2012-02-25 11:40:00
Кризата в европейския футбол се отрази и на
треньорите и качествените специалисти в момента са кът
Цялостният спад в нивото на водещите европейски клубове, извън Барселона
и Реал, през последните години е очевиден. Тази тенденция се засилва
все повече и докато за някои отбори може би е оправдана, то европейски
шампион отпреди две години не може да си го позволи. Същият клуб не може
да си позволи и да зависи от един човек. Какво се случва с Интер и чак
толкова ли незаменим е Жозе Моуриньо?
Интер съществува точно 100
години без Моуриньо, време в което извоюва имиджа си на италиански и
европейски гранд. Ще продължи да съществува още много време без
Специалния, и то успешно, ако час по-скоро водещите фактори в клуба
разберат, че те самите трябва да започнат да си вършат качествено
работата.
Да твърдиш, че всичко е рухнало заради липсата на един
човек е сериозен аргумент, ако управляваш Новара или Чезена. Всъщност
португалецът колкото помогна, толкова и навреди на Интер, най-вече с
психическата зависимост, която остави у всички в Милано към себе си. Та
дори Манчестър Юнайтед не изглежда толкова в краката на сър Алекс
Фъргюсън, колкото Интер на Моуриньо. Жозе просто заблуди "синьо-черната"
част на Милано. Извади я от реалността, която бе следната- клуб,
управляван кошмарно от собственика. Безумни трансфери, назначаване на
нелепи треньори, неналагане на юноши на клуба. Това представлява(ше)
Интер на Масимо Морати. Дойде обаче Моуриньо и взе всичко в свой ръце. А
знаем, че той си разбира от работата. Свърши я добре и в Интер, но си
тръгна. И клубът се върна в реалността.
Оттогава започнаха
новите глупости на Морати. Първата дойде с назначаването на Рафаел
Бенитес. Изпуснат бе младият, перспективен, минал през клуба Лоран Блан,
който пое Франция. Вредата от Бенитес все пак можеше да бъде
минимизирана, ако испанецът бе послушан за едно от малкото неща, който
умее- чат пат да прави добра селекция. Пари за такава обаче нямаше-
Морати се стисна да привлече Алексис Санчес, Хавиер Масчерано и Стеван
Йоветич. Интер имаше крещяща нужда от свежа кръв. Другата грешка на
Морати бе, че след финала в Мадрид се предовери на звездите, които го
спечелиха след като завоюваха и 5 поредни титли в Калчото. Тези играчи
освен застарели, вече са и наситили се с трофей и провалът бе лесно
прогнозируем. Бенитес не успя да се справи с протежетата на Моуриньо,
след като не успя да доведе свой и разбира се бе уволнен.
След
като испанецът си тръгна Морати продължи на воля да показва колко не
разбира играта като привлече за треньор Леонардо. Да се сещате за успял
бразилски треньор в Европа? Всъщност Леонардо всъщност не фигурира в
тази класация. Той никога не е бил наставник. В кръвта си той е
директор, а освен това и миланист. Така и този провал бе предизвестен.
Лео все пак успя да позакърпи положението, благодарение на късмета и
уникалния Самуел Ето′О. Фортуна му помогна в рулетката на дузпите на
четвъртфинала за Купата срещу Наполи, а камерунецът сам би Палермо на
финала. Така симпатичният, но неумеещ бразилец, взе че спечели
единствения си трофей в безславната кариера на треньор. Съдбата улесни
Морати след като се оказа, че Леонардо е новият избор на ПСЖ за
спортно-технически директор. Лео за щастие се нави и даде на петролния
бос шанс за още един поправителен.
Този път обаче бе ударено
дъното. Новият треньор на доскорошния европейски шампион се казваше…
Джанпиеро Гасперини. Световнонеизвестният наставник бе водил в кариерата
си юношите на Ювентус, Кротоне и Дженоа без да има нито един сериозен
трофей в този период. И това се оказа достатъчно да поеме европейския
шампион отпреди година?! Безумието бе още по-голямо тъй като се знаеше,
че Гасперини през цялата си кариера използва схема 3-4-3. Което само по
себе си е достатъчно нелепо, говорейки за различни отбори, разполагащи с
различни футболисти. Джанпиеро обаче се запъна като магаре на мост и
повтори "гениалната" си схема и в Интер, тим който не разполага с нито
едно крило. Резултатът не закъсня. Бе загубен финала за Суперкупата на
Италия и то от Милан, а след първите пет кръга в първенството Интер бе
сред изпадащите. Но не е луд този който яде баницата, а този който му я
дава. Морати отново нямаше друг ход – падна поредна треньорска глава
след загуба от влезлият след 55 години в елита Новара.
