2013-12-07 10:15:00
Христо Стоичков се жалва в интервю пред "Преса": "Много е лесно да нацапаш едно име."
Не е точно така. Не е лесно друг да ти изцапа името! Името сам си го цапаш – с думи и с постъпки. И както сам си го изцапаш, друг не може да ти го изцапа…
Интервюто е емблематично (за Стоичков): "Никога не съм бил близък с Борисов… Божката. Бочко… Онзи от Банкя, аз му викам Бочко… Този от Банкя, оня ибрик Флоров, оня подлизурко Цветанов – заради тях държавата е на това дередже…"
Дори интервюиращата Валерия Велева е възмутена от това вероломство: "Извинявай, но допреди година ти беше близък с Борисов, хвалеше се с вашето приятелство, подкрепяше го. Спомняш ли си наше интервю преди две години, когато ми казваше, че Борисов е типичният човек, роден за победи, че той иска да постигне нещо в тази държава, да обедини хората. Какво се промени оттогава между вас?"
Естествено, че не си го спомня. Толкова много работи не си спомня… "Никога не съм бил близък с Борисов. Кажи ми в какво съм го подкрепял? Това, че съм го завел в Пловдив, то беше, защото исках там да построя стадион. А той домъкна всичките политици около него да си правят реклама на мой гръб…"
След Барековите лупинги вече ми става байгън от такива, дето не са били приятели на Борисов и не са го подкрепяли никога… След всеки такъв почваш да се питаш как стигна Борисов толкова далече сам, без никой да го подкрепя?
Не е необходимо да се връщаме назад и да доказваме, че Стоичков и Борисов бяха близки. Всичко се случваше пред очите на всички. За някои неща има дори писмени свидетелства. В архива на всяка медия може да се намери например онова писмо-декларация на Камата: „Аз, Христо Стоичков, заставам с името и целия си авторитет зад Росен Плевнелиев и новото бъдеще на България".
Roma locuta, causa finita!
В това си обръщение до медиите Стоичков казваше още: Росен Плевнелиев е изкарал всяка една стотинка и всяко едно евро с труд, а не с далавери и апелира към всички, които го атакуват, да му се извинят. Доказателство за признанията от Европа били и отпуснатите пари за построяването на автомагистралите и пътищата, които предните само обещавали.
Но днес нещата се промениха. „Ти какво си мислиш, че тези магистрали, с които се хвалят, ги направи Бойко? И с Бойко и без Бойковица ЕС каза, че трябва да има магистрала до Бургас, и въпросът е приключен. Няма значение кой ще е на власт. Ами „Струма“ – да не би Борисов да е построил „Струма“?”
Така приключи едно приятелство, от което никой не успя да индуктира престиж. Нито в интелектуално отношение, нито в човешко. Бойко Борисов искаше да се поотърка малко във великия футболист, Стоичков пък беше поласкан от вниманието на първите мъже, радваше се да сподели усещането да си номер едно и в държавата…
Roma locuta, causa perduta…
„Аз не крия, че съм се качил в тоя хеликоптер. Аз не крия… И ако това е проблем на държавата, че Христо Стоичков се е качил веднъж, два пъти или няколко пъти в хеликоптера, аз ще си плащам като поп…”
Веднъж, два пъти, няколко пъти… Да го кажем просто: много пъти!
И доколкото коварството (бихме могли да кажем и подлостта, но засега ще се въздържим!) са се проявявали многократно в постъпките и на двамата, дотолкова това приятелство можеше да свърши само и единствено по този начин.
Много е тъжно, че този най-голям български и един от най-големите световни футболисти се оказва толкова малък човек. До вчера бяха неразделни с Борисов, играеха мач, дори на театър ходеха заедно. Да, колкото и да не ви се вярва, веднъж се озоваха в театъра. Може да е било и по невнимание, но фактът си е факт… Гледаха "Г-н Ганьо Балкански". На Бойко това ходене на театър му беше третото, за Камата не знам…
И сега изведнъж Бочко от Банкя никога не му бил близък… Но какво да се чудим, когато става дума за човек, който се отрече от майка си, който питаше нагло: „Какво ми е дала на мен България?!”
