2013-10-24 17:37:00
"Най-лесно е да се обвини националният селекционер в материализъм и слугинаж, особено ако не го познавате, а и той не би потърсил начин да се защити! За съжаление в България само претенциите ни са на европейско ниво. Критерии за физическа, техническа и тактическа грамотност на състезателите няма. Така всеки родител смята, че неговото дете заслужава. Когато детето навърши 18 години и стане мъж, няма професионален отбор зад граница, който да подпише с него договор. Тогава и всичките връзки на света да имаш, не играеш професионален футбол. Пропуснал си годините, когато да си гледаш уроците и не ти остава нищо друго, освен да си намериш някаква работа, ако имаш връзки естествено!"
Този коментар на Митко Джоров се появи във Фейсбук под нашия заключителен материал за участието на националния тим до 17 години в първия етап евроквалификации в Скопие. Както обикновено – точно и ясно, с пръст в раната. Но по-добре така, отколкото с безполезни констатации и заобикалки в търсене на проблемите там, където ги няма. Митко Джоров не само разбира футбола и умее да го прилага, а може и да се изразява.
Използвам намесата на треньора за отправна точка в обещания коментар след слабото представяне на България U17 в Скопие. Не е точно по темата, но е част от проблема. Всъщност още сега можем да теглим чертата за всички национални отбори за 2013-а, независимо, че тепърва предстоят решителни битки на младежите и юношите до 19. Годината започна с участие на Елитния кръг за тима на Методи Деянов от набор 1996 в Германия. Добро представяне, но без класиране. Последва фиаско на тогавашния U19 (1994-1995) на другите Елитни квалификации – в Португалия. Три тежки загуби. Междувременно бе формиран националният отбор на родените през 1998 г. Рано е да му даваме оценки, а и целта там – домакинството на Евро 2015 за U17, още е далеч.
Остава селекцията на Александър Димитров (1995-1996), която приема идния месец Словакия, Албания и Гърция отново в пресявки за финали на Стария континент. Дано се класираме. Но независимо дали това ще се случи или не, няма да промени изложената по-долу теза. А тя е съвсем конкретно формулирана и този път: Елитните юношески групи са на ниско ниво; като цяло в тях се играе незадоволителен футбол, а доста често и слаб; това влияе пряко негативно на националните тимове; слага допълнителни спирачки за трудното възмъжаване на младите играчи и т.н. и т.н.
Няма спор, че детско-юношеският и професионалният футбол в България имат страшно много кривици, разисквани постоянно в този сайт, включително от Митко Джоров в неговата колонка. И прясно засегнати от наши читатели и приятели под въпросния линк във Фейсбук. Но нека сега разгледаме тази за Елитните групи, а не връзкарство, мениджърски интереси, лобизъм и т.н. Че ги има, има ги. Но не и в случая с България U17 (97)! Който иска, да вярва.
Все по-лесно е да се гледа дори юношески футбол от Европа. Върви Шампионска лига U19, в интернет се намират силни турнири и първенства. Не е нужно да си специалист, за да осъзнаеш, че сме много назад още във възрастите на U17, U18 и U19. Днес футболът е бърз, динамичен, интензивен, агресивен, с много движение, тактическо мислене с ходове напред и все по-колективни действия. Такъв е той и при подрастващите в Португалия, Чехия, Полша, Белгия, да не говорим за Германия, Англия, Испания, Франция, Холандия, Италия…
В България сме много далеч от тези стандарти. Не ви ли прави впечатление колко момчета се пробват всяка година на Запад и че почти всички се връщат? Или остават, но просто не пробиват на високо ниво зад граница. Лека полека футболът ги изхвърля към периферията или се връщат тук. Защо е така? И там ли има връзкарство, лобизъм? Всеки път пробите са "успешни", всеки път "ме харесаха и ще следят развитието ми", но накрая нищо не се случва. Напоследък само вратари лансираме. Нищо ли не ви говори това?
И за да не е този коментар поредната безполезна констатация със скубане на коси, черни краски и вайкане колко сме зле и няма да се оправим, ще си позволя да нахвърлям някои предложения и разсъждения за вдигане на нивото в Елитните групи. Не че онези, от които зависят нещата ще ги вземат насериозно и приложат. Просто защото машината на българския футбол не работи така – тя е бавна и ретроградна.
Но все някога промяна трябва да настъпи. Мнозина казват, че благодарение на Елитните групи сме почнали да преодоляваме първия етап в пресявки за еврофинали. Хубаво, но е време да се потърси нов път! За да се отлепи ютията наистина, класиранията да станат традиция и да са функция на игрови стил и футболисти с бъдеще, а не само на треньорски подвизи и проблясъци на отделни формации и играчи.
1. Намаляване на състава на Елитните групи максимум до 12 отбора. Да се върви по схемата на А група. Дали с плейофи накрая или друга система е отделен въпрос.
Кой каквото ще да говори, но настоящото първенство в професионалния футбол е най-интересното от много време насам. Поне като интрига. Проблемът е, че се пропиляха години, преди управниците в БФС да се решат да тръгнат към промени. Лошото е, че не се очертава да се пренесат към U17 и U19 заради мудност и незаинтересованост в Изпълкома. На малцина им пука за децата наистина.
През лятото БФС имаше възможност по естествен път да намали Елитната до 19 след отказите на Ботев (Враца) и Етър (Велико Търново). Не го направи, а попълни дивизията с отбори, които най-малкото не помагат да се вдигне качеството на лигата – Светкавица и Оскар Е.Л. Зад тях не стоят солидни финанси и утвърдени школи. Това е лично мнение на автора! Мнозина ще се обидят, но най-лошо е човек да живее в самозаблуди. Кое е по-добре: да играеш примерно в областна или градска група, която е по-равностойна, или да губиш през кръг с резултати като 0:5, 0:8? Кое точно е "елитното" на група с такива мачове? Как така отбор допуска 100 гола и въпреки това оцелява?
