След Фъргюсън в Манчестър никога няма да е същото*

2013-05-11 13:03:00

 Сър Алекс се оттегля след 38 трофея, става директор и посланик на клуба

Сър Алекс Фъргюсън обяви, че напуска мениджърската позиция на Манчестър Юнайтед! След повече от 26 години начело (9680 дни) шотландецът реши, че е дал достатъчно на клуба. Заяви през лятото му предстои операция за смяна на тазобедрената става, поради която се оттегля. Той няма да се раздели с червените дяволи изцяло, ще остане на работа като директор и посланик. Независимо от това, с отказването му идва краят на една ера. Ера, изпълнена с множество противоречия, успехи и паметни мигове. В нея 71-годишният специалист спечели 38 трофея, сред които 13 титли на Англия, 2 Шампионски лиги, 5 пъти стана носител на ФА Къп.

Началото на кариерата му в Юнайтед обаче не бе никак бляскаво. Назначен през ноември 1986 г. за наследник на Рон Аткинсън, първите три години на "Олд Трафорд" не бяха никак успешни за бившия наставник на Абърдийн. През тях той не спечели нищо. До сезон 1989/90, който се оказа повратен за бъдещето му. Отборът върви изключително зле в първенството, усилията са насочени към купата. На 7 януари 1990 г. в третия кръг на състезанието се изправя срещу Нотингам Форест. Мачът върви към 0:0, когато Фъргюсън прави смел ход, пускайки в игра младия Марк Робинс. Настоящият мениджър на Хъдърсфилд вкарва късен гол след центриране на Марк Хюз, благодарение на който червените дяволи продължават в надпреварата, впоследствие печелейки финала срещу Кристъл Палас след преиграване. Попадението на Робинс се оказва решаващо за историята на тима, тъй като ако Юнайтед бе отпаднал, сър Алекс вероятно щеше да бъде уволнен. А футболистът си печели прозвището човекът, който спаси работата на Фъргюсън.

Можем да говорим много за постиженията на шотландеца, за купите и медалите му. Те са добре известни – от първата титла на Англия през 1992/93 до последната, спечелена през настоящата кампания. От КНК през 1990/91 до втория триумф в Шампионската лига през 2007/08 след победа с дузпи над Челси под дъжда в Москва.

Каквото и да кажем, истината е една – след сър Алекс в английския, а и в световния футбол, ще се отвори една огромна празнина. Празнина, която едва ли някой ще може да запълни скоро. Защото малцина са тези, които могат да се мерят с Фъргюсън. Той ще остане в историята като един от най-великите мениджъри, които играта е виждала. А не са един и двама тези, които са оставили ярка следа – Джок Стейн, Бил Шенкли, Мат Бъзби, Боб Пейсли, Йохан Кройф, Бела Гутман… но нито един от тях няма неговите успехи.

Остава въпросът кой ще го замени начело на червените дяволи? Има ли въобще достойни кандидати? Дейвид Мойс изглежда фаворит, Мауриньо и Клоп също са варианти. Но нито един от тях няма харизмата на сър Алекс, няма характера му. Може би португалецът се доближава до тях, но дори и той не може да се мери с великия британец.

Юнайтед има нужда от мениджър, който разбира философията на клуба. Мениджър, който обича да практикува атрактивен и атакуващ футбол. Мениджър, който умее да развива младите таланти. С последното Жозе отпада от списъка, което ни кара да насочим вниманието си към Мойс.

 

Върху който и да падне изборът на ръководството, а и на самия сър Алекс, защото няма съмнение, че и той ще има право на глас, едно е ясно – задачата му да достигне предшественика си е почти невъзможна. Червените дяволи имаха късмет, когато преди почти 25 години Робинс вкара онзи гол във вратата на Форест. Имаха късмет и през 2002 г., когато Фъргюсън реши да отложи пенсионирането си. Този път обаче това няма да се повтори. А празнината за тях ще е огромна… за тях, за английския футбол, за играта изобщо.

