2013-07-02 13:03:00
Буквално за осми път започвам да пиша този текст, който в началото бе замислен като поглед върху двата най-популярни български клуба – Левски и ЦСКА, преди началото на сезона. Да, ясно е, в последните четири години сякаш се появиха два нови гранда, но скуката при тях, породена от нетипичните за тези ширини спокойствие и подреденост, е в състояние да зарадва единствено феновете меланхолици. И вече за пореден път се променят посоките на разсъжденията. Лудогорец замина на хладно в Австрия, а за Литекс не знаем дори плановете им за подготовка. Левски също минаха на леко безинтересно ниво…
Виж, ЦСКА е друга работа. Благодатна тема за анализиране, като започнеш от тревожния поглед на домакина бай Добри, та завършиш до поредния бисер на Венци Живков. И представа нямахме, че след един сносен полусезон, почти до края на който "червените" бяха безспорен номер 1, на Армията ще се случат такива неща. Не че не сме свикнали с неразбориите, които за ЦСКА почнаха още от преименуването на Парка на свободата в Борисова градина.
Под ръководството на Титан най-успелият български клуб се превърна в тотално посмешище и повод в лагерите на съперниците (особено на един) да е безкраен празник. Това заключение няма нищо общо с безспорния героизъм на бизнесмените от Перник в борбата с овладяването на финансовите неуредици, започнали далеч преди тях. Разбира се, почти никъде в А група не са цъфнали и вързали, както и показали извънземни футболни умения. За всичките тези години само едно не стана ясно. Как дали с пари или без пари, дали със стадион или без стадион, независимо дали началник е Лупи или човек, силен в леката атлетика, Армията все още е притегателно място за голяма част от най-добрите играчи в България, а и немалко класни от чужбина. Това обаче е друга тема.
Как се стигна дотук? Към днешна дата ЦСКА няма лиценз, има нов собственик, който, колкото и да е легендарен, досега не е бил в тази роля, няма да играе в Европа, не се знае какво ще е ръководството, все още не е сигурен дори за А група…
Процесите, довели до този тотален крах, започнаха отдавна, но ескалираха в последните месеци. Началото може би беше поставено от т.нар. ЦСКА Възраждане, който обаче така и не показа и грам сериозност, а зад мотивите му и участието на определени лица в него лъснаха дори политически интереси. Същите бяха потвърдени и от изказване на все още актуалния тогава фен-лидер.
Продължи се с безпринципните назначения и уволнения. Стойчо Младенов беше изгонен, за да дойде един от най-слабите треньори, стъпвали някога у нас – Миодраг Йешич. Той пък се задържа едва два мача, преди да бъде заменен от Милен Радуканов, който беше обявен за спирачка в развитието на отбора не толкова отдавна.
Въпреки нотките на нормалност, които видяхме с Радуканов начело, всичко беше сринато със сценката срещу Локомотив София. И се започна яростното свличане по наклонената плоскост.
Анонсът на Гриша Ганчев направи нещата още по-лоши. Бизнесменът вероятно е имал добри и чисти намерения, но ефектът беше обратен. Той получи вот на доверие от феновете, сигурен съм, че е направил и всичко възможно, за да осъществи идеите си, но днес, в края на юни, той все още е почетен президент на Литекс, а привържениците на ЦСКА са все така излъгани.
Междувременно на Армията се завърна Христо Стоичков. Еуфорията е голяма, но такава беше и когато Камата пое националите. Всички обаче знаем как свърши авантюрата и за него, и за националния отбор. И все пак – това е положителен знак, най-малкото, че отдавна начело на отбора не е имало истински авторитет. Той обаче буквално за часове беше подложен на голямо съмнение, след като първо се изпъна с обещания, а после се оказа, че „титаните” са употребили и него. Вероятно вторият по значимост въпрос в държавата след този защо управляващите назначиха Пеевски за шеф на ДАНС е "Как навиха Стоичков да дойде в ЦСКА?".
Какво се случва от тук нататък
Личното ми мнение е, че ЦСКА трябва да започне от самото дъно! Никакви заемания на лицензи на отбори от В група! Какво по-добро за българския футбол и за самия клуб от това? България обръща поглед към аматьорския футбол, забелязва се някой и друг талант, може някой да плати и права за излъчване. След това идват В група и Б група.
За самия клуб това ще е цялостно пречистване. Старт без заплати от по 10-15 хил. евро, без Нюаджита, Пакурари и Нджонгота, без излишно раздут щат. Пълно внимание върху създаване на нов клуб със здрави основи, спокойна работа върху базата и не на последно място – млади и амбицирани играчи, които ще са много по-наясно каква фланелка обличат.
Няма да има очаквания за скалпове на еврограндове, но такива заради "червените" не са идвали от няколко години у нас. Ще има такива за успех във всеки мач обаче и те ще бъдат изисквани от пълните трибуни на Армията. Феновете по достойнство ще оценят усилията на Новия ЦСКА, убеден съм.
Споделям това с ясното съзнание, че ЦСКА извън елита ще означава проблеми за останалите клубове там, поне на първо време. Примерът е с тв правата, които са договаряни с участието на "армейците", а всички знаем, че Неврокоп – Любимец някак трудно ще задържи погледите и на най-големите ценители.
Когато излезе този материал, вероятно вече ще има някаква по-ясна представа за бъдещето на клуба. Стоичков може би ще е с червена папка с акции под ръка, чисти като сълза на млада девица – без задължения и опашка от кредитори, но натоварен с много отговорности.
В последните години понятията "сериозно" и "несериозно" придобиват различно значение веднага щом се стъпи на паркинга пред Армията, а последните събития, претендиращи и анонсиращи големи промени, го доказаха в пълна степен. Там трябва да се търси вариантът за постоянна нормалност. Колко са сериозни намеренията на новите силни на „Българска армия” ще видим в близките дни, но има нещо, което не подлежи на съмнение – ЦСКА ще го има! И днес, и утре, и за вечни времена!
Материал във вестник "Живота днес"