2012-01-09 13:12:00
Кайзерслаутерн затваря кръга с отказа си от последния ни мохикан Илиян Мицански
По доста тъжен начин се очертава българският футбол да отбележи годишнина, свързана с присъствието на негови представители в едно от емблематичните първенства в Европа след настъпването на демокрацията. През следващия месец ще се навършат точно 20 г., откакто наш сънародник дебютира в Бундеслигата. На 21 февруари 1992 г. Александър Бончев става първият българин, играл в шампионата на Германия. Нападателят носи екипа на "Дуисбург".
В следващите 20 г. общо 24-ма негови последователи ритаха по терените на Бундеслигата, като някои от тях се превърнаха там в големи звезди и оставиха трайни следи. След големия бум в средата на 90-те години на миналия век, продължил докъм средата на първата декада на настоящия, обаче започна негативна тенденция. Броят на българите в едно от най-силните първенства на Стария континент намалява, за да бъде почти сигурно нулиран до края на този месец.
От "Кайзерслаутерн" вече обявиха, че Илиян Мицански няма да пътува за подготвителен лагер, което означава, че последният българин в Бундеслигата ще я напусне. Самият той искаше още през лятото да си намери нов отбор, защото не намираше място в състава на "червените дяволи", но тогава треньорът Марко Курц поиска нападателят да остане, което не се оправда по-късно. За последно Мицански порита 8 мин за "Кайзерслаутерн" през март миналата година.
Собственост на тим от Бундеслигата продължава да бъде националът Димитър Рангелов. Шампионът "Борусия" (Дортмунд) го преотстъпи през лятото във втородивизионния тим и нападателят може да се върне в елита едва следващия сезон. Така след планираната раздяла между Мицански и "Кайзерслаутерн" настоящият ще се окаже нулев за България. Разбира се, има шанс до края на януари този антирекорд да не се състои. За целта клуб от Бундеслигата трябва да привлече наш футболист.
Възможността за това не изглежда голяма. След по-скоро медийния балон за връщане на Димитър Бербатов в "Байер" (Леверкузен) единственото българско име, свързано с германски тим, е това на Николай Бодуров.
По ирония на съдбата защитникът на "Литекс" и националния отбор може да попадне именно там, откъдето ще си тръгне Мицански. Бодуров е в списъка за зимна селекция на "лаутерите".
Иначе българският дебют в Бундеслигата не завършва добре. Пристигналият в "Дуисбург" от "Локо" (Сф) Александър Бончев заменя в 8-ата мин на мача срещу "Карлсруе" контузен съотборник.
В 62-ата мин обаче самият той получава тежка травма и напуска на терена. През следващия сезон – 1992/1993, в Германия вече има двама българи. Йордан Лечков и Павел Дочев са харесани от "Хамбургер" в мачовете срещу ЦСКА от турнира за купата на УЕФА предната есен. След тях в Бундеслигата пристига един от тримата българи, ритали за два клуба в нея – Петър Хубчев ("Хамбургер" и "Айнтрахт"), и единственият, обличал екипа на гранда "Байерн" – Емил Костадинов. Тук трябва да се направи уточнение, че преди екзекутора на "петлите" за тима от Мюнхен рита наш. Той се казва Михаил Лозанов-Танка и през сезон 1938/1939 дори е негов капитан. Тогава обаче "Байерн" играе в баварска лига. Костадинов е първият с трофей с немски тим – купата на УЕФА за 1996 г.
Постепенно в първенството на Германия заиграват все повече национали. За европейското първенство в Англия през 1996 г. те са шестима. На следващата превърналият се в легенда на "Щутгарт" Красимир Балъков вдига купата на Германия. Вълшебният халф рита 8 сезона за "швабите" и е българинът с най-много мачове в Бундеслигата – 236. Освен това Краси остава в нейната история с основната си роля в прочутото магическо трио – Балъков-Бобич-Елбер.
През 1998 г. българин за първи и последен път засега вдига сребърната салатиера. Така се нарича трофеят за шампиона в немското първенство. Мариян Христов прави това още в дебютния си сезон в "Кайзерслаутерн". Пасналият идеално в Бундеслигата ботевградчанин натрупва общо 10 в нея. Така Мариян измести от първото място по престой в нея Даниел Боримиров, записал 8,5 сезона с фланелката на "Мюнхен 1860" и също оставил трайна следа в Германия. Освен за "лаутерите" Христов рита и за "Волфсбург". Третият с два клуба в елита на Германия е Георги Донков – "Бохум" и "Кьолн".
