2014-03-30 10:22:00
Бившият член на УС Николай Илиев говори пред "Тема Спорт" за напускането си на клуба. На чаша капучино легендарният защитник се отпусна и разпалено обясни позицията си за случващото се в клуба и повода да се оттегли от управата на сините преди няколко дни.
– Г-н Илиев, кое точно ви накара да напуснете Управителния съвет на Левски?
– Първо трябва да се изясни едно нещо – не мога да си обясня, защо ми сложиха думи в устата и написаха, че напускам заради Тодор Батков. Това не съм го произнасял. Не съм съгласен, че по спортно-техническите въпроси се взимат едностранни решения. При това без съвет с хора, които разбират от тази материя, които са в УС. Не съм съгласен с това, както и начина, по който работи УС.
– Защо УС не работи както трябва?
– Призовавах да се събираме, а не го правихме. За мен дори веднъж в месеца да имахме срещи, щеше да е добре, но и това нещо го нямаше. Когато имаш добре разпределени задачи, тогава всеки от УС ще е ангажиран с нещо и няма да бездейства… С идването си бях ангажиран с школата. В един клуб има толкова работа за вършене, че да стоиш и да бездействаш, както беше в последната година, не е правилно. Особено хора, които имат опит и знания от спортно-техническа гледна точка. Преди година бях изключително заангажиран с ДЮШ. Всички там работихме 7 дни в седмицата. С тогавашния шеф Ясен Петров и треньорите свършихме добри неща. В началото им бе трудно на всички, защото имах големи изисквания – държа на реда и дисциплината. Но изведнъж работата спря. А ако бяхме продължили нещата щяха да изглеждат още по-добре. Сега започват да се обират плодовете – вижте колко юноши играха в последните два мача, в които Левски победи пловдивските Ботев и Локомотив. Това бе визията ни за тази и следващата година. Но в един момент заради две изпуснати дузпи във финала за купата и автогол в първенството нещата се обърнаха надолу с главата. Започнаха промени, назначения…
– Христо Йовов каза, че е имал същата визия, вие сте имали такава. Защо обаче не се е следвала, а при всяка селекция се взимат 5-6 чужденци, които след това клубът се чуди как да изгони?
– Точно затова тези въпроси трябва да се обсъждат от всички, а не всеки да си говори поотделно. А ние нито се събирахме в УС, нито нищо. След 6-7 месеца работа в клуба бях направил концепция за школата, включително цялостна структурна реформа. Това е обвързано с финанси – подобряване на базата на „Герена“ и „Раковски“. Не искам да влизам в подробности, но за да го направим трябва да има хора, които да се интересуват – да видят, да чуят, да говорят…
– Но си казвате директно, че никой не е искал да чуе желанието за промяна?
– Е, те може и да се интересуват, но за да е така трябва да видиш какво се мисли, какви са намеренията, по какъв начин могат да се осъществят те. Как да се направи реформа в ДЮШ и какво се цели с нея, какво ще се постигне. Но за такова нещо трябват и финанси и може би затова не се обръща толкова внимание на това нещо.
– Говорите за реформа и финанси – не стана ли ясно, на всички, че с 10 мача юношата Антонио Вутов бе продаден с по-голяма печалба от звездата Гари Родригес… И вместо това идва играч като Бастос, който не е готов, но взима по 30 хиляди лева заплата.
– За заплатите може да говори единствено г-н Батков. А дали е прав или не – всеки гледа от собствената си камбанария. Той дава финансите и разполага с парите, не е коректно аз да коментирам. Все пак се радвам, че човек като него, изпитвайки такива затруднения в тази криза, се справя с положението.
– Въпросът беше дали не е по-добре тези пари да се пренасочат към ДЮШ?
– Това беше едно от нещата, които говорихме – че няма смисъл от скъпоплатени футболисти, които не се доказват. Но трябва да имаш визията, да я следваш. Дори бавно да вкарваш юноши. За мен задължително в ДЮШ трябва да има отличен чуждестранен методист, който да прокара модерните неща и при треньорите, и при състезателите. Много неща трябваше да се променят. Исках, а и мислехме, че е време школата да има отделен бюджет от първия отбор. За да се знае с какво се разполага – можем ли да правим терен или не, можем ли да селектираме деца от провинцията и да ги настаним в пансиона. Грешка е, че скаутската мрежа не бе доразвита. Вместо това какво бе направено – в началото на тази година те бяха съкратени. Имаше още други грешки. Една от тях – размениха се треньори на възрастите, което също е неправилно.
– От думите ви излиза, че Левски е слаб като клуб и една дузпа може да преобърне бъдещето му.
– Работеше се професионално и трябваше да продължим по този начин. Естествено, допускали сме грешки. Но не може заради един мач да преобърнем всичко и да започнем по друг начин… При това той не е обсъден с никой, който разбира от спортно-техническа част. Трябва да се привлече силен чуждестранен треньор на пърия състав – с опит, със знания. За да може футболистите и тактически да израстват.
– Толкова трудно ли е у нас да се доведе треньор от Серия Б от Италия например, който не взима чак толкова голяма заплата, и да започне да учи отбора на футбол?
– Дори и много пари да взима – треньорът си заслужава инвестицията. За мен е по-добре да се намери такъв човек, на който да му се даде възможност да работи 2-3 години. А ние ги сменяме… Това първенство сме с петима. И се получава, че един освобождава играчи и взима нови, друг връща старите. Въобще – сбъркана работа, неправилна политика. На Левски му трябва треньор с опит! А покрай него всички ще израстват. В момента какво е – отборът няма визия, липсва му стил. Върху това нещо трябва да се помисли. Не може за 2 години да имаш 20 нови играчи и 5-6 наставника. Другото – като правиш смяна трябва да си наясно с това кой ще дойде и с какво е по-добър. А не уволняваш някого и друг не идва. Или другата ситуация – треньорът остава, но знае, че е до последния съдийски сигнал.
– Като бивш защитник, как си обяснявате факта, че след двойката Томашич – Топузаков, Левски няма стабилна отбрана?
– След като толкова време клубът не успя да привлече подходящ играч от чужбина е време да обърне поглед към школата. В ДЮШ нещата трябва да се персонализират. Трябва да се работи индивидуално с децата, за да се доразвиват техните качества.
– Говорихме за чужденците – вашето поколение влезе с гръм и трясък в Левски в началото на 80-те години на миналия век. Има ли сега легионер, който би попаднал в онзи състав?
– За титуляр въобще не трябва да се говори (смее се). За резерви може да се мисли. Считам, че и сега имаме футболисти с качества, но не го показват на терена – Туре, Брю. Много хора гледат с недоверие към Брю, но той бе одобрен от всеки, който го е наблюдавал, включително и от тогавашния треньорски щаб. Но не знам какво му става.