Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Изключително любопитен кръг предстои в Първа лига. Известно е, че в неделя няма да има мачове заради изборите за президент на Република България. Много трудно може да се случи така, че в един кръг да се съберат три мача на първите шест в подреждането.
Вторият ЦСКА ще играе с третия Лудогорец, шестият Арда с първия Левски и четвъртият ЦСКА 1948 срещу шестия Ботев. Характеристиката на всичките тези срещи се обяснява с една дума – директни. Почти същата история ще е в следващия 13-ти кръг, който обаче ще се проведе след изиграването на 14-тия кръг, когато пък има две дербита само в квартета – Левски срещу ЦСКА и Лудогорец – ЦСКА 1948.
Предстоящите последни два кръга от първата част на редовния сезон са интересни, но ги взимам само като отправна точка за една според мен ясна и категорична тенденция. Мантрата, че в първенството всеки може да победи всеки, си отиде безвъзвратно. Може, но на някое друго място, където пластовете не са толкова ярко и категорично разслоени. И веднага посочвам едно много показателно класиране, което го правя по спечелени точки от отборите след шесто място в мачовете им с първите четири в класирането Левски, ЦСКА, Лудогорец и ЦСКА 1948, които са и актуалните представители на България в евротурнирите. Левски и ЦСКА продължават да участват, ЦСКА 1948 и Лудогорец окапаха в летните квалификации.
В моето символично класиране на първо място е Спартак Варна с 3 точки от 3 равенства срещу ЦСКА, ЦСКА 1948 и Лудогорец. Следва Септември със сензационната си победа срещу ЦСКА 1948 и спечелените тогава три пункта. Славия е с 2 точки от две равенства срещу ЦСКА и Лудогорец. На четвърто и пето място са Ботев Враца и Локомотив Пловдив с по една точица съответно срещу Левски и ЦСКА. Локомотив София, Дунав Русе и Черно море нямат никакъв актив, а са изиграли вече първите за сезона двубои срещу водещия квартет в класирането. 3, 2, 1 и 0 точки е „забележителният актив“ на гаврошовците срещу клуба на богатите?! Още няколко „забележителни“ числа – 1 победа, 7 равенства и 24 загуби от 32 мача. Ето такива са реалностите през този сезон поради една проста причина – Лудогорец и ЦСКА стъпиха на педали и нямат нищо общо с показваното като резултати преди година по същото време. Нормалното, логичното и очакваното се случи.
Картината няма да е пълна без анализа на представянето на петия Ботев Пловдив и Арда Кърджали. Техните резултати пък показват също толкова категорично колко са се раздалечили от клубовете след тях и същевременно колко са далеч от тези пред тях. Директният мач помежду им се игра в Кърджали и завърши с успех на Ботев Пловдив, заради който канарчетата са и пети в класирането. Ботев Пловдив срещу отборите пред него в класирането е с 3 загуби, Арда, ако се брои и поражението от жълто-черните у дома, с 4. И предстоящите им двубои с ЦСКА 1948 и Левски ще покажат дали нулата ще бъде счупена, или ще остане в рамките на първата част от редовния сезон. Силно се съмнявам, че това с нулата ще се случи!
Другият съществен нюанс е как са се представили Ботев Пловдив и Арда срещу застрашените от изпадане. Употребявам го, защото на този етап точковата разлика между седмия и последния е само 7 пункта. Затова Спартак Варна все още е силно застрашен, а Дунав Русе все още не е сигурно изпаднал. Ботев Пловдив срещу застрашените е спечелил впечатляващите 16 точки, Арда Кърджали дори с една повече – 17. Активът на Арда е дори шокиращо впечатляващ – 5 победи, 2 равенства и нито една загуба, което говори само за едно – дънните риби треперят при срещите си със сините от Кърджали. При Ботев нещата са почти същите – канарчетата в седем мача имат 5 победи, 1 равенство и 1 загуба. Загубиха във Враца и направиха равен с Локо София – това са им щетите досега.
Влязох в обувките на НСИ по една важна причина. Всички тези цифри и числа, които са напълно достъпни, Идват да покажат, че сме в константен период на голямо разслоение в така наречената елитна футболна лига на България. И осемте отбора от 7-о до 14-о място, които са достатъчно неравностойни на първите шест, може би трябва да си сменят хабитата си или казано на чист български, местообитанието. В друга статия, която вероятно ще напиша през следващата пауза за мачове на национални отбори, ще развия идеята за създаване на Премиер лига върху руините на досегашната Втора лига. Заимствал съм проекта от някои азиатски и африкански държави, но не бива да се обиждаме, защото в много футболни отношения сме много по-зле от тях. И нищо няма да се промени, ако футболът продължава да се ръководи от такъв типаж като Георги Иванов – Гонзо. Но и без него ще съмне, ако има достатъчно воля за спасение с истинска, голяма промяна.
Всяка жаба трябва да си знае гьола, историческият момент показва, че някакви сериозни размествания на пластовете не са възможни в необозримо бъдеще. Левски, ЦСКА и Лудогорец са клубове от друга планета спрямо съперниците си в родното им първенство. Отбори като ЦСКА 1948, Ботев Пловдив и Арда могат да ги придружават, но както се казва – никога не се знае какво те чака в утрешния ден! А за другите е най-добре да са сред себеподобни. Между другото, в сегашната Втора лига се наблюдава точно онова истинско спортно съперничество в профила “всеки може да победи всеки”. Друг е въпросът, че над много мачове висят и съмнения от нерегламентиран характер. Но ако се осъществи събирането, за което пледирам, нивото на конкуренция може да не бъде поставяно под въпросителна.