2015-01-26 16:56:00
Първите спомени са безценни. За мен това е мачът Ливърпул – Лийдс през 1965 г. Един отбор, изцяло в червено, срещу друг, изцяло в бяло. Голмайсторите имаха знакови имена: Роджър Хънт, Били Бремнър, Йън Сейнт Джон.
Никога няма да забравя онзи удар с глава след плонж на Йън Сейнт Джон, който донесе трофея на Ливърпул. Бях на 7 години и след мача отидох в двора с моите приятели да го упражняваме. После бяха головете на Джими Робъртсън и Франк Соул за Тотнъм срещу Челси през 1967-а (Тотнъм бие на финала с 2:1, б.р.). Да гледаш за пръв път как любимият ти тим печели купата беше невероятно вълнуващо. Първите финали за Купата на Англия са като първите любовни трепети: никога не се забравят. Понякога трябва да припомняме колко е важен този турнир за английския футбол. В събота Брадфорд и Мидълзбро ни го припомниха, както и Кеймбридж Юнайтед в петък. Това бе един от най-страхотните уикенди в турнира от години насам и всеки, който разбира от английски футбол, ще му се наслади. Изненадите са от решаващо значение за играта.
В детските ми години финалите са се запечатали в съзнанието ми, те бяха като празнични дни. В къщата ми това означаваше събиране на семейството с приятели и роднини пред телевизора. Като дете вълнението ми нарастваше през цялата седмица. Беше като очакването на Коледа. В една майска седмица изведнъж се струпваха няколко преки предавания: Купата на Англия, мачът Англия – Шотландия и може би финал от евротурнирите, ако английски отбор се беше добрал дотам. Колко се промениха времената… Но редките преки предавания в онези дни увеличаваха важността на финала за купата. Това няма да се върне и фактът, че Премиършип финансово е с много по-привлекателен, няма да се промени. Онова оживление, което беше запазено за финалния мач, сега може да се наблюдава всяка седмица в мачовете от Висшата лига. Не вярвам, че има магическа реформа, която ще възстанови чара на Купата на Англия. Футболът е бизнес и успехът на Премиършип се потвърди тази седмица, когато стана ясно, че 20-те отбора са сред 40-те най-богати в Европа.
Но има нужда и от малък реванш за по-малките. Някога да спечелиш купата беше равносилно на спечелването на титлата. И много фенове, играчи, мениджъри и дори президенти предпочитаха славния ден на финала на "Уембли", с който се закриваше целият сезон, отколкото да станат шампиони. Аз не бях чак такъв късметлия, защото играх 4 финала и спечелих 2. Сега турнирът е само едно от многото вълнуващи събития, излъчвани по телевизията. Футболистите, които сега са на 20 или 25 години, нямат спомени като моите. Но има играчи, които, връщайки се назад в миналото си, предпочитат да разкажат на внуците си за финалите за купата, а не за това как завършили шести в първенството. Разбирам колко е трудно да поддържаш баланса в отбор, когато шампионатът е основната му цел. Но като мениджър върхът също така е и да спечелиш трофей.
Очевидно работата ти зависи от това как вървиш в първенството, но да спечелиш купата е по-трудно за постигане. Феновете го знаят. Те са хората, които повече от останалите са заинтересовани отборът им да вдигне Купата на Англия. Портсмът пропадна до Втора лига и имаше ужасни финансови проблеми през последните години, но ако говорите с привържениците за спомените им, техните разкази ще са все за деня, в който спечелиха купата през 2008 г. с Хари Реднап.
Телевизионните навици, обществото и футболът се промениха, но играта продължава да се свежда до славата, вълненията и победите. Парите нахлуха в нея заради романтиката, а не обратното. Хората, които не разбират колко важна е Купата на Англия в създаването на тази романтика, наистина не осъзнават какво представлява английският футбол. А слуховете за смъртта на ФА къп се оказаха силно преувеличени.
Глен Ходъл/превод "7 дни спорт"
Глен Ходъл е легендарен халф и капитан на Тотнъм, с който печели 2 пъти Купата на Англия – през 1981 и 1982 г. Бивш селекционер на Англия, бивш треньор на Суиндън, Челси, Саутхемптън и Тотнъм.