За много хора родината се оказа мащеха и те я смениха с лекота. Други просто се оказаха неблагодарни синове и си заминаха, без да се сбогуват дори… Но не помня някой да го е казал толкова нагло: „Какво ми е дала на мен България…”
А в интервюто с Велева поучава досущ като Кенеди: „В тези преходни години ние все искаме и чакаме държавата да направи нещо за нас. Кой си зададе въпроса: а аз какво направих за държавата, за да бъде тя добре?” Не, не е помъдрял. Просто това е увертюра към поредното самовъзвеличаване: „Ето, аз мога да кажа на висок глас: донесох на държавата тази, тази и тази слава…”
Държавата, родината, орли я яли… Но майката е друго! Да забравиш майка си, да отречеш тази, която ти е дала живот, това не е нормално, не е човешко!
„Срам ни е от съседите. Крием и казваме, че се виждаме с Христо в Пловдив. Горди хора сме, ще преглътнем горчилката…", сподели през сълзи майка му преди години.
Миналата година излезе филм за Стоичков. И там няма майка, няма баща, няма братя и сестри. Има само Стоичков, родил се е направо голям и велик… Някъде около 1990 г. в Барселона…
“Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.”
Никой не отрича, че Стоичков направи много за прославата на България. Независимо от неговото желание, името му винаги е вървяло заедно с името на страната: „България? Стоичков!”… В стремежа си да признаят изключителния му принос за прославата на родината някои стигнаха дори до известни крайности. Не помня кой, май Карбовски, веднъж запита риторично: „До Стоичков ние с какво бяхме известни? С една бактерия.»
Те са две бактерии, в симбиотична връзка и ферментацията не е възможна при наличие на само една от тях. Не знам защо винаги се споменава само Lactobacillus bulgaricus и се неглижира Streptococcus thermophilus. Както и да е, излиза, че ние с тия три бактерии сме известни.
Киселото мляко отдавна се прави изключително от палмово масло и бактериите са напълно неуместни. И ни остава само един Стоичков…
Та искам да кажа, че никой не отрича и не би могъл да отрече приноса на Стоичков. Нито пък заслужената му слава на футболист. През 2007 г. дойде Бандерас, и на летището си призна, че знае само за Стоичков и турското робство. Към оня момент турско робство вече нямаше. Само усилено турско присъствие в кабинета… И пак само един Стоичков.
Но извън футбола всичко е провал! Имаше много шансове да се прояви като треньор. Но всички завършиха с фиаско. Националния отбор. Тотална катастрофа! После «Селта». И от там го изхвърлиха набързо. Някой ми разправяше, че Владо Манчев, който тогава играеше в «Селта», превел на футболистите репликите на треньора и те останали очаровани… Владо нали е от Пазарджик, та казал тук-таме и ние от там научихме. Хем Владо се опитвал да не превежда буквално. Това за мамата им го превел като „дявол да ви вземе”, но те пак се очаровали… После Мамилюците, Литекс… Навсякъде една и съща пернишка трагедия.
И сега големият педагог и общественик се е засилил да оглавява футболния съюз. Българският футбол е толкова патил и препатил, че едва ли вече и Стоичков може да го уплаши, но крехките кълнове на напредъка на националния ни отбор, които Пенев отгледа, може и да не удържат на устрема на Камата…
Под интервюто на Велева със Стоичков в „Преса”, читател беше коментирал: „Ицо беше голям футболист, най – успелият… Но има една мъдра приказка – Обущарю, не по-високо от обувките! Та, Ицо, говори за футбол, за голове, за такива неща, не раздавай оценки за обществото. Това, че си известен и успял футболист, не те прави компетентен в другите области…”
Когато ритнитопковецът с начално образование напуска футболния терен и почва да компетентничи по обществени и политически проблеми, някой трябва да му напомни урока, който древногръцкият художник Апелес дал на обущаря.
Много е тъжно днес да наблюдаваме огризките на един голям талант… Той можеше да си остане голям, ако беше останал там, където се роди – във футбола. Но извън него се оказа едно дребно и не съвсем чистоплътно човече.
Никой не може да стане велик, ако няма вътре в себе си един демон, който го яде денонощно. Виждате Бербатов – голям талант, но му липсва демон… Но пък Стоичков е само демон… Той е един автентичен прототип, един от тези, които навремето са вдъхновили Далчев да каже: "България е богата на таланти, но бедна на характери".
Той не разбра, че да си Стоичков е и отговорност!
Noblesse oblige.