2011-10-13 16:01:00
След 2 загуби в 2 мача Михаил Мадански намекна, че си отива като
национален треньор и се връща при младежите. "Предполагам, че ще дойде
нов селекционер, аз ще имам удоволствието да работя с младежите – заяви
той след 0:1 от Уелс. – Не заслужавахме да победим, не показахме добра
игра. Благой Георгиев да заповяда при следващия треньор, може и капитан
да го направят. Аз му изпратих повиквателна и не съм казвал, че няма да
играе."Следващата дата за мач на националния е чак на 29 февруари 2012 г.
Националният отбор на България потъна и сега знайни и незнайни продължават да му натискат
главата надолу. Нормално за нравите в родната действителност, в която
отрицанието вече е и майка, и баща. Постоянно се търсят виновни. И никой
не казва: "Аз това направих за футбола". Затова и хаосът става
неконтролируем, като ражда поредната глупост – трябвало държавна намеса
във футбола.
Да, такава трябва да има, но не за смяна на властта в
БФС. Най-малкото защото ФИФА и УЕФА удрят през ръцете за подобни
действия. Държавата трябва да направи стадиони и национални футболни
бази. Защото е срамно например софийски отбори да не играят на
собствените си арени от недоимък. И да създаде условия – законови,
данъчни и организационни, с които футболът да може да бъде подкрепян. А
сега спортното министерство дава пари за развитието на всички олимпийски
спортове без футбола. Нереално е и да няма поне 3 извънредни тиража на
тотото годишно за нуждите на детско-юношеските школи.
БФС се бори
повече от три години за право на строеж на своя база, и то с осигурени
пари от УЕФА. И ако не беше спортното пристрастие на премиера Борисов,
писмата още щяха да събират прах. За жалост всички други инициативи
чакат "да влязат в игра".
На този фон няма нищо по-логично от
това, че националният тим губи. Запалянковците продължават да витаят в
облаците на американското лято изагубиха реалност. Забравиха, че докато у
нас си поделяха славата, купуваха и продаваха мачове през 90-те години,
в другите страни работеха. С кокетни стадиончета, уредени школи и
треньори, действащи по програми от водещите страни. Справка – Естония.
И
стана модно през новия век всички в националния да бъдат хулени до
дупка. А тази среда се оказа идеална за появилите се бракониери и
разрушители. Митове и реалности за мениджърски интереси, бойкоти,
вкарване на клубни интриги…
Така лека-полека се стигна до
абсурдите. В деня на евроквалификация играч да се появява на стадиона за
мача и там да обявява бойкота си. И да казва на журналист "Мойто
пате!". И този играч, напуснал самоволно националния, да е придружаван
на пресконференцията от пресаташето на същия този тим.
И още –
друг футболист си тръгва от лагера. От щаба обявяват: "Заради
разтежение". А играчът признава – бил в депресия. Впрочем това вече не е
национален отбор. Едни идват, други си отиват. Около 50 футболисти за
една година. Ако видите някой да си хвърля боклука с анцуг "България",
не се изненадвайте. Сигурно и него са го викали в националния. Та нали
дори вратарят ни си призна, че не познава половината от повиканите.
За
една година в името на рекорда сменихме трима селекционери. И отборът
вкара 3 гола. По един за всеки треньор. Найс, а? За жалост нито едно от
попаденията не падна на националния стадион. И нормално публиката я
нямаше срещу Уелс. Явно само 300 българи са очаквали чудото да вкараме
гол. И тук абсурд, защото уелсците бяха повече – 616.
За
уникалното събитие "сватба в хотела на отбора по време на лагер" вече
коментирахме. За други стари неща какво да говорим. Капитанът на тима
призна, че е сгрешил с бойкота си в последните квалификации с достойно
представяне. В тях с 25 точки актив пак не се класирахме и то заради
подобни глупости. Трябваха му 55 месеца мълчание да го осъзнае. А колко
години ще трябват на българския футбол да се осъзнае?
