Върхът на футболният айсберг тази седмица са реваншите в европейските турнири. Захаросан, стерилен футбол, подчинен на логиката, която следва да гледаме оядени мултимилионери и отегчена от успехи и елитен футбол публика. Всичко в този нереален свят козирува на парите, мърча и телевизиите.
Там отбор, вкарал близо 100 гола през сезона, купува голова машина, макар че не му е нужна, а освен това може да даде 100 милиона за играч, който да държи на пейката докато промени играта му.
В сравнение с това, всичко по-различно изглежда като Долната земя, а всъщност е футболният рай. Където все още могат да се случват чудеса. Два мача тези дни останаха под прожекторите само на ценителите. Тези, за които футболът все още е „нещо по-така“ и които никога няма да се удавят в успехите и самоцелната комерсиализация.
Става дума за два реванша във ФА, след които два магични отбора стигнаха плейофите. Единият за Висшата лига, а другият за Чемпиъншип. О да, подозирам какво ще каже някой по-наблюдателен. Съдим комерса в Премиършип, но защитаваме стремежа към „Най-висшата лига“. Всъщност не е точно така. Ковънтри и Шефийлд Уензди ще го докажат.
Когато през 2017 г. Ковънтри Сити изпаднаха в Лига 2 дни, след като взеха трофей на Уембли, дори и най-големите фенове не са очаквали, това което се случи за тези шест години. Клубът неслучайно беше в това положение. Безобразно управление, изпадане в администрация, смяна на стадиона и няколко сезона в изгнание далеч от Ковънтри. Дори с доказани, класни играчи, сред които и родният национал Владимир Гаджев, не успяха да спрат пропаденето.
То все пак спря. И макар че след неговото спиране, клубът изпадна, вече ясно си личеше, че „нещо се случва“. След успешен престой в клуба и напускане с цел развитие, се завърна Марк Робинс. По-големите познавачи го помнят, като „Човека спасил Алекс Фъргюсън от уволнение“ в началото на 90-те. Той направи така, че Ковънтри да се класира веднага в Лига 1 от шестото място с плейоф, да спечели третата по сила лига от втория опит, а подножието на Премиършип да тръгне от 16-то място, да мине през 12-то и да финишира пети в края на този сезон.
Да не забравяме, че Ковънтри беше последен след първите седем мача с едва три точки. Не, не се е случил катарзис след това. „Небесносините“ и тогава бяха може би най-силният отбор в лигата, но серия от неприятни обстоятелства през цялата година сякаш идваха и не си отиваха бързо с единствената цел да изпитат вярата на клуба и феновете му.
Какво друго може да са бруталните грешки на вратаря Саймън Мур, коствали близо 10 точки и отпадане за Купата на Англия? Или пък нещастието банда неприятни на вид ръгбисти да ти изорат терена и да те лишат от редовно домакинство? А може би двете контузии на изключителния Калъм О’Хеър през сезона не са изпитание? Заедно с него през лазарета мина кой ли не? Мати Годън, Кайл МакФадзиън, Бен Шийф, Кейси Палмър, Фабио Тавареш, Лиъм Кели (от Лига 2 до днес в клуба)… И точно когато отборът влезе в ритъм дойде малоумието „Световно през зимата“. Проблемите бяха толкова много, че на Густаво „He is brasilian“ Хамер му се наложи да коригира поведението си на терена и да спре да получава картони.
Последните 20 минути на мач номер 48 в шампионата показаха, че Мидълсбро е доволен от съперника си в плейофите – Ковънтри. Изпусна го като гост и очакваше фиеста на Ривърсайд. Тя не дойде, не защото Боро са слаби с Майкъл Карик, а просто защото срещу тях беше геният Марк Робинс и небесносинята банда. Пас, Гьокереш, Хамър и 0:1. Уембли.
Другият мач вече влезе в историята. Да те бият с 4:0, макар и Питърбро, а след това да елиминираш пасива и да с класираш на финал за плейоф, е сюжет от криминале, хорър и романтична комедия едновременно. По-важното е, че всеки на Хилсбъро вярваше в чудото. Ако в България отбор падне с 0:4, на домакинкия му мач няма да има никой. И тук не става дума за Лудогорец, на техния стадион по принцип няма никой.
„Кукумявките“ са класически английски отбор, един от двата тима от индустриалното сърце на Англия през миналия век – Шефийлд. От там е първият футболен клуб в света – ФК Шефийлд, но съперникът е Юнайтед. Уенздей е по-титулуваният клуб с четири титли. Последната преди 93 години, но пък единствената на Юнайтед е от 19 век.
Миналата година изпаднаха, макар че може би имаше и „по-достойни“ за това. Лош момент през март ги върна назад и в края на сезона само две точки не им стигнаха за директна промоция.
И докато Ковънтри и Уенздей са отбори, които са над средните и като популярност недалеч от нивото на грандовете, Лутън Таун е съвсем друга работа. Наистина малък клуб, който преди 30 години беше известен само с това, че имаше единствения изкуствен терен Първа дивизия. А също и като отбора, изтеглил късата клечка да изпадне от елита точно преди учредяването на Висшата лига.
От този момент Лутън се люшка из дивизиите, за да се стигне до 2009 г., когато изпада в Конфърънс Премиер, днешната Национална лига или петото ниво на Английския футбол. Връща се веднага, а през сезон 2017/2018 г. е втори в Лига 2 с директна промоция (Ковънтри тогава е шести и влиза след плейоф).
Тази година клубът от северното предградие на Лондон също не започна по най-добрия начин, но краят на сезона беше впечатляващ, макар и относително далеч от най-добрите два тима в лигата. Той загуби първия мач от плеофите с 1:2 от промъкналият се в последния момент новак в Чемпиъншип Съндърланд, но след успех с 2:0 в реванша, ще е на Уембли срещу Ковънтри.
За Лутън престоят тежки дни дори и да се класира във Висшата лига. „Кенилуърт Роуд“ е стадионче за 10 000 зрители, което няма възможността да посрещне подобаващо грандовете. На практика елитният футбол, макар и подплатен с големи финансови постъпления от тв права и спонсорства, в дългосрочен план може да донесе големи неприятности за клуба. Заради инвестициите в нов капацитет, които не са особено безкрайни като възможности и заради невъзможността за свежи приходи от публика.
Клубове като Ковънтри и Лутън гледат към Висшата лига с ясното съзнание, че не са застраховани от шест гола на Етихад, но точно тук е момента да припомним, че те никога няма да са стерилни и сухи като милионерските играчки, които вече не носят трепет в сърцата дори на най-големите си фенове. Затова футболът все още е жив, макар и на място където не свири химна на Шампионската лига и Лига Европа. И е жив заради малките, които не спират да мечтаят, дори от позицията на пълни аутсайдери.