Футболното хулиганство

2016-08-01 12:24:00

След поредната порция футболно хулиганство, на което бяхме свидетели съвсем скоро в Слънчев Бряг от страна на феновете на Цървена Звезда, отново излиза на преден план една от най-големите беди на футбола. Заедно с расизма хулиганите са един от най-наболелите проблеми свързани с този велик спорт.

Дори на изминалото европейско първенство във Франция имаше хулигански прояви – англичани и руснаци се млатиха зверски пред очите на цяла Европа. ФИФА и УЕФА се опитват да вземат мерки, както и местните федерации, някой с успех, а други без резултат.

Хулиганите ги е имало още преди много години, Англия, родината на футбола, се смята и за страната, която е дала на света и футболното насилие. Пикът на всичко е през 80-те години на ХХ-и век, когато почти всеки мач, в който има замесен английски отбор се превръща в мелета, битки и скандали. А някой от тях ще останат в историята като изключително големи трагедии.

През 1985 г. на 29 Май по време на финала между Ливърпул и Ювентус за КЕШ, една от трибуните на стадион „Хейзел“, след меле между двете агитки, не издържа и се срутва. В следствие на това загиват 39 души, а десетки са ранени, по-късно всички английски отбори са извадени от всички международни надпревари за няколко години.

Четири години по-късно, през 1989 г., на мача между Ливърпул и Нотингам Форест, се случва също голяма трагедия. Тогава загиват 96 фенове и още около 700 са ранени, заради безредици в тълпата поради препълнен стадион, повечето от убитите са стъпкани от множеството.

Тези две трагедии накараха английските власти да преосмислят цялостната си политика спрямо феновете. Английските хулигани  бяха пословични във вандалските си прояви. Предприеха се някой мерки: нови стадиони с повече изходи и само седящи места, недопускане на лица на стадиона във видимо нетрезво състояние или под влиянието на упойващи вещества и поставянето на камери на и около стадионите, водене на регистър на вече провинилите се и недопускането им до спортни събития. Постепенно всички тези мерки доносят успех, всичко се успокоява и към днешно време стадионите на Албиона са като театри.

Вандализмът обаче надхвърля границите на Острова и се прехвърля на континентална Европа, тук като най-агресивни може да се посочат италианските тифози. Едва ли е имало случай преди мач между Рома и Лацио или между Интер и Милан да няма мелета и битки. Имало е стотици смъртни случаи, в тези лоши примери може да се добавят и Турция, Испания, Гърция, Русия, Сърбия и дори България.

Най-страшно към днешна дата изглежда положението в Латинска Америка, където футбола не е само спорт, а религия и начин на живот. Там са и най-лютите дербита, понякога агресията на играчите на терена един към друг се прехвърля и към трибуните и става страшно.

Причините за тази агресия по целия свят са много: лошо възпитание, за което е виновно цялото общество; избиване на комплекси – някои се чувстват значими само, когато са на стадиона и разбият нечия глава; влиянието на алкохол, наркотици и т.н.; големите дербита предизвикват голяма агресия и др.

Стигало се е до ситуации във форуми по интернет две враждуващи агитки да се уговарят за определено място и час, където да си спретнат един як пердах. Бягството по време на боя не е вариант и има много ранени. Обикновено мястото е далеко от стадиона, за да не може полицията да реагира бързо. Има фен клубове, които имат т.нар. "отряди за бързо реагиране", които наброяват около 100-200 човека, все яки и агресивни момчета, готови по всяко едно време да се хвърлят в бой.

Цялата тази агресия отблъсква нормалните хора от стадионите, особено тези в Източна Европа, а в България дори скоро, поради слабото качество на мачовете ще трябва хората да си купуват билети не за футболен мач, а за сблъсъци и бой между феновете.

Трябва да се намери решение на този изключително наболял проблем, защото футболното хулиганство съсипва играта и застрашава живота на нормалните зрители.

Вашият коментар