2013-11-17 10:06:00
Няма да се уморя да го повтарям вече няколко пъти на 17-ти ноември: Всенародните празненства по повод успеха преди 20 години са абсолютно нелепа проява на безсилие. Тази дата е празник не за България и футболните фенове, а за Франция и футболните й фенове.
Елементарно е. Хората се поучиха от грешките си и се класираха на три поредни шампионати след издънката. Не броя четвъртото първенство, което всъщност беше следващото и беше домашно. След няколко дни може би ще бъде официализирано и петото.
Значи за четири години един ударен с мокър парцал отбор се вдигна и покори върховете, а ние, които го цапардосахме сме на такова дъно, че скоро ще играем на голям шампионата само ако отменят квалификациите.
Защо изпуснахме този шанс? Това трябва да е темата на дискусията, 20 години след Парк де Пренс. Шанс, който противно на максимата не кацна веднъж на рамото ни. Птичето на шастието претърпя зловещи трансформации във времето. Сладкопойният славей от периода 1993-1996 г. бе заменен от кълвач през 1998, който вече почукваше неспокойно. През 2003 г. пък гарванът грачеше грозно и зловещо, сякаш произнасяйки за първи път думите на футболист номер 1 на България за всички времена Димитър Бербатов – за конете и каляската. И тъй като някой няма да разбере – ще обясня. Последното ни класиране беше предупреждението. Това което ни каза – имате няколко великолепни играчи, но скоро ще останете и без тях.
Днес леем шампанско защото сме прецакали Кантона – гениален футболист, който никога не се появи на Световно първенство. Плачем и настръхваме като гледаме Костадинов, но самият факт, че всяка година по това време се сещаме за този мач казва само едно – скоро няма да излезем от дупката и да си създаваме нови спомени.
Истинската дата, която трябва да празнуваме е някъде в бъдещето. И тя е този момент, в който абривиетурата БФС ще се отърве от гадния придатък "Нелегитимен". Какво по-добро определение – от легитимно място на световната футболна карта за има -няма 20 години голяма част от същите хора ни докараха до пълна делегитимация и международна изолация.
И някак все повече се сещам за думите на Димитър Бербатов, когато се отказваше от националния отбор… Между другото заради същите, заради които сме на това дередже.