Е вече
дори статистически погледнато Морати не можеше отново да сбърка с избора
си. Да, ама не. Привикан е Клаудио Раниери. Царят на нищото. Защото и
той подобно на Гасперини няма никакви сериозни треньорски успехи.
Износеният Интер бе даден на износения Раниери. Едно не можем да му
отречем на Клаудио. В един период от престоя си в даден клуб успява да
направи уникална серия от победи. В Интер успя в седем мача, преди това в
Рома срещите бяха дори повече. След последния мач от серията обаче
истинското лице на Клаудио лъсва. И монетата показва другата си страна. В
момента Интер е без победа от шест мача. Довечера ще е седмият. В
безпомощността си Раниери сменя схема след схема. Стигна до там да
обяви, че е готов да жертва Снайдер защото нямало как да му намери място
на терена. Е как бе Клаудио, толкова ли бързо забрави 4-1-2-1-2-то на
Моуриньо. Та сега пробваш някакви измислени 4-4-2 и 4-3-2-1. Как да
проработи 4-4-2 при положение, че в тима все още няма нито един типичен
флангови футболист. За тази цел на крилата играят бекове. А всепризнат
закон във футбола е, че схемата се прави според футболистите, а не
обратното. Така и времето на Раниери изтече. Единствената причина поради
която той все още е треньор на отбора, е че този път Морати просто няма
на кой да заложи.
Кризата в европейския футбол се отрази и на
треньорите, и качествените специалисти в момента са кът. А в Интер вече е
крайно време за един такъв, който да достигне летвата вдигната от
Моуриньо. Най-лесният избор за Морати е да изтрие португалеца от
историята и да се съобразява със собствената си летва. А нея я знаем –
Рой Ходжсън, Луиджи Симони, Мирча Луческу, Ектор Купер, Алберто
Дзакерони и т.н. Вече се завъртяха поредните имена, които да се
поупражняват с професията в Интер – Делио Роси, Роберто Баджо, Луис
Фиго, Синиша Михайлович, Валтер Дзенга. Не, не и не. Не отново. Време е
Морати да направи втория си силен ход след Моуриньо откакто е президент
на Интер. Този път дори има два варианта. Вече се затяга примката около
Андре Вияш- Боаш в Челси. Ако португалецът бъде уволнен от Роман
Абрамович, то Морати трябва лично да го чака на "Хийтроу". Защото такива
шансове се отварят рядко. Другият вариант е Пеп Гуардиола. Испанецът
обаче ще умува до последно за новото си споразумение с Барселона, а
Интер в момента няма това време. Който и от двамата да поеме клуба, той
несъмнено ще внесе нужната свежест, както на резервната скамейка, така и
в кадрово отношение. Вияш-Боаш вече започна да подмладява Челси, а за
откритията на Гуардиола едва ли е нужно да се коментира. Докато Интер
дочака един от двамата, вариантът за треньор е само един – Джузепе
Барези. Братът на Франко познава достатъчно добре както обстановката,
така и футболистите на Апиано и може да внесе нужното спокойствие с
което да се довърши успешно сезона.
Треньорските какафонии на
Морати не са новост, но в цялата суматоха няма как да не отбележим
напредъка му в друга стара слабост – селекцията. Това се дължи най-вече
на добрата работа на Марко Бранка, благодарение на когото в Интер вече
не играят издънки, добре познати от близкото минало като Сабри Ламуши,
Гули, Франсиско Фаринос, Ламброс Хутос, Нелсон Вивас и т.н. и т.н. Интер
уцели както с Джампаоло Пацини, така и с Юто Нагатомо, Андреа Поли,
Фреди Гуарин, Жуан, дори и Андреа Ранокия. Като прибавим Жулио Сезар,
Лусио, Валтер Самуел, Хавиер Санети, Майкон, Естебан Камбиасо, Уесли
Снайдер то кадрово не би трябвало да има кой да спре Интер поне в
Италия. Време е клубът да погледне и към юношите си. С лека ръка бе
изпуснат Матиа Дестро, за да бъде взет вместо него младокът от ПСВ Люк
Кастаньос, който дотук с нищо не доказва, че е по-класен. Не се дава
шанс на Лоренцо Крисетиг, а Джулио Донати бе пратен в Серия Б. Всичко
това показва, че в Интер материал има. Просто трябва да дойде точният
човек, който да задвижи машината. За да бъде Интер отново "гранде", а
феновете да спрат скандиранията "Моуриньо" и да викат с пълно гърло
единствено и само името на отбора си.
Васил Хаджийски