2013-10-07 19:26:00
През есента на 2006-а и пролетта на 2007-а тече сезонът на абсурдите, рекордите и антирекордите. Левски на Станимир Стоилов е на върха на своето изкуство и с "правилна" игра извоюва мястото си в златния трезор на клубния футбол – групите на Шампионската лига. В същото време у нас е принуден да мери сили с тимче на бургаски фарфарон (б.а. – самохвалко), събрано буквално от кол и въже.
Закономерно даваме своя огромен роден принос в световната футболна история – за първи път разликата между шампиона и последния в класирането на една елитна дивизия от едва 16 тима е измервана с нито повече, нито по-малко от 79 точки! Левски натрупва актив от 77, бургазлии от София под името Черноморец слизат дори под абсолютната нула – минус две. Франкенщайнът на Ивайло Дражев, който наляво и надясно тръби, че някога е чел лекции пред „Желязната лейди“ Маргарет Тачър, стига едва до едно-единствено реми в 30 кръга – нещо, постигано преди това в А група единствено от творението на русенския „фараон” Оскар Цанков – Раковски.
Любопитната история на Черноморец Бс-Сф започва с един подарък. Конелиано от софийското село Герман, минаващ за сателит на ЦСКА, където армейците обиграват младите си таланти, неочаквано печели промоция за елита. Буквално дни преди началото на новия сезон босът на червените Васил Божков го харизва на напористия бургазлия, притежател на един от многото по онова време клубове с името Черноморец, всеки от които претендира, че е истинският. Отборът, чието официално название наподобява влаково разписание, набързо скалъпва отбор от голобради юноши. Те се точат в продължение на целия сезон и накрая достигат внушителната бройка от 47 души – кой от кой по-непознат. Това е звездният миг на всички тях и същинска Марианска падина за чиновниците в БФС, които допускат фарсът да се случи.
Сезонът за новаците естествено започва със скандал – срещата им от първия кръг с шампиона Левски не се играе заради неосъщественото изискване на наредбите за поне петима собствени юноши. Черноморци са домакини, поне на хартия, и се напъват да проемат гостите си на… Националния стадион „Васил Левски”. Следващият им двубой по програма с Вихрен също пропада – този път заради неосигурена лицензирана охрана. Този път следва отнемане на 3 точки и тимът слиза под кота „нула”, от която никога по-късно не изплува. Шефът Дражев, който шляпа неглиже с джапанки и по бермуди по стадионите, обвинява делегатите на двете срещи и сипе огън и жупел срещу БФС. По-късно той му намира колая – приема гостите си на… техните собствени стадиони, а из страната „цирковата трупа” пътува с каквото може. Ако Дражев е на кеф, наема раздрънкан "Чавдар", който се разваля едва ли не след всеки изминат километър. Иначе „елитните” играчи се комбинират по четирима в автомобил, а босът щедро отпуска по 20 лева за бензин на притежателя на колата. След поредно гостуване (домакинство) в столицата юнаците на Дражев се прибират край морето с… нощния влак.
Дражев се позова на Трудовия кодекс и обяснява на юношите си, че няма как да вземат заплати – клетниците са принудени да прибират ученически стипендии от по 50 лева.
След мач с Литекс той така се ядосва, че играчите му си позволили да искат въобще някакви пари, че буквално изоставя „децата си” на милостта на ловешкия благодетел Гриша Ганчев. Босът на Литекс ги съжалява и моли своите да помагат – всеки играч, треньор и масажист качва по един-двама от съперниците, за да го откара до някъде. Именно срещу Литекс, воден от носителя на КЕШ Люпко Петрович, (през есента в София на Националния стадион) странният хибрид сътворява истинско чудо и удържа героично 0:0 срещу скъпоплатената команда.
С това обаче чудесата свършват и в останалите случаи Черноморец Бс-Сф играе ролята на брашнян чувал, който всеки отупва колкото и когато пожелае. Срещу него се подобряват клубни рекорди за най-изразителни победи – Левски стартира пролетта с 10:0 срещу столичните бургазлии (мачът остава в аналите с куриоза да бъдат изчерпани всички билети за него – отпечатани са едва 9000 и те се разграбват), следва още по-гръмкото 11:0 в полза на Литекс, който вкарва всичките си голове до 60-ата минута, но така и не успява да подобри националния рекорд на ЦСКА (12:0 срещу русенския Дунав от далечната 1951 г.). Срещу Черноморец се гони и „Златната обувка”. При 8:0 за Славия Тодор Колев бележи 5 попадения във вратата на ошашавените гости, но нападателят на Локо Сф Цветан Генков му отговаря с цели 6 срещу същия съперник при 9:0 в последния кръг – висше клубно постижение в историята и изравнен индивидуален рекорд в А група.
С него Цецо изпреварва тарана на белите и дори в един момент заема четвъртата позиция в генералното класиране за най-добър стрелец в Европа. В резултат на този голов ураган Черноморец Бс-Сф финишира с инкасирани 131 попадения – с 21 повече от тима на русенския „фараон” Оскар Цанков. Осемте вкарани за цял сезон пък са „само” изравнен антирекорд.
Столичният Локомотив внася нов нюанс в битката за титлата между обичайните заподозрени Левски и ЦСКА. Железничарите стартират с 6 поредни победи и се развихрят през пролетта, когато изравняват клубния си рекорд от 10 последователни успеха от първенството през 1957 г. В крайна сметка червено-черните го докарват до пряк сблъсък за титлата в предпоследния кръг срещу лидера Левски, при това на своя стадион в „Надежда”. Наставникът Стефан Грозданов се опитва да финтира Мъри, като затвори прострастрата пред вратата си с четирима защитници, изневерявайки на отработеното 3-5-2. Домакините обаче са пометени с 5:3 от развихрилите се нападатели на сините, като младият Валери Домовчийски стига до хеттрик. Така Левски става шампион за 25-и път кръг предсрочно. Червените губят с по 0:1 и двата решителни сблъсъка с вечния си съперник. Във втория Мъри изненадва завърналия се в Борисовата градина Стойчо Младенов с пускането на Христо Йовов на необичаен пост – на върха на атаката и успява да спечели треньорското надхитряне, защото точно Ицо е в основата на всичко опасно пред вратата на ЦСКА и сам вкарва победния гол.
Сезонът е по-специален и за колоритния нападател на Ботев Пд Георги Какалов – на инат срещу клубния си бос Христолов успява да си заработи цели 4 червени картона кой от кой по-абсурден и край Бирената фабрика сериозно обмислят възможността да наемат за играча с изрусени къдрици виден пловдивски психоаналитик. Той обаче вкарва и важни голове във вратата и на червени, и на сини, които губят точки под тепетата. В първия случай изважда от гащетата си специално подготвен за случая биберон и радостно го смуче, а при втория дразни сините с надпис „CSKA“ под състезателната си фланелка. Всъщност през онзи сезон май целият ни футбол е за психоаналитик…
Очаквайте: Как Мъри стана излишен на „Герена“, а ЦСКА на Сашо Томов смачка конкуренцията и после се прости с лиценза си.