2011-11-07 15:05:00
Давид Родригес вярва в доброто бъдеще на "трикольорите"
С назначаването на Любослав Пенев за старши треньор на националния отбор, в щаба на "трикольорите" влезе и испанецът Давид Родригес. Кондиционният специалист не е толкова добре познат на широката футболна общественост, затова е интересно да се разбере мнението му за ситуацията в националния отбор и клубния ни футбол като цяло.
– Давид, как започна кариерата ти във футбола?
– Още докато се подготвях в университета във Валенсия, започнах да работя с младежки отбори от по-ниските категории и когато завърших образованието си, извадих късмет, че един човек от Валенсия повярва в мен. Заминах заедно с него за Гърция. От там нататък не сам спирал да пътувам… Така се озовах и тук в България. Бил съм в гръцкия Арис (Солун), както и в Япония и в Англия. Работил съм и като треньор, не само като кондиционен специалист. За кариерата ми като футболист по-добре да не споменаваме защото (смее се)…, защото никога не успях да стигна до там, където исках. Затова избрах да продължа по пътя на обучението, което всъщност беше моето истинско призвание. По този начин стигнах и тук, в България, работих с Любо Пенев в ЦСКА и в Литекс… и сега заедно се спряхме в националния отбор.
– Това означава, че заедно с Любо Пенев градите отдавна успешна кариера…ЦСКА, Литекс, сега националния отбор…добре изглеждат нещата…
– Мисля, че до днес всичко, което сме правили в съвместната ни работа, е било винаги много положително. Спомням си, че с ЦСКА успяхме да се класираме в груповата фаза на Лига Европа. Мачът ни срещу Динамо (Москва) в Русия бе невероятен и никога няма да го забравя. После с Литекс извадихме страхотен късмет да спечелим първенството, което е друг незабравим спомен и да се надяваме, че сега в националния отбор ще продължим в същата линия на успехи.
– Давид, разкажи ми как се запозна с Любо Пенев, как възникна връзката ви и как така се случи сега да работите заедно?
– Вижте, аз съм от отбора на Валенсия и още като бях на 7 години клубът доведе един българин, който играеше много силно в центъра на нападатението (смее се). И веднага спечели както мен, така и всички останали. Аз съм му голям фен. Даже си спомням, че си записвах на видеокасети неговите голове и нощно време си ги пусках да ги гледам. Стаята ми беше облепена с изрезки от вестници със статии за него и негови снимки. А иначе възможността да работим заедно се появи, защото докато аз работих за Арис, той разчиташе на друг кондиционен треньор, който не успя да се адаптира в България и реши да се върне в Испания. Тогава се свърза с мен. Бяхме се запознали доста преди това във Валенсия, защото баща ми работеше за отбора и поддържаше контакт с Любо, а аз му бях голям фен. След това не се бяхме виждали и така допреди две години, когато започнахме да работим заедно в ЦСКА.
– Тоест донякъде мечтата ти се е сбъднала…
– Да, да, да! Слава богу, мечтите и целите ми малко по малко започват да се осъществяват. За мен да мога да работя с един идол като него е сбъдната мечта. Възхищението, което имам към него като футболист и като човек, може да ти отговори на въпроса. А другото нещо, което е моя реализирана мечта, е, че работих във водещите отбори, че спечелихме титли, че имам шанс да отида на световно първенство. В момента изживявам много хубав етап от живота ми.
– Беше ли ти трудно да направиш стъпката да дойдеш в България?
– Вижте, аз идвам от Гърция. Вече бях напускал Испания. Но мисля, че съм човек, който лесно се адаптира към всичко и към всяка една ситуация. Кондиционният треньор, който работеше преди мен в ЦСКА, си тръгна, защото не успя да се адаптира. Но аз нямам този проблем. От първия момент дойдох с желанието да правя това, което обичам, и то с Любо. Да, истина е, че става въпрос за голяма разлика между България и Испания, но когато работиш много, нямаш време да обръщаш такова внимание на тези подробности.
– Длъжна съм да ти задам този въпрос… Каква е най-голямата разлика между българския и испанския футбол?
– Очевидно има много разлики, първата е професионализмът. В Испания футболът е по-професионален от българския. Първо, защото в Испания има много по-големи финансови възможности. От друга страна, организацията на самите клубове тук трябва да се подобри. Когато казвам организация, имам предвид, че в един отбор е нужно да се направи това, това и това, а за да се случи това, е нужен професионален профил. А от това, което съм виждал в българските клубове, нищо подобно не съществува. За мен тази е най-значителната разлика между Испания и България.
