2018-02-18 13:02:00
Футболът не е от онези спортове, в които най-важни са статистиките. Но все пак числата и цифрите имат съответното сериозно значение. 14-те клуба от елитния ни футбол се освежиха със 72 нови попълнения. Което прави по средно 5 на тим.
А както добре се знае, на терена излизат 11. Долу-горе пак средно аритметически половината може да са нови имена. Във футбола треньорите наричат този модерен процес освежаване, в българския език обаче има една по-точна дума – текучество. А тази дума е антоним на качество. Защото е доказано, че постоянната подмяна на играчите не води до повишаване на качеството. Ето, лидерът Лудогорец с най-дългата скамейка взе само един нов футболист. Много от най-слабите в първенството отидоха на другия полюс, като напазаруваха на кило и е ясно какъв ще е крайният резултат.
Връщайки се към внушителната цифра от 72-ма нови играчи, то пак заради аритметиката трябва да се отчете, че 50 на 50 е съотношението между българи – 38 привлечени, и чужденци – 34-ма. Интересно е, че почти всичките ни клубове си позволяват привличането на играч отвън, което навежда на мисълта, че има много пропаднали футболисти по света (само Славия и Витоша Б не са взели чужденец в зимната пауза).
Ясно е, че като изключим четири-пет отбора, другите едва ли предлагат заплати, по-високи от средноевропейските за стругари и шлосери. Но момчетата идват, защото им се играе, защото ги подмамват с обещание за трансфер в по-добър клуб или заради авантюрата. Ясно е, че пазарът е много мобилен и предлагането е в огромни размери. Отново ключовата дума е качество, а то при нас почти отсъства. Всичко това е така, защото скаутингът е непознат по нашите земи. Мениджърството, което се е превърнало в алъш-вериш с човешки фактор, обаче се вихри в пълна сила.
Клишето „чужденецът трябва да бъде много по-добър от нашия“ отдавна е напълно обезсмислено. Чужденците вече се вземат основно под предлог, че българите не стават. И заемат работните места на стотиците български момчета, които се надяват да станат професионални футболисти и да си оправят живота, както техните предшественици. Уви, тренирането на футбол у нас става все по-самоцелно занимание, защото след това работа няма как да намериш. Пазарът на труда иска все повече учители, лекари, инженери, но за футболисти работа няма. И така ще е, след като от 70 свободни места 35 се заемат от чужденци.
Това е генералната картина.
Челният пример на клубове като Лудогорец е заразителен. След като в Разград постигнаха такива забележителни резултати с чужденци, защо да не го направи и Крушарски в Пловдив?! В тази посока неизбежно потеглят и най-големите конкуренти на хегемона – ЦСКА и Левски. И напролет в големите съперничества тук-там ще видим на терена и някое българче. "Кипъризацията" на българския футбол е доведена докрай при това управление на футбола. И да искат, клубовете не могат да излязат от спиралата.
Всеки, който тръгне по обратния път с изграждането на собствени кадри, е обречен, защото няма никакви насърчителни действия в другата посока. Дори да вземем примера със Славия – клуба с най-добра политика спрямо младите български футболисти. През тази зима белите привлякоха 5 нови футболисти, които ще запушат пътя на собствената им продукция. Вярно е, че и петимата са българи, но почти всички вече имат поне по 3-4 клуба във визитката си. Друг тим с изначална насоченост към развитието на таланти – Септември, също е привлякъл 7 нови, които ще затруднят желанието да бъдат налагани футболисти от школата. Но отборът явно си е поставил за цел да остане в елитния футбол на всяка цена. Никой не може да ги упреква, че към момента това е далеч по-важна цел от дългосрочната стратегия да се налагат млади състезатели.
Импортната страна на процеса твърдо преобладава в зимното освежаване.
Много интересен обаче е и обратният процес
Колко български играчи бяха изнесени през зимния трансферен прозорец. Медиите в последния четвърт век следят трансферните процеси с две графи – привлечени и напуснали. При нас много любопитна е втората графа. Тя всъщност показва развива ли се в правилната посока българският футбол. Защото там трябва да присъстват български имена на момчета, които са отишли в големи първенства. А такива почти няма. Антон Недялков (ФК Далас) е светлият, но не заразителен пример. Зимният пазар категорично показа, че българската стока не се продава, защото се предлага зле. Явно има и причина, но тя не е само в качествата на стоката. Ако повече млади играчи получаваха шанс за изява, щеше да има и съответният интерес. Левски продаде Краев, защото три години го налагаше като титуляр. Големите трансфери на Славия на Петко Христов и Калоян Кръстев станаха възможни поради същата причина. Но къде ти такова търпение например в Лудогорец. Димитър Димитров пусна няколко момчета в контролите, но кога отново ще чуем имената им! Живеем в епоха на български клубове, съставени от чужди играчи, които не разбират защо им скандират "Българи юнаци"!
Жаклин Михайлов/Тема Спорт