Сезонът на Клоп и Ливърпул

2018-06-17 16:20:00

Ах, Ливърпул. Старая се да не залитам много към евротурнирите, затова и тук няма да се впускам в подробни анализи. Ще спомена само, че рейда на мърсисайдци в ШЛ не се отрази кой знае колко на класирането им у дома. Мачовете в турнира натежаха едва в последните 4-5 кръга, когато единственият останал на дневен ред въпрос беше дали Ливърпул ще завърши на 3то или на 4то място.

Но дори и без да закачаме Шампионската Лига в отбора се случиха доста интересни неща през изминалата година. Ставало е дума и преди, че може би най-големият проблем на мърсисайдци и мениджърът им, Юрген Клоп, е играта срещу противници, които се затварят и оставят инициативата на червените. Е.. тази година имаше две интересни развития в тази посока.

Досега проблемите в тази част от играта идваха от халфовата линия. И по-конкретно от (1) профила играчи, които Клоп харесва за тези позиции – физически здрави, борбени, енергични и способни да прилагат прословутата му преса на високи обороти. За съжаление същите тези състезатели рядко се оказват хора, които могат да диктуват и контролират темпото на играта с дълги поредици от пасове. И (2) халфовете при Клоп получават прекалено много свобода, което често вреди на структурата на тима.

ОК, какво се промени ТАЗИ година? Ами промени се това, че Клоп успя да сглоби едно от най-доброто офанзивно трио в света в лицето на Мане, Фирмино и Салах.

Тази офанзивна мощ отвърза до голяма степен ръцете на германеца и му позволи направо да „прескочи“ играта в халфовата линия. Защо ти е да разиграваш и да си блъскаш главата как да пробиеш опонента ако всичко, което трябва да направиш е  да добуташ топката до някой от тримата отпред и да чакаш те да решат мача?

Естествено това доведе до 2 големи промени в стила на Ливърпул. На първо място интензитета на пресата падна. Ливърпул вече бяха ОК с това да се дръпнат назад и да поиграят малко в защита без коженото кълбо. Просто защото контрите им бяха буквално убийствени. Така паднаха и огромна част от головете на отбора през сезона – мълниеносни атаки след отнета топка в центъра на терена. Ливърпул се превърна в може би най-силният контраатакуващ тим в света.

И на второ място се промени и самото разиграване на отбора. Вместо да се мъчат да разбиват защитата на противника по традиционния начин (с продължителни разигравания) Ливърпул предприе доста по-директен подход. Често топката биваше пращана направо от защитниците към нападателите (не бъркайте с изсипвания напред, моля.. става дума и за пасове по земя). И веднъж стигнало кълбото до триото отпред, просто се разчиташе на индивидуалната им класа + страхотното разбиране и комбинации с по едно докосване, че да се пробие противника.

Дори халфовете на отбора бяха натоварени с различни функции, така че да допълват този нов подход.

Единият от вътрешните халфове (Джан или Вайналдум) се връщаше по-назад в близост до Хендерсън и се заемаше с предимно дефанзивни фунцкии. Приоритет, разбира се, беше ролята му да помага в прехода към защита веднага след загубата на топката.

Другият вътрешен халф пък (Милнър или Окслейд-Чембърлейн) се ориентираше в близост до крилото. Там или подсигуряваше включванията на бека (по-често Милнър) или пък даваше широчината в атака, за да може крилото от тази страна да влезе навътре към терена (по-често Окслейд-Чембърлейн).

Тази динамика обаче оставяше голяма „дупка“ в центъра както се вижда и на картинката по-горе. Това обаче не представляваше проблем тъй като, както вече уточнихме, основната цел на Ливърпул не бе да разиграва топката в центъра, а да намери по най-бързия начин някой от атакуващите си футболисти.

Аз лично съм малко раздвоен какво да мисля за тази нова динамика в играта на мърсисайдци. От една страна новите роли на халфовете на отбора допълват по чудесен начин атакуващото трио отпред. Един вид са поддържащи роли за истинските звезди на представлението.

Но пък от друга… така слагаш всичките си яйца в една кошница. Абсолютно ключово е тримата атакуващи футболисти да могат да изнесат мача на гърба си. Защото ако това не стане, ами просто не печелиш мача.

Като че ли ми се струва прекалено рисково да заложиш на това, че трима човека могат да изнесат сезона без (1) дългосрочни контузии и (2) без 2ма от тях да се случи да имат „лош ден“ едновременно. Но пък ето, че почти се получи. Ливърпул все пак бяха на крачка от спечелването на Шампионската Лига. Но пък от друга страна постоянството в първенството отново липсваше на моменти и отборът завърши на 4тата позиция.

Да, бяха спечелени повече точки срещу средняци спрямо минали години. Но пък пострадаха сблъсъците срещу останалите тимове от топ 6. Просто е по-трудно да тероризираш опоненти на твоето ниво с такъв подход.

Струва си да отбележим и друг ключов момент в сезона на мърсисайдци – Януарското подобрение на защитата. Тук не става дума за нищо тактическо, а за чисто кадрово подобрение.

В отбора пристигна холандскияt защитник Върджил ван Дайк за рекордната сума от 75м паунда. Холандецът веднага стабилизира играта в защита като внесе така нужното спокойствие и лидерство в иначе нестабилната  ливърпулска двойка бранители.

Втората значима промяна бе, че Симон Миньоле най-накрая загуби титулярното си място. Да, заместникът му бе Лорис Кариус, което сега звучи като виц… но пък истината е, че допреди финала в Киев германецът се представяше доста по-добре от белгиеца.

Какво ги очаква догодина?
Лично аз очаквам друга голяма промяна догодина в Ливърпул. Причината за това са трансферите, които отборът вече осъществи.

Още зимата бе договорено пристигането на Наби Кейта от РБ Лайпцих, който е един от най-обещаващите разиграващи халфове на планетата. Освен това бе уреден подписът на Фабиньо (деф. халф от Монако) и се говори, че Фекир (атакуващ полузащитник от Лион) е също договорен и ще бъде обявен съвсем скоро.

Ами това напрактика си е изцяло нова титулярна халфова линия. Очаква се и тримата да влязат директно в стартовия състав, което в случая променя страшно много профила на полузащитата на мърсисайдци.

Може би догодина халфовете на Ливърпул няма да са само поддържащи роли, а ще имат истински функции в изграждането на атаките? Поне това е логичната стъпка. Каква точно обаче роля и доколко успешна – предстои да видим.

Освен това се говори и за други трансфери. Очевидно се търси вратар след загубата на доверие в Миньоле и издънките на Кариус в Киев, които се очаква да се окажат пагубни за психиката му. Към момента спряганите варианти са Облак, Алисон и…. ъм, Бътланд.

И последният пост, на който се очаква промяна е партньорът на ван Дайк в защита. Юрген Клоп в продължение на 2 месеца редуваше Жоел Матип и Деян Ловрен в търсене на това кой от двамата да партнира на грамадния холандец.. но сякаш така и не можа да реши. Лоша контузия на Матип означаваше, че Ловрен доигра сезона, но пък е силно вероятно догодина да се търси нов, по-стабилен вариант.