– Мислиш ли, че може да се постигне споменатата организация в клубовете?
– Разбира се, и в ЦСКА, и в Литекс ние сме се борили да постигнем точно това, най-вече Любо, който е един от най-организираните хора, които познавам. Обича реда и дисциплината и затова той винаги се опитва да постигне една перфектна организация.
– Смяташ ли, че е възможно някога България да играе на нивото, на което е например в момента Испания? Испания не беше такава футболна сила, каквато е сега. Какво се случи?
– Мисля, че сега да се сравнява Испания не само с България, а с повечето държави, е почти невъзможно. Промяната в Испания се получи най-вече зареди промяната в манталитета. Когато Луис Арагонес започна работа с националния отбор, дойде един момент, в който и привърженици, и футболисти започнаха да вярват, че могат. Започнаха да мислят в тази посока! Включително и в песните за световното първенство се появяваше думата "можем" навсякъде. Започнахме да вярваме, че можем и накрая наистина успяхме! Имаше промяна в манталитета и точно това ще се опитаме да пренесем в българския национален отбор. България е държава, която се е представяла много добре в миналото и е била на много високо ниво. Да си припомним успехите: тя остана четвърта на световното първенство в САЩ. В ранглистата на ФИФА е била 14-а, сега е на 75-о място зад отбори, които не са по-добри.
– Манталитетът ли е главната причина за промяната в нивото на България?
– Да, това е една от причините. Не може една държава от 14-то място да падне до 75-о без повод. Нещо се е променило! Освен необходимата промяна в начина на работа, която предстои, както и формирането на нови таланти, имам чувството, че е поставена една бариера, която всички мислят, че не може да се прескочи, а това не е така. Мисля, че у много футболисти има тази бариера и трябва да се опитаме да я пречупим. Много фактори играят роля в това отношение, трябва силно да се работи върху тези проблеми.
– Какъв е твоят план като кондиционен треньор? Какви режими относно храна, какви предпазни мерки трябва да се вземат, за да се избегнат контузиите. И каква физическа подготовка мислиш да наложиш в националния отбор?
– По-точно не какво аз ще направя, а какво ще направим! Тъй като действаме заедно, като екип, и взимаме решенията заедно. Всики взимаме участие. Ние планираме да направим една поредица от анализи и тестове на футболистите, за да може след това да работим по индивидуален начин с всеки един от тях. За съжаление трябва да си припомним, че в националния отбор има около 5 тренировки на месец, така че ще трябва да разчитаме на сътрудничество от страна на клубовете им, за да има и контрол. Ще има задълбочено изследване на морфологията, нивото на мазнините, процент мускули…всичко. Режим за хранене, поведение…всички тези неща са от влияние. Ако футболистът не яде добре, не почива както трябва, не спазва режими, идва един момент, в който тялото отказва да реагира.
– Стресът може ли да се окаже такова влияние, че да предразположи футболиста за наранявания?
– Да, напълно е вузможно! Контролът на стреса във футбола днес е ключов фактор за предотвратяване на нараняванията.
– Какво е мнението ти за поведението на българските футболисти?
– Особено националите са подложени на голямо напрежение. Има футболисти, които понасят по-добре това напрежение от други. Именно заради това, трябва да се поеме ангажимент футболистите да бъдат обучени в това отношение, да издържат на напрежението и да не реагират неправилно. В крайна сметка футболистът е човек и всеки човек реагира по различен начин. Трябва да сме наясно, че националният отбор представлява много хора и това е голяма отговорност за нас, не може да се дава лош пример.
– Какво означава дисциплината за новия треньорски щаб в националния отбор?
– В отборите, които Любо Пенев тренира, първото правило, което се появява, е дисциплината. Всичко, което е далеч от дисциплината, Любо не го позволява. Дисциплината е свързана с професионалното поведение, което означава да се дава всичко от себе си на 100 процента в тренировката, в подготовката, в поведението, във всички възможни аспекти.
– Какво най-много ти харесва от нашата държава?
– Националният отбор!
– Добре, а извън националния отбор?
– Моето хоби е бягането. Обичам много да тичам. Това, което ми харесва в България, е природата. Направо съм влюбен в нея! Дори тук, в столицата, има прекрасни паркове, които на много места не можеш да видиш, дори и в Испания. Аз съм много спокоен човек и една такава природа ме кара да се чувствам много добре. Около мен също има много хора, които ми действат добре, както е и с Любо Пенев, който се грижи много за мен и Ради Здравков. Те много ми помагат, а вече имам и други добри български приятели.Адаптират се бързо и искам да остана още дълги години тук.
Лора Галева, bgonair.bg