2012-11-12 11:25:00
Легендата на Левски изкарва само два месеца при червените
Легендата на Левски Георги Аспарухов можеше да е спечелил първата си шампионска титла още на 19-годишна възраст с ЦСКА през сезон 1961/62 г., ако… Тук историята на българския футбол грижливо пази тайните си, защото е сигурно, че след 7 мача и 4 гола със синята фланелка през онова първенство идва моментът, в който талантът трябва да прекрачи прага на задължителната родна казарма през есента на 1961 г. Следва кратък престой на Гунди при червените, продължил около 2 месеца, епизодична поява в контрола за тима и… командироване през декември в далечно южно поделение. Това са фактите, а съществуват две взаимно противоречащи си теории защо златното момче от столичния квартал „Редута“ не остава в ЦСКА.
Общоприето е мнението, че старши-треньорът Крум Милев проявява футболно късогледство и недалновидност, като решава да го отпрати. В духа на тази теория са и думите на тогавашния капитан на армейците Манол Манолов, че интегрирането на снажния нападател в тима би породило твърде големи трудности и дори смяна на отдавна изчистения стил на отбора. „Той тепърва изгряваше – твърди Симолията пред футболния историк Силвестър Милчев. – Предпочиташе високите топки. Може би с него се налагаше промяна в комбинативната игра на ЦСКА. Опасно и трудно бе да нарушаваме своя утвърден стил. Това щеше да е грешка, която обезличава отбора. Гацо Панайотов връзваше играта, сваляше топката ниско, с оглед качествата на Иван Колев, а преди това и на Крум Янев и Димитър Миланов“. През онези години ЦСКА наистина наподобява днешната Барса по ръста на своите атакуващи състезатели. Ването Колев е 168 см, а с десетте си сантиметра отгоре Гацо минава за гигант в отбора, в който дори и тримата вратари не са по-високи от 180 см. Мълвата добавя, че Аспарухов, който е 186 см, е щял да „изяде“ мястото в титулярната единайсеторка на вече утвърдилия се Никола Цанев.
За авторите на биографията „Незабравимият Гунди“ Спас Тодоров и Милко Стефанов, близки приятели на Аспарухов, истината е съвсем друга. „Какво? Не съм прозрял таланта на Гунди, не съм го искал? – говори пред тях самият Милев. – Та аз тогава бях наказан, че го задържам при нас и не го отпращам там, където бе определен по предназначение като войник“. В сферата на догадките остава кой не дава Гунди да остане в ЦСКА и дори наказва Палаврата. Днес, уви, главните участници в историята не са между живите и това ще си остане поредната загадка в историята на футбола ни.
Талантът на новобранеца Аспарухов обаче е на път типично по нашенски да бъде похабен, ако… ролята на добрата фея в кариерата му не изиграва онзи храбър шивач, който бродира най-хубавите футболни одежди на Ботев Пд, също армейски клуб. Георги Генов казва на началник в пловдивския гарнизон: „При вас има едно войниче, добро футболистче – я ми го преведете в Пловдив“. И Гунди дебютира за канарчетата на 4 февруари 1962 г., като в града на тепетата той остава до 5 октомври 1963 г., преди да се завърне в родния си клуб. Още преди края на сезона, на 6 май 1962 г., Аспарухов играе първия си мач за националния отбор, а на 3 юни същата година вкарва първия гол за България на световни финали – в Чили. Там отпадаме безславно, а треньор на вицешампионите на планетата Чехословакия е Рудолф Витлачил. Двамата по-късно са призвани да напишат едни от най-светлите страници в историята на Левски, но дотогава има още време…
Новият съотборник на Гунди – Чико Дерменджиев разказва любопитен епизод от първия двубой на Аспарухов за Ботев – домакински мач срещу плевенския Спартак. „Поведохме с 1:0 и загубихме 1:3. При 1:1 Гунди се откъсна напред, излезе сам срещу вратаря и нанесе удар – хубав, ама над дирека. Леле като се ядоса бай Георги (Генов). „Ще го върна обратно – викаше той след мача в съблекалнята – така ако я кара, за какво ми е?“. Намеси се помощникът му Стефан Паунов: „Не бързай, той ще бъде един ден сред най-големите – помни какво ти казвам!“. Истината е, че с Гунди Ботев е вече друг отбор – дързък и със самочувствие. В края на дълго проточилия се сезон заради първото ни участие на световно първенство канарчетата стигат до Купата на Съветската армия и остават в подножието на челната тройка за сметка на Левски. Сините обаче още не могат да преглътнат унижението от най-голямото си поражение в А група – 1:6 на 8 юли 1962 г. срещу жълто-черните на националния стадион в предпоследния кръг на първенството. При това тогава Георги Генов умишлено вади от стартовия си състав доскорошните нападатели на сините Аспарухов и Димитър Костадинов-Мики. „Вие двамата няма да играете. Да не ви натякват, че с ваша помощ сме ги били“, им обяснява треньорът. Така Гунди по щастлива случайност не става част от един от най-позорните епизоди в историята на Левски…
И без помощта на новобранеца Аспарухов ЦСКА върви безпроблемно към рекордната девета поредна шампионска титла, въпреки че до четвъртия кръг неочаквано лидер е Берое, където се завръща като играещ помощник-треньор Стефан Стефанов-Томито, част от славната единайсеторка на червените през 50-те години. В четвъртата си среща старозагорци повеждат до 29-ата минута с 2:0 като гости на Левски, преди домакините да изравнят за крайното 2:2 с две попадения на Сашо Костов.
През есенния дял червените допускат само две равенства в 13 срещи, едното от които във вечното дерби със сините – 1:1 на 26 ноември 1961 г., а в класирането зимуват на върха на цели 9 точки разлика (при 2 пункта за победа) от най-близките преследвачи – плевенския Спартак и пловдивските Спартак и Ботев. В първия есенен кръг се случва нещо символично. ЦСКА пада за първи път през сезона – 0:2 в Пловдив срещу местния Спартак. 12-те спартаковци, които играят в онзи двубой само след малко повече от година сензационно ще детронират несменяемия шампион. А дотогава Пловдив ще се гордее с първия свой представител, който става вицешампион в А група. Спартак, под ръководството на голямо име в далечното минало на футбола ни – Димитър Байкушев-Мими, изгражда през 1961/62 г. фундамента, на който стъпва след месеци – непроменен състав и избистрен стил. Успехът срещу ЦСКА е последван от победа над Левски с 1:0 в столицата и в крайна сметка пловдивчани събират най-много точки през втория дял – 20. В същото време ЦСКА прави още 3 равенства – при гостуванията на Ботев (1:1) и Дунав (2:2) и столичното дерби с Локо Сф (1:1), но печели и 7 пролетни победи. Преднината на армейците е толкова голяма, че вече спечелили титлата, в предпоследния кръг те могат да се превърнат в точкодарители за борещия се да оцелее варненски Спартак – сензационно 0:1 на „Армията“. Бомбата на удивителния сезон „Къде е Гунди“ – в Левски, ЦСКА или Ботев, избухва в епилога му. На 15 юли Левски стига до първата си разгромна победа над ЦСКА в историята на съперничеството – 6:3, като Димитър Йорданов-Кукуша става първия футболист, отбелязал 4 гола в едно дерби. Всичко това се случва само седмица след незапомнения срам 1:6 на същия стадион срещу Ботев Пд.
Очаквайте: Как свърши най-дългата доминация във футбола ни, а Пловдив стана столица за един сезон
––
––