Нима очаквате такива лиги да дават юноши за мъжкия футбол? Или да излъчват национали, способни да побеждават Полша, Португалия, Германия и т.н.? Лека полека Елитните групи наистина трябва да се превърнат в такива. Не да се търси масовост в тях, а наистина да са последните стъпала преди най-високото ниво. Да отидат към върха на пирамидата, а надолу може да има колкото школи, първенства и отбори щете. Друг е въпросът, че въпросната пирамида на спорта не съществува в България в правилното си положение.
2. Елитните групи да се разделят на географски принцип.
Идея, различна от горната. Да се разделят, примерно, на Източна и Западна. И накрая шампионът и изпадналите да се излъчат с плейофи. Така ще се спестят пари за пътувания и хотели, което си е сериозно перо. И ще се включат отбори, които в момента не участват заради липса на финанси. Идеята е на много солиден футболен човек, който се готвеше да я сподели с когото трябва в БФС. Не мога да кажа кой е, тъй като не ме е оторизирал. Но е специалист с огромен треньорски опит, УЕФА Про лиценз, врял и кипял дори зад граница и т.н.
А сега какво се получава? Оскар Е.Л. пътува до Варна за мача срещу Черно море с… влак. В деня на двубоя на отиване, след което се връща обратно! Това "елитно" ли е? Черноморец почти повтори упражнението за гостуването на ЦСКА с автобус в деня на срещата.
3. Да се спре порочната практика с отлагане на цял кръг заради лагери и мачове на национални отбори.
Цяла група чака 2-3 тима, които имат трима и повече национали. Не е практично и е нечестно спрямо останалите състави, момчетата в които също мечтаят да играят футбол. Какво се получава сега? Готвил си се цяло лято или зима за началото на полусезона, а още след един-два кръга трябва да почиваш около месец.
Най-фрапантната ситуация се случи в края на миналия сезон в Елитната до 19. Заради доизиграването на заключителните два кръга, оставени за след Елитния кръг квалификации на U19, цялата група трябваше да чака близо 1 месец! Не че нещо, но когато лигата приключи на 19 юни, мъжките отбори вече бяха отхвърлили първия етап от подготовката си.
Така се попречи на момчета да си намерят нови клубове, да почнат навреме със своите първи формации или просто да отдъхнат.
4. В Елитната до 19 продължава да се играе черно тото на поразия.
А да чакаш реакция от съдии, делегати, функционери, определени комисии в БФС и прокуратура, явно е равносилно да се надяваш Черната Златка да отгатне столицата на Великобритания. Неотдавна един познат прокурор вдигна рамене, когато в неофициален разговор го запитах дали има някакви сигнали и разработки по болния проблем. "Имаше нещо, но така си остана. Не се надявай", рече ми той почти смутено.
Ако настина иска да поизчисти един от най-злокачествените тумори, БФС трябва да подеме по-сериозна битка. Централата може да инициира среща с прокуратурата и МВР – поне за да се води малко по-равна битка с може би най-тежкия проблем на световния футбол днес.
5. Участниците в Елитните групи да представят банкови гаранции.
Пък било то и парите да са сравнително символични. Сега се подписва "декларация за финансов феърплей", което представлява един лист хартия без никакви параметри и стойности в него. Нищо. Нула.
Един от проблемите на родния футбол е, че БФС постоянно прави компромиси с клубовете и всячески им угажда, дори когато говорим за професионалното равнище. След което бумерангът от тези "затворени очи" неизменно се връща към централата. Например с националните отбори. Вижда се, че там, където има ясни правила и те се спазват, има и футбол. Там, където няма, цари анархия.
"Имах предвид, че общото ниво на състезателите в България е ниско и оттам "представителната извадка" е с ограничен потенциал. Когато се класираме понякога е изключение, но то е просто да потвърди правилото, защото на Елитния кръг представянето не може да се повтори!"
Това е вторият коментар на Митко Джоров във Фейсбук, с който можем да затворим темата. Защото "представителната извадка" идва от Елитните групи и с много малки изключения от мъжки отбори. Където с още по-малки изключения юношите не играят.
Миналото първенство на U17 бе доста бледо. Имахме надежди за настоящото, но поне досега си оставаме с тях. Опитайте да се абстрахирате от това, че вашите деца и отбори играят там, независимо като родители, треньори или фенове. Само един състав – Лудогорец, се представя добре и без големи амплитуди от август насам. При това този тим за броени месеци дръпна страшно много в игрово отношение, стил, колектив и т.н. Докато Литекс, Левски, Ботев (Пловдив), Черно море и Берое постоянно са между рая и ада в представянето си. Да не говорим за Славия, ЦСКА и Чавдар (Етрополе). Като изключим вратарят Димитър Митов от Чарлтън, всички останали национали са от тези отбори.
И не е въпросът само до резутатите, а в начина, по който се стига до тях. С каква игра. Един от лостовете футболът ни да стане по-конкурентен чрез повече агресия, динамика и бързина, е спешен ремонт в Елитните юношески групи. Те самите да бъдат по-конкурентни, с повече истински и равностойни двубои.
Поне за мен, гледайки мачовете с Белгия и Полша в Скопие, най-тъжното не бяха самите резултати и че не се класираме. Просто в тези състави личаха по две-три момчета, почти готови за най-високото ниво. Почти завършени, на крачка-две. Като качества и заложби нашите не им отстъпват. Но на 16-17 години те не ги разкриват там, където трябва или просто спират да се развиват. Ето това е най-тъжното…