Два милиона човека излязоха по улиците в центъра на Мадрид, за да приветстват световния футболен шампион Испания, ден след като детронира Аржентина на финала в Ню Йорк със златен гол на Ферран Торес и други два пресилено отменени. Данните изнесе държавната агенция ЕФЕ, позовавайки се на такива от Държавното Правителство.
Такова стълпотворение в Испания досега не се е виждало, ни чувало, беше нещо грандиозно и впечатляващо, както отбелязват местните медии. Празникът се предаваше шест часа пряко в национален ефир (ТВЕ), включително с камера на терасата на открития автобус с отбора, други движещи се с тях и въздушни от хеликоптер. Към 5000 полицаии охраняваха празника, но инциденти или погроми нямаше. Испанските фенове, на всякакви възрасти, много деца, младежи, също емигранти и туристи изпълниха улици и площади, за да поздравят футболния отбор на Луис дела Фуенте.
Толкова хора наведнъж нямаше дори на посрещането на великолепния отбор на Висенте дел Боске през лятото на 2010, спечелил първата световна звезда за страната със златен гол на Андрес Иниеста. Тогава излязоха около милион фенове, припомнят паметливи.
16 лета по-късно лудостта в горещия Мадрид бе пълна.
Благодарностите започнаха около 14,30 ч местно време с кацането на самолета с отбора на летище “Адолфо Суарес“, когато капитан Родриго Ернандес слезе със златната световна купа на ФИФА в ръце и всички бяха отведени от пистата с автобус с надпис “Поздравления шампиони“.
След малка почивка в столичен хотел, в 18 ч. отборът бе приет от крал Фелипе Шести, гледал наживо финала на “Метлайф“, кралица Летисия и дъщерите им – престолонаследницата Леонор и инфанта София, облечени с фланелки на тима с номер “26“.
“Беше епичен триумф. Връщате се малко поочукани, поехте някоя критика, но това е нищо в сравнение с радостта да докараш купата вкъщи. Вие сте звезден и легендарен отбор“ – им каза приятелски Фелипе Бурбонски в кралския си дворец Зарзасуела, извън Мадрид.
После в сградата в Монклоа ги прие президентът на Правителството Педро Санчес и заяви мечтата на целия си народ:
“Защо не, през 2030 да очакваме, че където има две има и три, при това Испания ще е домакин на Мондиал“.
Оттам световните шампиони, дела Фуенте и щаба му поеха на сладко пътешествие да приемат народната любов из улиците на цебнтрален Мадрид, качени на открит автобус с преден надпис “Кралете на света“ (Reyes del Mundo) и страничен “Звездите блестят заедно“. Официалните костюми бяха сменени със спортни – на тъмносините фланелки от Испанската Федерация РФЕФ пишеше “Шампиони 2026“ с двете звезди Испанска гордост. Някои от играчите като Йереми Пино, Гави, Педро Порро си откъснаха ръкавите. Купонът се развихри с ритъм, танци, безалкохолни и бирички. Музиката на специален дж-пулт пускаше брадатият нападател на Селта и екс на Бетис Борха Иглесияс-Пандата. Освен в танците, двамата големи приятели Ламин и Нико Уилямс се шегуваха, взимаха подхвърлени от феновете плакати, снимки, топки и други предмети и чинно раздаваха автографи. В момент на голяма еуфория Йереми целуна по устата вратаря Унай Симон, допуснал само един гол в турнира и с рекорд от 517 мин, суха мрежа.
Фътболистите на смени показваха купата на тълпите испански фенове по улиците Принцеса, А.Агилера, Хенова, Гоя, Серрано, Монталбан, преминавайки изпълнените докрай площади Колумб, Пуерта Алкала по пътя към центъра на фиестата. В 19 ч, с дадено начало от кмета на Мадрид Хосе Луис Алмейда, централният площад Сибелес вече бе пълен с народ (около 120 000 по офиц.данни), финтана със статуята на богиняла и двата й лъва бе празнично опакован и почна концерта за публиката с подгряващи коментари от спортни водещи и най-прочития испански инфлуенсър Ибай Янос.
