2014-12-27 15:32:00
Сър Алекс Фъргюсън даде специално интервю пред телевизионния канал BT Sport. В него легендарният шотландец говори за състоянието на Манчестър Юнайтед в момента, анализира формата на Уейн Рууни и се отдаде на спомени за времето, в което бе начело на червените дяволи.
ЗА ПОБЕДИТЕ В ДОБАВЕНОТО ВРЕМЕ
Знам, че тези успехи се превърнаха в нарицателни за мен. Даже им казвате "Фърги Тайм", нали? Е, ще ви издам една тайна. Винаги, когато гледах часовника си, всъщност правех малък трик. Така и не го поглеждах истински, никога не знаех колко време остава. Но това се отразяваше на съдиите и противниците в чисто психологически аспект. Специално на „Олд Трафорд“ това работеше, тъй като при неблагоприятен резултат в заключителните 10-15 минути, 60-70 000 фенове също изригваха. А това ни помагаше. На полувремето винаги натъртвах, че не бива да се бърза, че не бива да се паникьосваме. Казвах на момчетата, че в последните 15 минути могат да правят каквото си искат на терена. Обичах да рискувам, хвърлях всички в нападение, пък каквото стане. Някои пъти бе сполучливо, други – не чак толкова. Но едно мога да ви кажа – трябва да видите на какво приличаше съблекалнята след победа в края на мача. Адреналинът бе невероятен, играчите скачаха един върху друг, танцуваха, ръкопляскаха. Фантастично! Много е важно, че това се отразяваше благоприятно и на запалянковците. Те нямаха търпение да отидат в кръчмата за по бира и да коментират случилото се с приятелите си. Нямаха търпение да се приберат у дома и да разкажат на жените и децата си на какво са станали свидетели. Такава ми беше работата – да ги правя щастливи.
ЗА НАСТОЯЩИЯ ЮНАЙТЕД
Първо, не знам как Луис ван Гаал очаква да постига по-добри резултати от сегашните, имайки предвид колко проблеми с контузени футболисти има. Когато те се върнат, само гледайте какво ще стане. Луис е велик треньор, ще се справи с предизвикателството. Въобще не съм притеснен от критиките към някои от новите попълнения. Помня, че привлякох Патрис Евра и Неманя Видич през зимния прозорец. В началото и двамата бяха много зле. Отне им пет месеца да свикнат с обстановката и да осъзнаят, че защитават емблемата на клуб като Манчестър Юнайтед. Тук историята, очакванията, даже културата са съвсем различни и специални. Затова съм убеден, че новите хора при Ван Гаал ще вдигат нивото си още и още. А и не бива да пропускаме, че в клуба има някои наистина страхотни състезатели. Майкъл Карик например е най-добрият вътрешен халф в Англия. Робин ван Перси може би се измори малко повече по време на световното първенство, ала през втората половина на сезона очаквам чудеса от него.
Искам да обърна специално внимание на Уейн Рууни, чиято форма е чудовищна. Винаги е добре да разполагаш с доказан голмайстор като него в състава си. Но най-много се наслаждавам от представянето на Давид де Хеа. Когато го взехме, той бе кльощаво хлапе. Сега талантът му си пролича, той е наистина специален вратар.
ЗА РАЗВИТИЕТО НА СОБСТВЕНИ КАДРИ
Много хора имат различни интерпретации на постигнатото от мен в Манчестър Юнайтед. Естествено, разполагах с велики футболисти, каквито бяха или още са Шмайхел, Робсън, Кийн, Кантона, Рууни, Роналдо. Честно казано обаче, духът на Юнайтед нямаше да е същият, ако не бяха момчетата от випуск’92. Смятам, че всички свързани с клуба, споделят това мнение. Дори Боби Чарлтън, който израсна в ерата на Мат Бъзби.
ЗА МЕНИДЖЪРСТВОТО
Мнозина мислят, че мениджърът е най-важен. Това не е точно така – изпълнителен директор, собственик, играчи, треньори – всеки от тях трябва да си върши работата професионално и съвестно, иначе няма как да станат нещата.
Феновете са доволни, когато печелиш. Така че трябва да се стараеш да го правиш максимално често. Виж, с медиите е по-различно. Те никога не са доволни (смее се). А агентите… те не ти досаждат, освен когато не решат, че им трябват пари.
ЗА ЖОЗЕ МАУРИНЬО
Не е честно, че изглежда добре. Той има излъчване като на Джордж Клуни, с прошарената му коса (смее се). Жозе обаче е много добър пример. Говори пет езика… помагал е на Боби Робсън, на Луис ван Гаал. След това започва да тренира малък отбор в Португалия, после Порто, печели първенството, печели Купата на УЕФА, отива в Челси, печели Премиършип два пъти поред, след това отива в Интер… той е пример за всички, които искат да го правят правилно и добре. Той никога не е играл футбол, но е много отдаден треньор.
ЗА ПЪРВОТО СИ ОТКАЗВАНЕ
Съпругата ми Кати усети, че съм допуснал грешка. И аз го осъзнах. Тъпото беше, че реагирах импулсивно. Още по-зле – обявих го в началото на сезона. Помня, че на 1 януари обядвахме със синовете ми и семействата им, а аз реших да си дремна, след като хапнахме. В един момент тя дойде и ме ритна, за да ме събуди, а момчетата бяха зад нея. "Няма да се пенсионираш, твърде си млад", отсече тя. С това въпросът бе приключен.
ЗА АРТИКУЛИТЕ
У дома нямам нищо, което да ми напомня за кариерата ми. Всичко съм дарил на музея на Манчестър Юнайтед. Мисля, че там е мястото на всички артикули. Така всеки фен може да иде и да ги разгледа, да им се наслади.
ЗА ГОЛФА И РОРИ МАКИЛРОЙ
Не е тайна, че обичам голфа. Знаете ли, по света има гениални хора, които са №1 в областите си. Рори е един от тях. Той вкарва с удари, които дори не бе трябвало да пробва. Има уникални качества. Естествено, той не е безгрешен, но въображението му е такова, че може да си позволи да ги опита. Без съмнение той е най-даровитият голфър, който някога съм виждал.
Клеър Болдинг/BT Sport/Тема Спорт