Тъжният сезон на гастарбайтерите

Да отидеш в чужбина отдавна е мечта за родния футболист. Оскъдицата и безпътицата в родните клубове дотолкова го обезсърчава, че той лелее да мине Калотина или дори Капитан Андреево още на невръстна тийнейджърска възраст. Малцина обаче имат този късмет, още по-малко се развиват, а на пръсти се броят тези, които успяват да направят кариера. Изминалият сезон за пореден път показа, че българският футбол е стигнал дъното и усилено копае надолу. Дори малкото ни звезди често търкат пейката, други са по-често на жълтите страници, отколкото на терена.

Фактите понякога могат да бъдат безмилостно жестоки. 10 футболисти и 2 треньори изпаднаха с отборите си, а само четирима спечелиха някакви отличия. За пръв път от 20 години в елитната Бундеслига тази пролет не игра нито един българин, след като Илиян Мицански търкаше пейката в Кайзерслаутерн цяла есен, преди да бъде пратен във втородивизионния ФШФ Франкфурт. Нямаме футболист в испанската Примера от пет сезона, а във Франция нямаме от три – откакто Христо Янев записа 2 мача за Гренобъл за цял сезон в Лига 2. В Италия Валери Божинов се завърна след митарства из Англия и Португалия, само за да изпадне повторно от Серия А. В Англия Мартин Петров изпадна за пръв път в кариерата си (с Болтън), а Димитър Бербатов бе в немилост пред Алекс Фъргюсън и се превърна в маргинална фигура в сезона на калъфките за Манчестър Юнайтед.

Единствено в Холандия българите неочаквано държат добро ниво. Във вероятно последния си сезон за Твенте Николай Михайлов показа класа, бе твърд титуляр и без капка свян заяви малко преди края на сезона: „Вижте статистиката! Аз съм

най-добрият вратар в Ередивизие

 

Неговият Твенте обаче изпраща тъжен сезон, в който остана с празни ръце и бе допуснат служебно в евротурнирите (чрез квотата за феърплей). И за националния вратар, и за Станислав Манолев обаче Ниската земя скоро ще остане само спомен. Халфът-бекът удължи договора си с ПСВ Айндховен за още две години, но две седмици след парафа поиска да бъде трансфериран. В края на кампанията той търкаше пейката при временния треньор Филип Коку и не игра на финала за купата, спечелен с 3:0. Не само медиите, където легендата Ван Ханегем редовно призоваваше да бъде пратен на трибуните, но и феновете не го харесват – над 60 процента от тях бяха „за“ напускането му. Да нямаме представител в Холандия през новия сезон спомогна и поведението на двамата българи, които бяха замесени в скандали. За Ники Михайлов излязоха пикантни подробности за секс-афера с гаджето на съотборник (официалната версия бе за първоаприлска шега), а Манолев се спречка със съотборник. Ако говорим за скандали, не бива да пропускаме и Станислав Ангелов, който спази традицията да си тръгва през задната врата от чуждестранния си клуб – така бе и в Енерги, и в Стяуа, и сега в Анортозис, където се счепка с треньора Рони Леви.
Не всичко обаче бе в черни краски. Без конкуренция

играч на сезона

от родните легионери е Иван Иванов. Защитникът се завърна във футбола с гръм и трясък (след 6 месеца почивка), като с екипа на Партизан стана шампион, игра без смяна във всичките 30 шампионатни мача, дори вкара 4 гола. Паметен бе мачът, в който Русия игра за гробарите часове след смъртта на майка си. С титла – втора в последните три години, се окичи и Владислав Стоянов в Молдова. Купа, макар и бутафорна, взе и Ивелин Попов в Турция – тази на местния тотализатор, с която бе уплътнен сезона за отборите от 9-о до 15-о място в крайното класиране.

 

 

Мнозина искаха да си сложат ореол на герои, но това се отдаде на малцина. Димитър Рангелов носеше Енерги на гърба си, без неговите 12 гола котбусци никога нямаше да останат в дивизията. Илиян Мицански пък вкара 8 за ФШФ Франкфурт, който също води люта пролетна битка за оцеляване. Валентин Илиев пък влезе в сърцата на феновете на Стяуа – с двата си гола за победата над Динамо с 3:2 в дербито, които му донесоха нов договор с клуба.

Откритието

на сезона обаче дойде от най-неочаквано място. Единственият българин, останал в Израел – Костадин Хазуров, не просто вкара 14 гола за Бней Шахнин и доста време до държеше в челната тройка, но и си осигури трансфер в белгийския Лиерс. За арабския клуб той вкара 19 гола за 17 месеца – точно толкова, колкото имаше за шестте години след напускането на ЦСКА. Силен сезон изпраща и Николай Димитров, който е легионерът с най-много попадения през кампанията. Разписа се 15 пъти, включително и във финалния плейоф, с който Касъмпаша се завърна в елита, но е очевидно, че нито за него, нито за съотборника му Георги Сърмов това е таванът на възможностите.

Живко Миланов (Васлуй), Пламен Крумов (Конкордия), Благой Георгиев (Терек), Захари Сираков и Георги Пеев (Амкар), Велизар Димитров (Металург Донецк), Асен Караславов (Гройтер Фюрт), Александър Тонев (Лех) и Павел Виданов (Заглембе) също могат да почиват доволни от свършеното през сезона, стига да не са твърде амбициозни. Миланов пак се размина с титлата в Румъния, но ако остане, ще се пробва в Шампионската лига; Вили бе на крачка от купата на Украйна; Благо пък още не може да намери начин да избяга от Чечня; Караславов изгуби титулярния си статут тъкмо в най-силния сезон на Гройтер, а най-често срещаното видео на Виданов тази пролет в интернет бе негов зверски фаул.

Това обаче се бели кахъри на фона на тежката битка с левкемията, която предстои на доскорошния капитан на националния отбор Стилян Петров. Чавдар Янков също преживя тежки мигове – 10 месеца не игра заради контузия, което само потвърди репутацията му на карък. Всичко това идва да ни покаже, че колко и страсти да влагаме във футбола, той е само една игра. Както казва Ариго Саки, „футболът е най-маловажното от важните неща в живота“.