2011-05-16 13:53:00
Ако исках да влияя на мача, щях да го направя по-рано, обяснява топреферът
Антон Генов даде ексклузивно интервю за "Тема Спорт" за ударите и заплахите след мача Локо Сф – Черно море. С него изданието разговаря вчера по обед.
– Г-н Генов, чест ви прави, че не покрихте инцидента и казахте истината още след мача.
– Няма какво да прикривам. Всичко, което е станало, съм го описал и го потвърждавам пред "Тема Спорт", защото това е медия, която е обективна и винаги се стреми да казва истината и да показва проблемите и хубавите неща във футбола ни.
– На вас не ви се случиха хубави неща след мача Локо Сф – Черно море…
– Дано това се случва за последен път във футбола ни. Мислех си, че с този подход отдавна е приключено, но явно съм се излъгал.
– Какво точно се случи след края на мача?
– Това, което се случи в центъра на София, не бива да се случва друг път. Просто хора, които са свързани с футбола, не бива да си позволяват тези неща, които направиха. Всичко съм описал в доклада. Удряха ме и ме заплашваха, това е.
– Кой точно ви посегна и как?
– Като слизахме в тунела на стадиона след края на мача, двама души – Марин Маринов – изпълнителният директор на Черно море, и един с него от управата, който се казва Ерджан, ми налетяха. Марин Маринов ме заплашва, обижда ме, а Ерджан ме удари два пъти в гърдите. Всички го видяха това, които бяха около мен. Полиция нямаше около нас.
– Този Ерджан какъв е в клуба?
– О, не мога да ви кажа, те ще кажат. Не зная, някакъв е, но доколкото знам, е от управата.
– Значи полицаите не ви охраняваха до тунела?
– Да, полицаи нямаше. Хората са смятали, че все пак сме в 21-и век и сме в центъра на България. Никой не може да си позволява такива неща, и то срещу длъжностни лица.
– Марин Маринов от управата на Черно море не ви е удрял, а само ви е заплашвал, така ли?
– Да, Марин Маринов не ме е удрял.
– А какви заплахи ви отправи?
– Аз съм ги описал, няма значение – заплахи. Дори и за живота ми. Ще покажа и есемеси, които съм получил, но не сега.
– Веднага след мача ли сте ги получили?
– Да.
– Пак от тези хора?
– Не знам, ще видим.
– С пожелание да не говорите?
– Изобщо не могат да ме уплашат. Първо ние сме правова държава и това нещо е осъдимо и не може да се случва. Независимо какво се случва на терена, те нямат право по този начин да реагират. И трябва един път завинаги в България да се приключи с тези методи.
– Вие ли извикахте полицаите?
– Да, аз ги извиках, дойдоха, но те естествено вече бяха изчезнали. Нямаше ги.
– Не трябва ли да се намеси самият Изпълком?
– Ами не знам. Да се намеси Изпълкомът. Техният президент е член на Изпълкома. Така че те да си решават нещата. Нещата в България трябва да се решават с футболни средства. Има си Съдийска комисия, която решава нашите правомощия и как ние ръководим.
– Има ли записи от тунела?
– Полицията ще каже.
– Освен всичко това бихте ли завели и гражданско дело, все пак това ви касае вас като гражданин?
– Ще преценя, още не съм решил. Но понеже те са големите бабаити, защо не останаха при отбора си? Нали единият е изпълнителен директор, а другият е от управата, а избягаха веднага. Като най-големите… да не казвам какви. Значи могат по този начин да посягат, а след това да бягат. Полицаите провериха всички по лични карти. Целия отбор на Черно море, цялата управа, никъде не ги намериха. Веднага са избягали.
– Може ли това да бъде обвинение срещу неизвестен извършител?
– Защо неизвестен? Помощник-съдиите бяха с мен и всички видяха какво се случи. Аз съм описал всичко. Нека футболният съюз да реши какво ще прави.
– Страх ли ви е?
– От какво да ме е страх? Аз съм над 25 години в съдийството. Не ме е било страх в най-трудните времена, та сега ще ме е страх. Просто съм изумен. Не съм очаквал, че ще се стигне до такива грозни неща.
– Малко е странно как тези хора са попаднали в тунела, след като не са записани на скамейката.
– Не мога да ви кажа.
– Какви бяха претенциите им, основно за дузпата в края на мача?
– Не зная. Те никакви претенции не са казали. Те разбират ли според вас от съдийство? Претенции имат сигурно, че не са победили. Те искат да побеждават навсякъде с всякакви средства и по всякакъв начин, но няма как да се получи.
– А имало ли е преди мача опити да ви повлияят по някакъв начин?
– Не.
– Какво очаквате да се случи оттук нататък?
– Случаят вече получи гласност. Аз в никакъв случай няма да оставя така нещата. Какво ще се случи, решават вече други органи.
– Чухте ли се вече с Борислав Михайлов, който неведнъж е казвал, че когато вие съдиите, имате някакви проблеми да го търсите?
– Не, но, разбира се, бих разговарял с него. Мисля, че той вече е разбрал каква е ситуацията.
– Като цяло повлияхте ли на изхода на двубоя?
– Ако съм искал да повлияя и по някакъв начин да помагам, можех да дам дузпа при първото спорно положение, а там топката удря ръката. Но ръката на Танко Дяков е до тялото, а и топката го удря от съвсем близко разстояние. Затова и не съм свирил дузпа. Аз не съм искал да повлияя на този мач. Аз съм искал абсолютно коректно и безпристрастно да водя тази среща. Нямам право да коментирам свои решения, но си позволявам заради ситуацията, която се получи. Докато при положението накрая защитникът, и той много добре знае, ако го попитате, държеше през цялото време нападателя за фланелката. Аз бях точно от тази страна. Не стига това, но топката го удари и в ръката, а и той го събори.