Автобуса с героите пристигна към 22 ч, когато не само големия площад, а и всички подстъпи към него от двете най-големи улици в Мадрид – Пасео Кастеяна и историческата Алкала, чак до площадите Колон, Пуерта Алкала, Нептуно и до Пуерта дел Сол бяха изпълнени с народ (над милион и нещо). Хората празнуваха, пееха, танцуваха и искаха шумно да поздравят отбора, макар и отдалеч. На сцената пред красивия Дворец на Комуникациите (помещаващ кметство, държавна поща и културен център), пяха и свириха Тони Крокс, Арде Богота.
Всеки от отбора бе поканен на сцената звездно, с шеговити епитети и любима музика:
Дани Олмо (недетектирания елемент с балкански дух)
Йереми Пино (казваха му Кристоано Роналдо, но той има световна купа)
Емерик Лапорт (капитанът на защитата, никой не може да премине)
Ерик Гарсия (мултифункционалният без умора защищава)
Педро Порро (дясното крило е негово, бащина и дядова гордост)
Пабло Гавирия-Гави (андалуското сърце и завоевател, чупи си лице и сърце)
Фабиан Руис (октоподът в средната линия)
Алекс Баена (разхождайки знамето ни по всички сцени – олимпийски, европейски, световни…), който донесе купата на сцената и получи изпят от хиляди хора “Честит рожден ден“ за своя 25-ти,
Ламин Ямал (покорявайки Африка и Америка и света, даде ни втората звезда с безкраен талант) влезе с танци
Педри (вълшебство, поставяйки на финалите едно Преди и След..) също танцува и вдигна купата
Мартин Зубименди (шахматния мозък, който развинти Аржентина)
Нико Уилямс влезе с танцови рап-стъпки (тези плитки са в тон със Златната купа)
Пау Кубарси (наложи се да танцува с най-добрите – Кристиано, Меси, Мбапе.. и излезе той кралят)
Марк Кукурея (схруска всички съперникови нападатели с развети от вятъра коси)
Виктор Муньос (фурията отляво, със страхотно бъдеще)
Борха Иглесияс (усмивката на национала, нападателят за пример, диджеят ни) рапира супер с червена бейзболна шапка, очила и дълга брада
Унай Симон (най-малко поразеният страж, нашата стена с крака и ръце) вдигна купата високо
Микел Оярзабал (леталният от която и да е позиция, дивият кон и голаджия)
Маркос Йоренте (бързоногият рус атлет)
Микел Мерино (неуловимият голаджия)
Ферран Торес (най-стиснатото чене за поразяване, Ел Тибурон – акулата, която ни доведе до втората звезда!) излезе с испанското знаме на гърба, преди
Родри (най-добрия на Мондиала, всички му благодарим за лидерство в тези 50 незабравими дни, нашият капитан), отбора го наобихоли, въртяха се около него и го прегръщаха, след което с прегракнал глас халфът на Манчестър Сити и Златна топка;24 викна:
“Испания, ние сме шампиони на света! Да живяет майките, които ни родиха, Краля и да живее Испания!“
Луис дела Фуенте (който казваше че, Животът се тренира всеки ден, селекционерът който ни доведе до славата със своя пример, истинският импоерато и генерал на всички войски) пя и бе подхвърлян във въздуха от момчетата, каза кратко:
“Благодаря Испания за подкрепата. Имам късмета да разполагам с отбор от 25 фантастични момчета, страхотни хора, както и тези от щаба ни. Да живее Испания!“
Младите и красиви испански певици Ана Мена и Лола Индиго пяха наживо за националите, също любимката Айтана, всички танцуваха на песента й “Суперзвезда“.
Шакира прати специални поздравления с видео: “Ла Роха, показахте на света какво е да работите заедно, Испания ми даде адски много“, радваше се бившата жена на световния шампион от 2010 Жерар Пике.
Фиестата приключи след полунощ, последваха я много други из баровете на нощен Мадрид, пък и цяла Испания.