2012-05-24 21:45:00
Левски стана на 98 години и голямата цел трябва да бъде е една. Наистина силен тим за задаващия се голям юбилей
Левски завърши сезона с марковите седем гола в мрежата на недоразумението Светкавица. Крупните победи в последните два кръга и класирането в Европа не могат да променят крайната оценка, а тя е – провал. Левски отново не спечели нищо, но запази навика си да се класира в европейските турнири.
Отборът се наслаждаваше на последните си 90 минути пред около 1000 верни запалянковци. Ден преди клубът да стане на 98, Левски се раздели с доста хора, а тепърва още няколко играчи ще се сбогуват със „синята“ фланелка. Именно това накара повечето момчета да излязат от съблекалнята в неособено добро настроение.
Грийн и Тасевски отдавна усетиха, че е дошъл краят на авантюрата им свързана със стадион „Георги Аспарухов“. Договорът на Тони Калво си беше истинска щуротия по рождение. Как може да парафираш с играч за една година, при това футболист в разцвета на силите си? Испанецът е добър футболист, но често се контузваше, още по-често си изкарваше червени картони, а изглежда, че понякога си избира мачовете, в които да се напъва. Всичко това за едни 20 хиляди евро на месец, малко е прекалено. Но е факт, Тони Калво не е лош играч и Левски можеше да потърси друг път, като да кажем нов договор с по-ниска заплата, примерно…
Сюлейман Диамутен дойде с огромни надежди, но бързо си пролича, че скоро не беше подушвал терен. По ирония на съдбата вкара гол в последната си изява за „сините“ от София. Малиецът също е приличен футболист, но не попадна в подходящия момент на „Герена“. Централният защитник имаше желание и страст да се представи добре, но не се получи и при него. Така е с чужденците, днес са тук, а утре ги няма… Идват за да изкарат добри пари в приятна, но много периферна във футболно отношение държава.
С българите е малко по-различно, а с юношите на Левски, нещата стоят по коренно различен начин. Един истински левскар напусна отбора на сърцето си. Божидар Митрев прави рязка промяна в своята кариера, дано да е за добро. Той никога не получи пълното доверие в клуба, но си остана любимец на феновете. Божката най-вероятно няма таланта на Гошо Петков и Ники Михайлов, но го има онова другото, което не е малко и хората го ценят. От кумова срама на „Герена“ можеха да направят по един плакет за него, че и за Дарко Тасевски, но не се сетиха. Малките жестове понякога правят нещата така, че да изглеждат големи, ама карай…
Случаят Христо Йовов е особено специален. Бижутера все още е в разкрачено положение. Ни рак, ни щука. Ще играе ли, няма ли да играе? Ще става шеф, треньор, скаут или нещо друго в структурите на Левски? Предстои да разберем. Нелепо е, ако това е бил последният му мач с Левски. Срещу Светкавица, пред 1000 човека, това не отива на играч като Йовов. Ицо е последният представител на „старата школа“ и заслужава друг финал, не този.
Илиан Илиев ще сгреши, ако пропусне подобен кадър. Йовов спокойно може да играе ролята на една удачна резерва през следващата кампания. Той е шампион с рядък интелект за български футболист. Левски е задължен да отглежда точно такива свои момчета, които да вършат работа и след края на футболната си кариера.
Въпросът с Йовов остава отворен. Левски го чакат важни дни и решения. Идва нов треньор, с нов треньорски щаб, с много нови футболисти. Целта е ясна, отборът да се завърне в правия път, защото отдавна не се е качвал на магистралата.
Вчерашният мач на „Герена“ беше като бенефис за лоялните хора. Божидар Митрев получи своите минути, които заслужаваше заради обичта си към родния клуб. Ясен Петров никога не каза лоша дума срещу „сините“. Дойде за малко в трудна ситуация и свърши своята работа. Левски е в Лига Европа, въпреки провалът в Пловдив. Под неговото ръководството „сините“ изпитаха удоволствието да вземат „вечното дерби“. Нещо повече, именно загубата от Левски, бутна ЦСКА на Стойчо Младенов по наклонената плоскост.
Банално е, но в живота и футбола е добре да се гледа напред. Левски стана на 98 години и голямата цел трябва да бъде е една. Наистина силен тим за задаващия се голям юбилей. Сега на ход са Иво Тонев и Илиан Илиев. Левски е като горещ картоф и не е за всеки, но предизвикателството си струва… След последния мач остана чувството, че не само витрината остана празна, но и съблекалнята започва да се изпразва от нещо много важно. Левскарският дух е ценен. Ще е пагубно, ако на „Герена“, левскарите се превърнат в дефицитна стока.
Стефан Стоянов/Гонг
––
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––