2012-03-31 18:25:00
Камерунецът по стъпките на Жоро Соколов, Георги Денев и Христо Стоичков
„Ей, ще му съсипят таланта на това момче" – това бяха думите на Жоро Соколов, когато прочете във в. „Народен спорт" за поредното наказание на Христо Стоичков. Годината беше 1988 г., а наказанието беше за това, че при един много остър шпагат на защитник на Левски, Ицо подскочи и падна върху краката на "синия" бранител. Соколето, който беше дошъл в парка за да си поговори с привържениците на ЦСКА, се страхуваше, че със Стоичков може да се случи това, което стана със самия него през 1969 г., когато беше принуден под натиска на тогавашния министър на вътрешните работи Ангел Солаков да сложи край на футболната си кариера, само заради желанието си да играе с червената фланелка на армейския тим. „Ех, ако бях преминал в ЦСКА какво нападение щяхме да направим с Жеката, Митата и Цането. Дори и в Европа нямаше да има кой да ни спре!".
Точно десет години след като генерал Солаков съсипа Жоро Соколов, нещо подобно можеше да се случи и със суперзвездата на ЦСКА Георги Денев. През лятото на 1979 г. той беше освободен от ръководството на армейския тим. Тогава Денев поиска да докаже, че може и сам да реши първенството, ако стане играч на Левски, но шефовете на ЦСКА блокираха неговото преминаване на Герена. За разлика от действията на Ангел Солаков в случая със Соколов обаче, армейските началници не ликвидираха кариерата на Денев и след това той изкара още няколко силни футболни години в гръцкия Етникос (Пирея).
По-късно подобна заплаха грозеше и Христо Стоичков. След един мач в Пловдив, с Ицо се случи нещо подобно на това, което стана с Присо след двубоя между ЦСКА и пловдивското Локо. Тогава бъдещият любимец на феновете на Барселона, влезе в конфликт с един от шефовете на охраната и това се оказа достатъчен повод за някои, за да поискат Ицо да бъде съден и дори изхвърлен от футбола. Тези хора не предполагаха, че така ще лишат България от бронзовите медали от мондиала в САЩ, а Барса от европейската титла спечелена на „Уембли". За онзи инцидент със Стоичков и до днес се говорят какви ли не небивалици. Наскоро прочетох в един многотиражен вестник, че Ицо скъсал пагоните на човека от охраната, въпреки, че въпросният човек тогава не беше с униформа.
Предполагам, че по подобен начин сега се преувеличават и последствията от буйството на Присо в тунела на „Лаута". Във всеки случай, каквото и да се е случило там, е ясно, че на терена камерунецът, който беше най-добрият играч в този мач, беше умишлено провокиран и нямаше никаква вина за инцидента при който той и Даксон получиха червени картони. За съжаление според чиновниците от БФС провокаторът в този случай има най-малка вина, а този, който трябва „да опере пешкира" е провокираният Присо. И причината за това не е цветът на кожата му, а цветът на фланелка с която играе. Неведнъж сме виждали как комисиите в БФС мерят с друг аршин, когато става въпрос за играчи със същия цвят на кожата, но с правилен цвят на фланелката, решенията на подчинените на Боби Михайлов трябва да бъдат такива, че да позволяват шампионът на България да се определя на терена, а не в канцелариите на „Иван Асен". Защото всички видяхме как българският клубен футбол се срина рязко надолу, след като през 2008 г. нашият представител в квалификациите за шампионската лига беше определен не в първенството, а в канцелариите на БФС.
Валентин Василев/Sport1.bg