Старите "хиени" в Левски не закачат Бърканичков, мислят го за луд

2011-12-10 12:46:00

Старите "хиени" в Левски не закачат Бърканичков, мислят го за луд

BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните
футболисти, подвизавали се на терена през последните години Светослав
Бърканичков. Следващата е за периода му в Левски.

Когато преминах в Левски от Светкавица бях се изрусил.
Направих си модната прическа, защото държа много на себе си и на външния си
вид. По принцип съм киноман и гледам много филми. Имам голяма колекция от
заглавия и предпочитам психотрилърите. Не мога да се сетя точно, но тогава
харесах прическата на един от филмовите герои. Реших, че и аз трябва да
изглеждам така. Изрусих се без да му мисля, а тогава в България това се приемаше
за нещо доста ексцентрично и ново. Не знам как съм изглеждал, но съотборниците ми в Левски знаеха, че съм малко луд. Явно това ме спаси от
"новобранското юркане", което често се получава с новите футболисти. Аз обичам нещо непрекъснато да си говоря. Бъзикам
се. Пускам най-различни лафове и вицове и гледам настроението винаги да е
добро. Та по тази причина не ми правеха номера на "Герена". Тогава в
тима имаше страхотен колектив. Елин Топузаков, Мечо Телкийски, Гонзо, Гошко Бачев,
Чаво Атанасов, Илиян Стоянов-Коловати бяха много свестни момчета и движеха
почти навсякъде заедно. Аз често "се цепех от колектива" по една
единствена причина. Прословутата чалга. В ония години тя бързо набираше скорост
и тази музика, която аз не мога да понасям, беше любима на повечето ми
съотборници. Дънеше отвсякъде. Почти всички и бяха фенове. По кръчми и
заведения, къде ли не – чалга. Имаше тогава едно модно заведение
"Фантазия" в което ходеха повечето ми съотборници. Катереха се по
масите, друсаха кючеци. Гошко Бачев и Мартин Станков бяха най-върлите фенове на
чалгата в Левски. Аз лично предпочитам техното и електронната музика. Тогава си
спомням, че направих истински "пробив", защото запалих по тези
стилове и Мечо Телкийски и Станислав Ангелов-Пелето. Ходехме заедно в
дискотеките "Червило" и "Ескейп". Слушахме си нашата музика
и не обръщахме внимание на "чалгарите". Може и да съм изглеждал малко
луд в очите на хората, но това въобще не ме притесняваше.