2020-02-06 10:30:00
Доналд Макрей/Guardian/превод "Тема Спорт"
Уилф Макгинес е на 82, но лицето му свети с ярки спомени за човека, който е оказал огромно влияние върху живота му.
"Мат Бъзби беше Бог", казва той, докато насочва погледа си към небето с израз на благодарност и страхопочитание. Уилф много добре си спомня мениджъра, който превърна Манчестър Юнайтед в един от най-големите клубове в света: "Докато растяхме, гледахме само него. Наричахме го шефът. Беше прекрасен човек".
На днешната дата се навършват 62 години от голямата трагедия за Манчестър Юнайтед – катастрофата в Мюнхен през 1958 г. Събитие, белязало цялата история на славния клуб.
Макгинес беше едно от оригиналните бебета на Бъзби. Отбор с младежки блясък, който беше посечен от катастрофата в Мюнхен през 1958-а. Той имаше контузия и не бе на самолета, който отне живота на много от най-добрите му приятели и съотборници. Уилф беше част и от втората вълна на бебетата на Бъзби, която направи Юнайтед първият английски клуб, спечелил Европейската купа през 1968-а. Лоша контузия обаче прекрати кариерата на Уилф много преди това, но той бе изключително уважаван от сър Мат Бъзби, който го убеди да стане мениджър на "Олд Трафорд".
Когато Бъзби се пенсионира за първи път през 1969-а, той избра Макгинес за негов наследник. През следващите 18 месеца бившият играч на червените дяволи свърши добра работа в клуба, но изпита затруднения да замени подобна легендарна фигура. Тази борба сега усещат и наследниците на сър Алекс Фъргюсън.
Макгинес е един от ключовите гласове в новия трогателен документален филм за Бъзби. Той обяснява значението му като първия модерен мениджър в английския футбол, който разбира силата на Европейската купа и прогнозира, че играта ще се превърне в голям бизнес. Но филмът най-силно отразява болката и чувството за вина, която изпитва Бъзби заради кошмара в Мюнхен. Той искаше неговия Юнайтед да натиска силно в Европа, но приключението бе опустошено от загубата на 23 живота, когато самолетът на тима се разби, докато се опитваше да напусне за трети път снежния Мюнхен.
В думите на Макгинес има нещо красиво, но болезнено: "Мюнхен винаги ще бъде в ума ми. Винаги, дори и сега. Те бяха специални хора. Не бях от тяхното ниво, въпреки че в онези дни играех често. Опитах се да забравя тъжните части от историята, но не искам да забравя играчите, които бяха страхотни. Това определено беше най-тъжният момент в живота ми. Не се качих на самолета, защото бях контузен. Така че имах голям късмет. Еди Колман и Дънкън Едуардс бяха звездните крила, но и аз действах на тези позиции".
За Уилф е трудно да си спомни деня, когато е чул новината за трагедията. Синът му Пол, който също работи като треньор в Манчестър Юнайтед, помага на баща си и седи заедно с нас в семейния дом в Сале. "Мисля, че бяхте в града и видяхте историята по вестниците. Май изтичахте в офиса на Guardian", подканя баща си Пол. "Да, да. Точно така. Те ми разказаха какво се случи, бях загубил съотборници и приятели".
Дълга въздишка се изплъзва от страхотния старец: "Мислех, че това е краят на света. Смятах, че Юнайтед е свършен. Нямаше как да продължим без отбор.
Мислех, че Бъзби е в списъка на мъртвите. Знаех, че сме загубили Дънкан Едуардс. Ох, какъв невероятен играч беше той. Всички бяха огромни, но Дънкан беше като Бог за нас. Най-добрият, който съм виждал в живота си".