В Бундеслигата Балъков, Христов и Боримиров отидоха почти в пълна степен като оформени играчи. В "Байер" обаче и досега се гордеят, че в Леверкузен израсна и се изстреля чак до "Манчестър Юнайтед" най-успелият български футболист през този век Димитър Бербатов. Митко възмъжа не само физически в Германия и от първоначално определяния като мързелив гений нападател се превърна в изкусен голмайстор, за когото "Тотнъм" и "Юнайтед" изхарчиха общо към 55 млн. евро.
Бербатов игра през 2002 г. финал в Шампионската лига с "аспирините". Последва слаб сезон, но в последните си на немска земя той градира от 16 през 20 до 21 попадения в Бундеслигата. Бербатов е българин №1 по голове в нея с 69.
Със сигурност трансферът в Германия положи основите за успешната кариера за приятеля на Митко Мартин Петров. През лятото на 2001 г. "Волфсбург" плати на "Сервет" 3,3 млн. евро за него, като тогава това бе най-скъпата покупка в историята на "вълците". Крилото направи 4 силни сезона с зеления екип, запомни се с 4-те си гола в един мач и стана българинът с най-много асистенции в немския шампионат – 36.
През последните години ще се запомнят успешните изяви на Димитър Рангелов и Станислав Ангелов в “Енерги”, както и фактът, че Валери Домовчийски вкара последния гол в кариерата на големия вратар Оливер Кан.
Така лека-полека се стигна до момента, в който в считаното за “най-българското” от големите първенства вече няма да има роден футболист.
Пионерът: Още в първия мач се контузих и не пробих
"Предпочитах да съм от последните, а не да съм първият българин, който е играл в Бундеслигата. Финансовите условия сега са съвсем различни. Тогава не знаха къде е България. Бяха чували, че София е някаква столица, но нищо повече. Не ни брояха", спомня си Александър Бончев. На 21 февруари 1992 г. той записва дебют за българин в Бундеслигата. С екипа на "Дуисбург" нападателят рита 54 мин срещу "Карлсруе" (2:2).
"Не мога да си спомням с приятно чувство този мач, тъй като се контузих и се възстановявах чак до края на сезона. Получих тежка травма в аддукторите. Ритах отново в последната среща от първенството срещу "Борусия" (Дортмунд)", разказва Бончев.
Той стига до първенство на Германия, след като се разминава с трансфер в Испания. Риталият за "Локо" (Сф) от 1984 до 1990 г. изкарва кратък престой в "Славия" през сезона 1990/1991. През лятото с Бончев се свързват от международна мениджърска агенция, която работи с отбори от Испания, Италия, Германия и други европейски първенства. Тя се заема да намери клуб в чужбина на българина. Първо той заминава на проби в испанския втородивизионен "Лерида".
"Тренирах там една седмица. Харесаха ме, но не можаха да се споразумеят с "Локо" (Сф) за трансферната цена. След това имаше вариант с "Рапид" (Виена) и накрая се стигна до покана за 2-седмични проби в "Дуисбург". Това беше в началото на 1992 г. Одобриха ме и подписах. След това обаче нещата не се развиха добре. "Дуисбург" изпадна, а новият треньор доведе със себе си 9-10 футболисти, имаше някои, които струваха почти милион марки. И той ми каза: Няма как ти да играеш, евтин си и собствениците ще ми задават въпроси. Спомних си, че още на 19 г. и аз бях скъп. Тогава "Олимпиакос" даваше 1 млн. долара на "Локо" (Сф) за мен, но от БКП не пускаха в чужбина, ако не си навършил 28. Нямах късмет да съм се родил, когато трябва", споделя Бончев. След "Дуисбург" той остава в Германия, като през следващия сезон рита във II бундеслига за "Дармщат".
Има стигнали до Рим, но не видели папата
Има няколко българи, които ще си спомнят Бундеслигага със сентенцията “Да идеш в Рим и да не видиш папата”.
Първи тази зла участ заслужи защитникът на ЦСКА с хитовото име Енгибар Енгибаров. “Червените” го продадоха през 1996 г. в комплект с Георги Донков на “Бохум”, но той така и не записа мач в първенството на Германия.
2 г. по-късно същото се случи с Владимир Иванов-Фугата. “Борусия” (Мьонхенгладбах) го взе от “Левски” вместо контузилия се в последния момент Викторио Павлов. Защитникът обаче само тренира с “Борусия”. 2 сезона същото правеше в “Щутгарт” и племенникът на Йордан Лечков – Иван Стоянов. Атанас Курдов и Михаил Александров отидоха като бледи юноши съответно в “Байер” (Л) и “Борусия” (Д), но си се прибраха в България.
Рекорд за най-кратък престой на терена в Бундеслигата държи Мартин Зафиров. Нападателят играе за “Хамбургер” 42 мин срещу “Волфсбург”, след което го гонят, а той повече не влиза в игра.
Източник: Константин Ботушаров, 24 часа