ЦСКА отказва да умре заедно с българския футбол

2016-04-07 15:25:00

Какво е общото между Чико Бяга, Септември, Струмска слава, Балкан Варвара и Сливнишки герой? Че са отборите, загубили с най-малко от ЦСКА този сезон. Ако поне за миг се заиграем с "ниската топка" на някои пишман-анализатори, определящи ЦСКА като аматьорски отбор, без да сложат кавички, значи съвсем спокойно можем да ги наредим по класа с вчерашния съперник – Берое.

Това разбира се не е така. Берое са сериозен отбор, който макар непостоянен (както неведнъж е отбелязвано в BGfootball.com), има своите неоспорими аргументи в борбата за медалите и тази година. Отборът от Стара Загора обаче ще влезе в обективите, ако на реванша в София успее да навакса двата чисти гола пасив и елиминира ЦСКА след 0:2 у дома. Не е невъзможно разбира се, но в случая няма никакво значение.

Защото с едни перфектни над 100 минути (с добавеното време) ЦСКА на практика показа цялата несъстоятелност на футболното статукво у нас. Че просто в България не може да съществува нормален футбол без грандът от Борисовата градина да е замесен по един или друг начин. Доказателствата са много.

Стара Загора е футболен град, а "Берое" е един от най-добре посетените стадиони. Дори да махнем над 4000 гости, зелените фенове бяха рекорден брой през сезона. Значи им се гледа: а) ЦСКА, б) качествен и оспорван футбол. Евентуалното в) – да поддържат любимците си имат възможност да го правят всяка седмица. Дразнителите там обаче са други.

Същият факт (посещаемостта) показа, че интересът към ЦСКА на национално ниво е безпрецедентен. Нещо, което е пределно ясно за всеки, гледащ футбол у нас. Признаването разбира се е друга тема.

ЦСКА просто е по-добър от по-голямата част на А група. И това не се измерва с конкретните резултати. Вчера можеше да бъде и 3:0 за ЦСКА, но да имаше и цифрово изражение в полза на Берое. Да си по-добър обаче означава да го покажеш в точния момент и на точното място с точните изпълнители. "Аматьорите" изглеждаха далеч по-професионално от съперника си. По отношение на тактика, физика, креативност и самочувствие.

Може и да са били поуморени, но пък тренираха възстановяващо след тежкия мач. Това пък говори за много повече от един традиционен тренировъчен процес.

Един от големите аргументи за това ЦСКА да е в елита е историческата справка. Тя формира класата в популярното клише за нея и за моментната форма. А при ЦСКА е такава, че дори до онзиден да си играл само във В група, облякъл днес червената фланелка да можеш без проблеми да се съревноваваш с хм… "най-добрите".

През този сезон "най-добрите" е много условно понятие в А група. Интригата бе зашеметена още преди сезона, а непредвиденото шаване на друг отбор и санкционирането му допълнително я уби. Затова Лудогорец от тази година ще е най-обезцененият шампион. Заради липсата на адекватна конкуренция каквато досега имаше основно от ЦСКА.

Как играха "аматьорите"? Очаквано за тези, които имат навика да гледат по-навътре от повърхността. Защото, ако за лаиците пускането на гол или два в последните мачове във В група е "краят на ЦСКА", то за аналитично мислещите е част от подготовката за мача с Берое. Каза го и Галчев – в последните седмици е тренирано с мисълта за вчерашния противник. Логично е, че като домакин Берое ще държи повече топката и ще напада, затова и се опитваха тактически похвати срещу съперниците в третия ешалон. На моменти се получаваше, на моменти не. Но тренировките са за това.

Традиционното хаотично изритване беше ограничено до минимум. Във всеки подходящ момент играчите в червено се опитваха да разиграват топката и да я изнасят постепенно. Впечатляваща беше работоспособността на офанзивните футболисти в дефанзивен план, като на моменти от пресата съперникът нямаше никаква идея как да изнесе топката, а последвалите дълги топки бяха обречени.

Човек искрено започва да тъжи за А група, когато се сети, че в нея тази година не играе състезател като Борис Галчев. Истински капитан и мотор в "лявата", "дясната част" и средата на терена. Дори на куц крак всява страх у съперника.

Наситената средна линия, в която бяха още Аясс, Цветков и Йорданов работеше като механизъм, в който няма нищо излишно. Маламов показа самочувствие, твърде нетипично за скромната му визитка до момента. Защитата – водена безупречно от Чорбаджийски, който между другото до снощи имаше точно 58 официални игрови минути срещу отбор от А група. Точка!

Вчерашният мач е още една морална победа за Христо Янев в спора с национални "специалисти" като Петев и Здравков. Трима национали играха срещу ЦСКА. Единия вероятно още го боли кръста след финта на Маламов за втория гол. Разбира се в една неползотворна дискусия първи отстъпва по-интелигентният и затова треньорът на ЦСКА остави противниците си сами да осъзнаят колко нелепици сътвориха.

Разбира се ЦСКА още не се е класирал на финал и е напълно възможно и да не успее да го направи. Но мисията е успешно завършена и доказателствата са налице.

ЦСКА просто отказва да умре заедно с българския футбол!

Вашият коментар