2014-12-02 14:22:00
Буря в чаша вода, въздух под налягане или много шум за абсолютно нищо. Както искате наречете скандалът между лицата, които все още се кичат с титлата "четвъртите в света". Гняв, омраза, яд… какво още видяхме? Каквото и да е – ще го забравим oще вдругиден.
Главните заподозрени вече са имунизирани от "разкрития" като тези на Любослав Пенев. Нима не знаехме, че Емил Костадинов не може да напише две думи без грешка или че Йордан Лечков е причината Димитър Бербатов да сложи оръжие за националния отбор? А това, че телевизионните камери за Венци Стефанов са като спанака за Попай – източник на свръхестествени сили? Или пък че с български футбол се занимават хора, които както каза Христо Бонев, лежат на лаври от преди 20 години. Знаят го всички. Едните се ядосват, вторите се радват на безплатния сеир, на другите пък просто не им дреме.
Новият играч в милата сценка е Любо Пенев. Досега някак минаваше между капките. По време на президентстването му в ЦСКА нямаше интернет (от там и социални мрежи), после беше в отбора срещу пернишките собственици на "червените". Напусна Литекс на пръв поглед през главния вход, за да го унижат пред очите на света с националната селекция.
Отстреляха го по най-лесния и елементарен начин. Беше толкова просто… като изнасяне на аут в 76-та минута на средностатистически рогач от селските групи. А, и с цени от 40 лв за билет. Затова и го заболя толкова. Той, наказвал безброй пъти Реал, ставал шампион и носител на Купата на Испания, унижен от хора без една стотна от достойнствата на неговата кариера. И така се стигна до телевизионното предаване…
Любослав Пенев е харизматична и крайно интересна фигура като треньор. Има три опита, и трите завършили по сходен начин. В ЦСКА започна силно, но приключи безславно. В Литекс стана шампион, но накрая забуксува. В националния вдигна ютията, за да я изтърве отново към дъното. В ЦСКА помним онази пресконференция с щракането на пръстите, в Литекс имаше откровени критики към играчите, в националния само някаква неразбираема етика го кара да не каже на глас това, което си мисли.
В крайна сметка обаче трите години на Любослав Пенев в националния отбор са всичко друго, но не и успешни. Отвъд фалшивата надежда, че нещо положително се случва при трикольорите, от 14 квалификационни мача имаме точно 4 (четири!) победи. При това две над Малта и една над Азербайджан и Армения. Да и една престижна, но струваща колкото претенциите на ужилен вложител в КТБ победа над Холандия в приятелски мач.
Като чисто класиране се вдигна леко нагоре. Започна обаче от четвърта урна, там си и остана. Толкова! Точка!
Вярно е обаче, че Любослав Пенев и подопечните му направиха нещо много важно, но за съжаление мимолетно. Върнаха до някаква степен надеждата у родния фен. На българина, за когото нещата са или черни или бели, но никога многоцветни, му трябваше един мач на мускули срещу Италия (2:2 – б.а.), за да даде вот на доверие, издържал до преди няколко седмици. Всъщност обратно на максимата, че доверие трудно се печели и лесно се губи, при Пенев и в двата случая беше лесно.
И дойде Малта с онези 400-500 човека на стадиона. За да не търся оригинални сравнения какво са островитяните за световния футбол, само ще отбележа, че резервният им вратар в този мач не успя да се наложи преди време в родния Добруджа. Имало 40 центрирания и към 70% притежание на топката, но сме нямали нападатели. Всъщност не би трябвало да има отбор от А група плюс един Монтана, който да изпусне победа над този отбор, независимо от обстоятелствата. А не е ли някак иронично, че краят за Пенев дойде срещу тима, срещу който той има най-много успехи като национален селекционер?
Пенев има правото да се хвали, че не е позволявал да му се месят в избора на играчи. Иначе няма как да си обясним някои негови странни решения. Всъщност дори и да да го съветват, изборът му е същият какъвто имахме в магазина преди 10 ноември 1989. Трудно е да завидиш на човек, който не избира най-добрите, а най-малко слабите.
Нещата обаче се въртят. Героите се изпънаха преди 10 години да свалят Иван Славков с обещанието да правят революция. Не бяха доволни от Батето и успяха да го детронират. Само че за десетте години на зетя на Първия играхме на на две Европейски и едно Световно, а "революцията" на Четвъртите беше, че изгониха най-добрия футболист, през повечето време бяха извън закона и общо взето съсипаха всичко, изградено преди тях.
Ако имаха умения, визия и концепция и ги бяха приложили, сега Пенев може би щеше да има материал и щеше да се чуди кой талант, избуял от школите, да пуска в игра. Това той не го каза, но нямаше и как. Беше зает да чисти името и да нахрани егото си.
Елементарният отзвук от публиката: Ама защо не ги каза тези неща преди? Чудно ми е колко хора казват на началниците си това, което мислят за тях преди да се разделят професионално. Така че не обвинявайте Пенев. Както вече стана дума – реакцията му беше логична, но е буря в чаша вода, въздух под налягане и чудо за три-четири дни.
Ситуацията малко напомня на истерията в месеците преди последния конгрес на БФС. Тогава имаше поне трима отявлени критици на настоящия "режим" в Централата. Тях обаче ги нямаше никакви докато БФС се легитимира след дълги години извън закона. И сега ще се получи същото.
Няма да има оставки, футболът ще продължава да се ръководи от хора, които вече доказаха, че като началници не струват, още дълги години няма да играем на голям шампионат, а юношите ни ще отнасят една камара голове където и да играят. Ще се радваме на появата на някой и друг талант, без да осъзнаваме, че това е изключение на правилото.
А група ще мирише все повече, някои привилегировани отбори ще са все по-привилегировани. Едни ще играят срещу юношески формации, ще плюят и ще размахват средни пръсти без да са санкционирани, докато други ще бъдат мачкани от съдии, наказвани и глобявани "за спорта". И т.н и т.н. Защото циркът в националния отбор е само върха на айсберга. Докато не го разберем, всичко ще е обикновен въздух под налягане.
Материал за в-к "Животът Днес"