"Мислих дълго, не ми бе лесно да взема това решение. Това е точният момент. Беше важно да оставя клуба в най-доброто му състояние и вярвам, че го направих. Има много качествени играчи в състава, балансът във възрастта също е добър. Смятам, че има предпоставки за много успехи в бъдеще, а и младежките ни формации са в отлично състояние. Тренировъчната ни база е една от най-добрите в света, както и стадионът ни "Олд Трафорд". Щастлив съм, че ще продължа работата си в организацията като директор и посланик. С тези ми задължения, както и с другите ми хобита, смея да твърдя, че гледам напред с нетърпение. Искам да изкажа благодарност към семейството ми, тяхната подкрепа и обич бяха много важни за мен. Жена ми Кати бе централна фигура през кариерата ми, даваше ми стабилност, окуражаваше ме. Нямам думи, с които да опиша какво означава тя за мен.
Не мога да не спомена бившите и настоящите футболисти и помощници, с които работих. Благодаря им за професионализма, за отдадеността, поради които постигнахме толкова запомнящи се победи. Без тях историята на клуба нямаше да е толкова богата. В началото на престоя ми тук получих невероятна подкрепа от тогавашното ръководство, от сър Боби Чарлтън. Те ми дадоха увереност, че мога да построя футболен клуб, а не само футболен отбор. В последното десетилетие пък семейство Глейзър ми предостави всички необходими условия да ръководя Манчестър Юнайтед по възможно най-добрия начин. Имах щастието да работя с талантлив и верен изпълнителен директор като Дейвид Гил. Истински признателен съм на всички тях. За финал, искам да благодаря и на феновете. Подкрепата им през годините ме кара да се разчувствам. Беше чест и огромна привилегия да съм начело на любимия ви тим. Изключително много ценя времето си в Манчестър Юнайтед", заяви Алекс Фъргюсън по повод оттеглянето си.

 

Паметните мигове на шотландеца в Юнайтед

Спечелването на ФА Къп през 1990 г.
Първият трофей, който сър Алекс завоюва начело на Манчестър Юнайтед, бе ФА Къп през 1990 г. На финала червените дяволи се изправят срещу Кристъл Палас. Мачът завършва 3:3, което води до преиграване. В него Юнайтед печели с 1:0, гол на Лий Мартин.

Триумфът за КНК през 1991 г.
След като наказанието на английските клубове заради "Хейзъл" изтича през 1990 г., Юнайтед взима първи европейски трофей след 1968 г. На финала за КНК през май 1991 г. Барселона е надигран с 2:1 в Ротердам (два гола на Марк Хюз).

Трансферът на Кантона
Фъргюсън не успява да си осигури услугите на Алън Шиърър през 1992 г., после Шефилд Уензди отказа 4 млн. паунда за Дейвид Хърст. Дион Дъблин бе уговорен, но си чупи крака, което принуди шотландеца да купи Ерик Кантона от Лийдс.

Първата титла
В първия сезон на Висшата лига Юнайтед най-сетне прекъсва 26-годишната си суша и става шампион през 1993 г. Успехът идва след силен финален щурм и изпреварване на Астън Вила и Норич в последните седмици.

9:0 срещу Ипсуич
Червените дяволи са печелили с 6, 7 и 8 гола срещу различни съперничи под ръководството на сър Алекс, но победата над Ипсуич на 4 март 1995 г. си остава най-голямата от всички. Анди Коул вкарва 5 пъти. Въпреки това манчестърци завършиха втори в първенството след Блекбърн.

Децата пораснаха
След като не спечели нищо през 1994/95, Фъргюсън продаде Пол Инс, Марк Хюз и Андрей Канчелскис. Вместо да ги замени с други суперзвезди, даде шанс на младите Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и братята Гари и Фил Невил.

Требълът
Най-великият момент в кариерата на мениджъра! В рамките на 10 дни през пролетта на 1999-а Манчестър Юнайтед става първият английски клуб, който печели лигата, ФА Къп и Шампионската лига в една кампания. Постижението бе завършено с драматична победа на Байерн на финала на ШЛ на "Ноу Камп" (2:1).

Отказът от пенсиониране
Фъргюсън бе обявил, че ще се откаже в края на сезон 2001/02. Свен-Горан Ериксон бе почти сигурен за негов заместник, но през февруари шотландецът промени решението си, казвайки, че ще остане поне още 3 години.

 

Изгонването на Рой Кийн
Ирландецът бе контузен и изнервен от загуба с 1:4 от Мидълзбро през 2005-а. Той даде скандално интервю пред клубната телевизия, което така и не бе излъчено. Сър Алекс побесня, прекрати договора на халфа и пак започна да налага младоци.

Шампиони за 20-и път
На 22 април 2013 г. Манчестър Юнайтед победи Астън Вила с 3:0 на "Олд Трафорд", с което стана шампион на Англия за 20-и път. Хеттрик вкарва купеният миналото лято Робин ван Перси.

 

Диан Станчев/Тема спорт

 

* Заглавието е на BGfootball.com