В документалния филм има разтърсващ момент, когато Бъзби се връща на тренировъчната площадка, въпреки че все още не се е възстановил от контузиите си. Той почти не може да говори тогава. Помни ли Макгинес този момент? "Разбира се, че да. Бях в отбора след Мюнхен, но никой не бе толкова добър, колкото загиналите момчета. Радвахме се, че Мат се върна. Той и Джими Мърфи (б.р. – асистент на Бъзби и двигателят на младежката политика на клуба) бяха страхотни хора. Никога не съм срещал човек с тяхната личност и решителност", спомня си Уилф.
В следвоенните години беше трудно, но Бъзби беше решен да донесе радост на Манчестър чрез футбола. "Искаше да дадем на хората нещо, което да ги кара да се усмихват", казва Макгинес за великия мениджър, който поема юздите през 1945-а. 10 години по-късно, през октомври 1955-а, Уилф прави дебюта си за първия отбор едва на 17. Други талантливи тийнейджъри като Едуардс и Боби Чарлтън също бяха част от този отбор. "20 паунда беше максималната заплата на седмица. Не можехме да получим повече. Но бях щастлив да се кача в автобуса и да отида за тренировка или мач на "Олд Трафорд". Дали хората се вълнуваха, когато ни виждаха в автобуса? Да, много от тях. Надявах се да са повече момичета, но бяха главно момчета", усмихва се 82-годишният бивш играч на Юнайтед.
Сър Боби Чарлтън оцелява в Мюнхен, подобно на Бъзби, но и той носи белега на тази трагедия. Говорил ли е с приятеля си за случката? "О, не. Дори не съм го питал. Боби беше прекрасен човек, израснахме заедно и бяхме страхотни приятели", признава Уилф.
Въпреки тази огромна мъка и болка Бъзби изгради отбор, който спечели Европейската купа през 1968-а след разгром с 4:1 над Бенфика. По това време Макгинес тренира резервите, тъй като бе принуден да се откаже от футбола на 22, след като счупи крака си.
Той бе треньор на Джордж Бест преди магьосникът от Белфаст да влезе в първия състав. "Всички знаехме, че е специален. Трябваше да си сляп, за да не видиш качествата му. Джордж беше срамежлив, докато не започна да посещава заведенията за танцуване. Но всички бяха специални. Помислете за Боби и Ноби Стайлс. Фолкс и Грег, които оцеляха в Мюнхен. Те бяха наистина твърди мъже. Юнайтед винаги е бил клуб, в който всеки мисли за другия", категоричен е Макгинес.
"Когато най-накрая спечелихме Европейската купа, беше великолепно. Много специално за Мат. Можехме да кажем: Вижте, след всичко, което се случи, го направихме. Нека го повторим", просълзява се Уилф. Бъзби обаче се изтощава, след като управлява Юнайтед в продължение на 24 години и така през януари 1969-а обявява, че ще се оттегли в края на сезона. Той беше на 60 и собственоръчно избра своя наследник – 31-годишния Макгинес, който поема червените дяволи през юни 1969-а. "Бях много горд, но и изненадан. Имах усещането, че ще бъда аз. Не съм го гледал като невъзможна работа да заместя Бъзби. Беше страхотен период от живота ми".
Юнайтед финишира осми, а Макгинес е уволнен през декември 1970-а. Бъзби се завръща за кратко, но тимът отново завършва на осмо място. "Имахме пет полуфинални мача, включително преигравания в Купата на лигата и ФА къп. Отборът застаряваше, а не успяхме да привлечем свежа кръв. Но все още бях ученик като мениджър, не забравяйте това", усмихва се Уилф.
Отива ли още той на "Олд Трафорд": "Рядко, но се случва. Не пропускам мач по телевизията. Сегашните момчета трябва да намерят искрата, която имахме в наши дни. За мен има само един Мат Бъзби. Днес във футбола никой не може да се сравни с гиганти като него, Мърфи, Чарлтън и Едуърдс. Те живяха в сурови и красиви дни. Чувствам се щастлив, че ги познавах. Толкова топли хора, а Бъзби бе просто страхотен", завършва Макгинес, докато очите му отново започват да блестят…
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube