2012-08-20 09:39:00
В продължение на повече от година „Тема спорт” всяка седмица ще ви предлага уникална за нашия печат екстра – исторически преглед на А група сезон по сезон, със своите герои и антигерои, върхове и падения, куриози и драми, резултати, класирания и всички шампиони.
10 септември 1949 г. – започва новият шампионат на България. Десетте елитни тима изиграват по два мача, в които Левски, ЦСКА и Локо Сф взимат пълния актив от точки. И…край. Републиканската секция по футбол решава да прекрати първенството, за да въведе революционни промени в изпълнение на решение на ЦК на БКП от 27 август с.г. Защо обаче А група въобще стартира в известния до онзи момент вид, днес никой не може да отговори. За да се харесаме на съветските другари, у нас въвеждаме футболен живот по подобие на този в СССР. В нечий партиен кабинет е решено на базата на досегашните ни традиционни клубове, издържали проверката на времето, да се създадат шест Доброволни спортни организации (ДСО) на производствен и ведомствен принцип. Четири от тях са към профсъюзите – Динамо, Енергия, който по-късно променя името си на Торпедо, Червено знаме и Строител. Към МВР се учредява ДСО Спартак, а към Комитета за наука, изкуство и култура – Академик. От реорганизацията са пощадени само военните отбори. Всяко ведомство организира свое първенство, а в цялата страна се роят като бройлери клубове с еднакви имена.
Традициите са поругани – Левски става Динамо, защото е към пощенския профсъюз, Славия – Строител, Локо Сф – Торпедо. Прекършени са и десетки кариери. Футболистите със занятия, неотговарящи на профила на ДСО-тата, са принудени да си търсят нов пристан или да приемат нови професии. Шампионът Левски се лишава от две от най-важните си фигури, извели го до титлата. Строителният техник Георги Пачеджиев – Чугуна трябва да отиде естествено в Строител, студентът Васил Спасов – Валяка – в Академик. Държавният треньор Стоян Орманджиев, все още активен футболист, попада, барабар с хигиенистките и театралните дейци, в категорията на административните служители и по разпределение може да играе само в съответното ДСО – Червено знаме. Пашата обаче предпочита да преустанови кариерата си и да поеме Локомотив.
В допълнение взимаме механично и съветската система за провеждане на първенството пролет-есен. Десетчленната А група трябва да се попълни по квотния принцип на досегашното представителство по градове с квалификационни турнири, в които участват отборите от различните ДСО-та.
Софийският квалификационен турнир е по-силен дори от републиканско първенство. 8 тима се борят за 5 квоти, а накрая „изгаря” първенецът за 1948 г., който по вече установена традиция е променил името си на ЦДНВ. Изненадата става с дейната помощ на Левски в последната среща от турнира – сините, осигурили си вече участие в новата А група, играят с Академик, на който му трябва точка за заветната пета позиция за сметка на ЦСКА. Ремито 1:1 между двата тима е първият официално документиран уговорен мач у нас. Студенти и левскари са отседнали преди двубоя в един и същи столичен хотел – „Славянска беседа”. В стая 203 „беседват” по двама от тарторите на отборите и си стискат ръцете за точен резултат. Дълги години след това двама от участниците в „беседата” признават това пред известния футболен историк Силвестър Милчев – Румен Априлов и капитанът на Академик Васил Спасов, който само допреди няколко седмици е бил съотборник с останалите участници в договорката – Иван Димчев и Арсен Димитров. Циркът на терена пък е пълен – шеги, приятелски намигвания и мудна игра. Реакцията на футболните велможи? Никаква!
Генералитетът обаче отвръща на удара с друг мръсен номер – „реорганизира физкултурната самодейност във войската” и създава общ представителен тим, а жертвата е Ботев, който е извоювал една от двете визи за А група в пловдивския квалификационен турнир. Червените отново променят названието си – стават ОНВ (Отбор на Народната Войска), а шегобийците веднага дават насмешлив смисъл на абревиатурата – Отбор Насила Влязъл. От Ботев в „сборния” армейски тим идва единствено вратарят Георги Кекеманов, а канарчетата са пратени дори не в Б група, а в областните първенства. Същото става и с ведомствените Черно море Варна и ВВС София.
Червените обаче са раздирани от вътрешни дрязги. Тимът е съставен от два основни блока – доскорошните играчи на Спортист от квартал Хаджи Димитър (с тартор Стефан Божков) и на Септември, които спорят за надмощие. Отровната атмосфера естествено рефлектира върху изявите на терена и в крайна сметка „насила влезлите” не стигат до челната тройка. С равни точки и по-добро голово съотношение ги изпреварват „душманите” от Академик, в чиито редици е и първият чужденец в А група, ако не броим левскаря Амедео Клева, който е италианец по произход, но израснал в столичния квартал „Орландовци”. Албанският национал Скендер Бегея, който е рекордьор на своята родина в спринта на 100 метра, е студент в български ВУЗ и облича екипа на Академик.
Първи от извънстоличните отбори става варненският Спартак, който събира същия точков актив като Академик и ЦСКА. Спартаковци единствени успяват да победят безспорния хегемон на първите следвоенни години Левски – 4:3 край морето, след като до 34-ата минута домакините водят с 4:1. И правят първенството малко по-интересно, защото дават шанс на „строителите” от Славия да погледнат по-смело към първото място.
Първенството се играе по нестройна програма, която по-нататък през годините се превръща в неприятна традиция, а равенството 0:0 на 11 юни 1950 г. между сини и червени изравнява везните на върха – и Левски, и Славия победила с 2:0 Локо Сф ден по-рано, са с по 18 точки и с по 6 мача до края на сезона. Още на 13 юни обаче следва бял провал – 1:3 срещу Академик, а до края Левски губи само една точка – в директния спор със Славия (1:1), като тимът от „Овча купел” изравнява в 89-ата минута.
Историческото противоборството между сините и белите обаче все повече избледнява, заместено постепенно от друга тръпка. През сезона Левски се опитва да изиграе ЦСКА с прословутата „беседа” в столичен хотел, а червените използват военната си мощ извън игрището. На терена между двата тима също прехвърчат искри, от които на 23 март 1950 г. едва не „избухва пожар“ – съдията трябва да успокоява страстите в дербито, като изгонва трима от 22-ата футболисти.
Пет години след като е спечелил титлата, столичният Локомотив, вече под името Торпедо и с двама национали в състава си – Симо Костов и Трайчо Петков, изпада от А група, като завършва предпоследен. След отчайваща пролет в предпоследния кръг присъдата му подписва Левски – 4:2 на 11 ноември.
Левски печели и първенството на дублиращите отбори, което се организира за първи път, но типично по нашенски хубавата идея е минирана от несериозното отношение на клубовете. Те не обиграват млади надежди, а превръщат групата в нещо като първенство на ветераните.
Една поредица на Любомир СЕРАФИМОВ
Очаквайте следващата седмица: Как започна дълголетната хегемония на ЦДНА
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––