2013-06-17 12:53:00
"Радваме се на дългогодишното партньорство, което стартираме от днес и обещаваме на нашите зрители, че ще гледат български футбол, както никога досега”. Това са думи на един доволен телевизионен директор, минути след като е положил подписа си редом до този на маститите ръководни фактори в спорта.
С което медията му е придобила правата за излъчване на родния шампионат за няколко години напред. Усмивки, ръкостискания, големи приказки за бъдещето на продукта, за инвестиции в стадиони и детско-юношески школи. Но, разбира се, най-големият печеливш от всичкото това преразпределение на милиони ще сме ние – зрителите; всичко се прави в наше име, да сме доволни и щастливи пред екрана, без да се налага да се замисляме за цената на това велико щастие.
Цитираната случка не е нова, тя датира от август 2008 г. Да, напълно се припокрива с обстановката, настроението и приказките от тази седмица, само че тогава медията, която щеше да се грижи себеотрицателно за футбола и зрителите му се наричаше TV2, не TV7. Разликата в номерирането е много забавна, защото тя показва не само колко пъти ще гледаме едно и също нещо, но и как БФС е склонно да се повтори многократно, преди да направи изводи. Днес TV2 не просто не съществува, но залезът й изправи на ръба и отборите, които трябваше да благоденстват; и зрителите, които дълго време не гледаха никакви мачове изобщо. После помним до какви фарсове се стигна с предоговарянето на правата. Апропо, като казваме фарсове, историята при нас (точно както и тв форматите) може да се повтаря безкрайно. Трагедията е само първия път. Всеки следващ е просто водевилно дежа вю.
За никой не е тайна, че телевизионният бранш си е чиста проба пазарна лакомия, прикрита зад медийни балончета. Повторението е ключов принцип, затова и ние непрекъснато гледаме едно и също – предавания, лица, сюжети.
Колко дълго ще тече кранчето с мангизите никой не знае но нечистоплътници винаги бързат да се напъхат под него, за да се подмият. Ето как след като TV2 обра де що имаше разработени кадри на други медии, реши да демонстрира и висшата форма на ефирен алтруизъм – да ни предложи всички мачове на тепсия, докато пълни гушата на футболните шефове за своя сметка. Барем пет пъти сме споменавали изричната препоръка на специалиста по европейско право д-р Александер Шауб и Торбен Тофт, бивш еврокомисар по конкуренцията (документът е от 2002 г.), за договаряне сезон за сезон, понеже дългосрочните контракти носят след себе си огромни подводни камъни и ние вече бяхме свидетели на някои от тях след спукването на плондера, наречен TV2. Но паметта на телевизионния зрител е късичка, иначе не би гледал изобщо.
Частните медии наистина са по-агресивни и предлагат по-добри оферти в борбата за телевизионни права по целия свят и това се случва по две причини. Едната е чисто финансова – обикновено те на свой ред събират такса за гледане и така сметката им излиза. Другата цел е придобиване на влияние, зад което стои желанието за прокарване на определени политики. Чудим се кое ли е в нашия случай, след като всеки път ни предлагат да гледаме всички мачове без пари, и то все телевизии, чийто обществен образ се нуждае от допълнително полиране.
Всъщност не ни е работа да си врем носа в телевизионните тюрлюгювечи. С каква цел ги забъркват готвачите си е тяхна работа, който иска да е тиквичка в тях, е свободен да го направи, както са свободни и онези, които ще ги консумират. Проблемът е, че в тази гигантска медийна бъркоч футболът не винаги печели по начина, по който изглежда при парафирането на договора за правата. Но кой знае, може би ние грешим и сега един амбициозен и добросъвестен медиен играч на пазара ще облагороди играта в интерес на всички, като хвърли нечии луди пари за нещо, което, дори според него, не струва и левче за гледане.
Драгомир Симеонов