2013-07-30 13:40:00
Юли е към края си, а с него и големите евронадежди на половината от родните клубове, дръзнали да премерят силите си извън пределите на страната. Продължаваме с два напред, което значи поне още шест евросблъсъка с минимум общо три противника. Но защо ли не можем да се зарадваме?
"С кого сте в следващия кръг?", попита тези дни в скеч в популярно вечерно телевизионно шоу героя на Александър Томов героят на Тодор Батков. И получи отговор: "С вас!" Точна и ясна картинка на статуквото – грандовете ни отдавна са за локална употреба, а спомените от втората половина на 20 век за едните и прословутата 2006-та за другите, вече не топлят никого.
ЦСКА се отказа доброволно, сътворявайки незапомнен прецедент, но за добро или за лошо се оказа ако не най-големият, то поне печеливш. На мача му от първия кръг на А група дойдоха да го гледат 10 000 фена, а на понеслите големи кошници нейде из Азия подкрепата беше 10 000 пъти по-малка.
Три години без елиминиране на европротивник. Това са "постиженията" на Левски в Европа. Първият – Трнава, за последно завърши 11-ти в Словакия от 12 отбора. Сараево в четвъртък отпадна от албанци, а Широки брег сложи край на приказката на Иртиш. За отбор, който преди броени години игра през пролетта в турнирите, статистиката е крайно неприемлива. При това на Герена говорят за нови стадиони, за мощни спонсори и като цяло за развитие. Но толкова за тях.
Берое много рано си повярва, че е гранд, очевидно не осъзнавайки, че Левски и Лудогорец не могат да са мерило, щом излезеш в Европа. Там средняци като Апоел Тел Авив бият с много. Усещането, че в Стара Загора живеят в нереален свят пък се допълва от феновете, които си позволиха да се делят на тези, които стоят до 90-та минута и такива, които не могат да понесат унижението на любимците.
2:2 в Тел Авив не е нищо посече от добавяне на точки в клубния и националния коефициент срещу отбор, излязъл на терена да отметне досадно задължение.
Как пък дузпите срещу Лудогорец в Европа се отсъждат във всеки втори мач на отбора там? И след всичките възможности, които има този клуб, как за една година не разбраха, че не са мръднали изобщо в развитието си. Това на практика е изоставане, тъй като очевидно другите не спят. Драмата от там – сменен треньор.
Резултатът на терена дни след това – успех срещу Слован, който традиционно накара "специалистите" да наплюнчат молива, готови за какви ли не оди за този "грандиозен" успех срещу неповторими рогачи, на които интелектуалният футболен багаж не им позволяваше нещо повече от борба на "втория етаж" и удари отдалеч.
Някои са готови и да вдигнат в небесата Ботев, койти до 70-та минута нямаха положение за гол срещу Мостар. И докато срещу Астана и отбор от Босна може и да мине номера, срещу Щутгарт не е сигурно, че ще има прошка.
Стигнахме до там, победи срещу казахстанци и словаци и равни срещу босненци да ни радват, все едно сме влезли в групите на Шампионската лига. Вече сме там, където неволно ни човърка извратеното любопитство да видим до колко надолу можем да стигнем.
А колко сме били наивни когато сме си мислели, че Тампере и БАТЕ са били дъното. След тях обаче имаше Трнава, Сараево, Мура и Павлодар…
В същото време в Казахстан работят здраво. Същото е и в Люксембург. Местен отбор елиминира представител на Холандия, ако някой още не е разбрал. С уверени крачки напред крачат македонци и албанци. Сърбите имат сериозно представителство в Европа, а да се сравняваме днес с отбори от Румъния е просто нелепо.
Тук за сметка на това имаме нелегитимен футболен съюз, отбор срещу който не се свирят дузпи, клуб който получава по 5 бона глоба всяка седмица ей така – за спорта, а три от участниците в елита броени дни преди старта на шампионата не знаят къде ще играят мачовете си. И колко жалко – не можем дори да залагаме онлайн.
Материал за в-к "Живота днес"