Седем дни чики-рики, а на терена се смачкват
"Това
е положението в момента – заяви Борислав Михайлов, президент на БФС,
след загубата от Уелс с 0:1. – Паднахме от съперник, който сега е в
подем. Уелс разполага с 12 футболисти, които играят във Висшата лига на
Англия. Допреди три седмици имаше нула точки, а виждате – идват 600 души
да подкрепят отбора в София. Виждате и интереса на нашата публика.
Питам – защо имаше повече хора от Уелс? Скъпи билети? Пет лева зад
вратите, моля ви се!
Естествено, че запалянковците заслужават
хубава игра, публиката е компетентна, тя оценява състоянието на отбора.
Очевидно това е положението ни в този момент. Но не може въобще да не
аплодираш своя тим. А беше хубаво, защото излязоха млади момчета. Поне
не чуха обичайните ругатни.
Трудно ми е и на мен да намеря
обяснение за някои неща. Имам наблюдения, че когато играчите идват в
националния отбор – всичко е наред, има настроение, чики-рики, чувстват
се много добре. И остава така за 7-8 дни между двата мача.
Футболистите
тренират добре, шегуват се, усмихват се, има настроение, има условия. И
в деня на мача се смачкват. Аз не мога да си го обясня. Може би им идва
в повече, че са национални играчи и носят отговорности.
Аз имам
102 мача за България и не приемам за нормално един играч да се отказва
така от националния отбор (б.р. – има предвид Благой Георгиев). Негова
работа. Виждате, днес един друг футболист изигра 105-ия си мач за
България. Пожелавам му и 150 мача да направи!"
Ники Михайлов не си познава съотборниците
Вратарят Николай Михайлов призна, че огромното текучество на футболисти в националния пречи отборът да играе силно.
"Всеки
мач се сменят по 20-30 футболисти – гневеше се след двубоя с Уелс
стражът на "Твенте". – Аз половината не ги познавам! Тепърва се
опознаваме, нагаждаме се, правим отбор. Терзиев например беше
най-добрият на терена, значи не е лошо да налагаме по-млади футболисти.
Какво значи да ни бойкотират феновете? Какво да направим, повече от това явно не можем. Сменяме тактики, треньори, нападатели.
Пробвахме
15 нападатели в тия квалификации и пак не вкарваме гол. Когато на нас
ни отбележат, и мачът приключва. Момчетата не играят редовно в клубовете
си и това им влияе, затова не се получава в националния.
Българин трябва да е треньор на България. Познава футболистите, познава манталитета. Имахме чужденец и видяхме какво стана."
"Изчерпахме
се, говорим едно и също от началото на квалификациите – въздъхна
капитанът Стилиян Петров, който отново общува с репортери. – Има
проблясък, но продължаваме да допускаме леки голове. А най-лошото е, че
не вкарваме.
Вижте нападателите в отбора. Не го казвам като
критика, с това разполагаме. И Валери, и Попето не бележат и нямат
самочувствие. Трябва да играят и да вкарват в клубовете си, иначе и тук
не се получава.
На трибуните беше тъжно. Това е недопустимо на мач
на националния. Публиката се отдръпна, но това е нормална реакция.
Тежко е, защото футболът е за феновете.
Аз веднъж се отказах от националния и знам колко ми беше тежко. Да се надяваме, че Благо ще го проумее.
Питате
ме кой да е треньор? Моето мнение и да го кажа, не мисля, че ще се
послуша. Виждате как се сменят треньорите, няма постоянство.
Непрекъснатата ротация на наставници и играчи ни пречи.
Сега нищо
на терена не се получава, играем много слабо. Националният отбор днес е
на дъното, но ще дойде момент, когато младите ще покажат какво могат и
ще ги хвалите, сигурен съм.
Не съм мислил за отказване. Ако решат,
че аз преча – няма да се сърдя на никого. Виждаме, че един от
най-добрите играчи на България – Бербатов, ни гледа по телевизията как
се мъчим, вместо да е тук.
Кой реди състава на националния ли? Ще се въздържа от коментар…"
Коментар на в. Труд