача с Холандия.
Положителното: тези момчета изиграха международен мач, при това срещу много добър и вече обигран отбор с юноши на Борусия (Дортмунд), Шалке, Бохум и т.н. и т.н. При това по-големи с една година. Загубата с 1:3 изобщо не трябва да се взема под внимание.
Отрицателното: това вече трябваше да е национален отбор, а не играчите да продължават да бъдат събирани на регионални лагери. Румънският тим, набор 2001, вече е формиран и има 4 международни приятелски срещи, започнали още през 2015 г.
България U16, набор 2000
Загуби с 1:2 от Вестфалия в мач, започнал повече от куриозно – с прекъсване от половин час заради контузия на вратаря на гостите. Видя се, че трябва доста работа да се свърши до октомври, когато тимът ще играе в първия етап евроквалификации при U17. Липсваха основни футболисти.
Положителното: дори далеч от желаното за момента лице, отборът има потенциал. Това се видя в някои определени моменти, в които играчите напипваха стил и си подаваха топката бързо. Предстои включването на вече нашумелия Йоско Михайлов-Кун от Барселона.
Отрицателното: досега отборът се събираше след дълги паузи. Някои национали дори не играят в Елитната до 17 г., а в отборите от възрастта си. От август това ще се промени, но вече трябваше да се е случило. За момента изглежда, че изборът е от 6-7 клуба (в най-добрия случай), което никак не говори добре.
България U17, набор 1999
0:0 с Холандия, 1:1 с Германия, 0:3 срещу Словакия в Елитния кръг евроквалификации на немска земя. Четвърто място в групата, но селекцията до последно имаше шанс за класиране. Каквото и да се говори, този отбор надскочи не само своето ниво, но и това на българския футбол. Равенство с Германия, предвид хала ни, е голямо постижение.
Като стана дума за Вестфалия, в тази провинция живеят 12 милиона души. Дори само организационно, те са на друга планета. А вкараният гол не падна случайно, а е следствие на целенасочени действия и замисъл. Висока преса, топката се отне и се стигна до дузпа и червен картон. Отборът не се бе наредил зад центъра да чака да падне с по-малко от световната суперсила. Което изненада домакините.
Положителното: всичко казано по-горе. Селекцията бе отписана още за първия етап квалификации, където започна с 0:3 срещу Италия. Но си повярва, колективът е добър, играчите и треньорите се вложиха максимално. Има потенциал.
Отрицателното: не е сериозно тимът да не издържи физически и в третия мач да изглежда зле. И това не бе само сега. Така беше и през октомври – след около час игра играчите рухват. Защо е така? Въпросът е към клубовете. За седмица-две в националния не могат да се направят чудеса в кондиционно отношение.
България U19, набор 1997
0:1 с Хърватия, 0:1 с Белгия, 1:2 с Шотландия на Елитния кръг и четвърто място в карето. Отборът игра на приливи и отливи. Като цяло изнесе добър мач на високо темпо срещу белгийците, но в големи периоди в останалите не бе на ниво.
Казахме го в един коментар преди старта на квалификациите – тези футболисти трябва да играят мъжки футбол, и не избирателно и кампанийно. Това е основното, което ги отличава от техните връстници не само в трите страни, с които спориха в Хърватия.
Положителното: формацията изглеждаше по-добре, отколкото на 17 г., когато отпадна след три много слаби мача още на първия етап в Македония. Израстване има.
Отрицателното: ала това израстване явно не е достатъчно за нещо повече като отбор. И тук далеч не става въпрос само за едно класиране на европейско. А до това тези футболисти да имат перспектива, вече да са готови за младежкия национален състав и за мъжките си тимове. Някои "гръмки" имена разочароваха на Елитния кръг.
България U21, младежки национален отбор, набори 1996, 1995, 1994
0:0 с Уелс в Стара Загора и 0:0 като гост на Люксембург в евроквалификации. Шансовете за класиране избледняват. Някой си припомни как преди повече от 20 години разпиляхме Уелс с по три гола и при младежите, и при мъжете за “Евро ’96”. Не, не искам да оставате с впечатление, че живеем в онези времена. Нали точно това е една от неравните ни битки.
Това е просто едно сравнение. Уелс можеше да спечели в Града под липите, а първият тим на малката страна (2,9 милиона) ще участва на европейското във Франция. 20 години по-късно – къде сме ние, къде са те…
Положителното: шанс все още има – въпреки всичко. И има футболисти, които могат да подсилят селекцията, стига Ивайло Петев да ги пусне. Трябва да ги пусне.
Отрицателното: Неумението да се вкарват голове. А при сегашното ниво на “А” отбора, някои момчета от възрастите 1994 и 1995 можеше (и трябваше) да бранят трикольора там. Петев и Здравков да се чудят как да ги поделят. Не е така. А защо не е? Въпросът пак е към клубовете: защо талантливи млади футболисти още не са утвърдени, а са дубльори на чужденци? Става въпрос за отбори, които реално не се борят за нищо в момента.
България, А национален тим
Да се порадваме, сега му е времето. Защо да не се радваме? Победа срещу Португалия като гост винаги е ценна. Наесен, когато почнат световните квалификации, и съперниците са Франция, Холандия, Швеция, по-вероятно е нещата да изглеждат различно.
Положителното: в играчите се връща увереността, а явно в момента и обстановката в тима е добра. Тепърва обаче ще се види дали класата се е повишила. Дано отговорът да е утвърдителен. Най-впечатляващото е, че лидери като Владислав Стоянов и Ивелин Попов не летят в облаците. Те призоваха журналистите да не правят така, че да изглежда сякаш сме станали световни шампиони. Е, мнозина не ги послушаха. То не бяха оди, то не бяха излияния…
Отрицателното: съгласен съм със Станимир Стоилов, че резултата в Лейрия е единственото положително нещо. А националният отбор на България играе антифутбол. Не може винаги да се разчита на Владо Стоянов и още двама-трима напред. Съгласете се, че до 15-ата минута резултата в Лейрия можеше да е 2:0, 3:0…
Равносметката
Езикът на числата казва следното: 7 дни, 6 отбора, 12 мача, 2 победи, 4 равенства, 6 загуби, голова разлика 7:13. Три от головете са дело на мъжете. Младежите нямат попадение, а останалите се разписаха по веднъж. На квалификациите на 17- и 19-годишните в по три срещи активът е общо по 1 гол.
За всички може да се каже, че трудно създават голови възможности, броят им като цяло не е голям, и трудно реализират. Ивайло Петев се радва, че играчите му вкарали от малко чисти ситуации пред вратите на Португалия и Македония. Но винаги ли ще е така? И дано няма заблуди, че пък във фаза защита нещата са перфектни.
Две неща важат за всичките ни национални отбори: малко голове и слаба физическа подготовка. А защо е така, нека футболните хора си отговарят. Онези, които пряко работят с играчите в клубовете и националните отбори. На всички нива. И в БФС. Стига да искат да си отговорят. Защото можем да продължаваме вечно с така присъщото ни "ден да мине, друг да дойде".
Нещата в юношеските национални отбори изглеждат по-добре. Но доколко това "добре" е "добре" срещу Словакия, Хърватия, Белгия, Шотландия, Уелс и т.н., вече е друга тема.