Александър Георгиев: В Барса Играта е на пиедестал

2010-12-02 17:09:00

Целият клуб следва стратегия, която е завещана от Йохан Кройф

Интервю на Драго Панков, www.viasport.bg
В светлината на последното дерби между испанските грандове, решихме да дадем думата на един млад български треньор. Само преди две седмици Александър Георгиев, който води подготвителна група в Левски, изкара десетдневен стаж в лоното на красивия и печеливш футбол – Барселона.

Уговорката ни за интервю е от няколко дни, но се виждаме преди вчерашната тренировка на малките „сини” футболисти, броени часове, след като каталунците са разгромили Реал с внушителното 5:0. Времето ни притиска, започваме.

– Здравейте, благодаря Ви за това, че се отзовахте на нашата покана. Бихте ли се представили с няколко думи?
– Роден съм на 10 ноември 1981 г. в София. Бях юноша на Септември, а после играх шест месеца в Левадия (Талин). След това учих в НСА, а межудвременно играех минифутбол и станах шампион с Академик. Работих като треньор в школата на Септември, а от 2007 г. съм в Левски. Бях асистент на Бисер Хаздай в дублиращия отбор, с който спечелихме титлата през 2009 г. В момента съм треньор на подготвителна група за деца родени през 1998 г.

– Лесно ли организирахте посещението си в Барселона?
– Идеята за него се роди преди доста време, но с помощта на приятели, които живеят там, както и на Даниел Боримиров и Лъчезар Танев стана факт преди две седмици. Благодаря и на ръководството на Левски, че ме пусна в отпуска за това пътуване.

– Какво включваше програмата Ви?
– Още от летището ни пое сътрудник от местния офис на агенцията на Лъчезар Танев. Той бе наш гид и преводач в дните от 5-ти до 15-ти ноември. Програмата ни бе натоварена максимално – посещение на тренировки в школата, дублиращия отбор и мъжете на Барселона. Освен това гледахме няколко мача на подрастващите и по един на дубъла и звездите на Гуардиола.  

– Академията на каталунците вече има почти митологичен образ в съзнанието на фенове и журналисти. Как изглежда тя отвътре?
– В целия клуб се работи по методика и се следва стратегия, която е завещана от Йохан Кройф. В тренировъчния процес и воденето на мачовете на най-малките и най-големите се използват сходни упражнения и игровата схема на първия отбор. Разбира се, това е съобразено с възрастта и възможностите на различните формации. Нещото, което веднага се набива на очи е, че в Барселона, а и почти в цяла Испания децата от 5 до 11 години играят минифутбол. Отборите са от 6 полеви играчи и вратар, а мачовете са на половин терен с врати 2 на 5 м. Това позволява на децата да овладеят топката на отлично ниво и щом минат на футбол 11 проблемите им с техниката да са минимални.

– Какви са целите в тази възраст?
– На първо място е обичта към клуба. Независимо колко тренировки ще направи едно дете със синьо-червената фланелка, то ще получи такова внимание и отношение, което ще го направи фен на Барселона за цял живот. В тези възрасти деца не се връщат. Селекция почва да се прави на 11-12 г., когато вече се привличат играчи от цялата страна, Европа и света. На тази възраст играчите от школата на Барселона вече са завършени технически и започва да се работи за бързина, сила и тактика.

– Има ли разлики в тренировъчния процес, който познавате от работата си у нас и това, което видяхте там?
– Съществени разлики в тренировките няма. Ние в Левски ползваме холандската система, която е близка до онова, което се прави и в Испания. В Барселона се залага на бързата игра с минимален брой докосвания. Даже има мачове, в които децата трябва да играят само с 2-3 докосвания, независимо от резултата. Това пък помага за развитието на вратарите, които играят умело с двата крака и са пълноценна част от комбинациите на отбора. В школата има закон: Топката да не се рита безцелно напред. В тази възраст това увеличава риска от получаване на гол, но целта тук не е победата…

– А на какво е подчинено всичко в огромното семейство на Барселона?
– На удоволсвтвието от играта. Всички трябва да го изпитват – децата, треньорите, родителите, шефовете, специалистите, феновете и звездите на първия отбор. На базата има игрища за джитбол, на които се овладява топката, но и играчите се забавляват от сърце… В Барселона играта е поставена на пиедестал и всички ние виждаме резултата от това в последните години. А мачът с Реал в понеделник бе най-доброто потвърждение за смисъла от това отношение. Красива игра, която води до резултатен и печеливш футбол и то срещу един от най-силните и скъпи отбори в света.

– Вие сте треньор на 12-годишни деца. На какво ниво са техните връстници в Барселона?
– В България децата от подготвителните групи нямат първенства и играят само в няколко турнира през годината. В същото време в Барселона има 4 лиги с по 16 отбора за деца родени през 1998 г. Всички се стремят да се класират в по-горната дивизия, защото в нея ще играе следващият набор догодина и така школите трябва да поддържат максимално високо ниво във всички възрасти. Всяка от тях играе в свое първенство – обикновено срещите са разделени на 4 по 15 мин… Липсата на мачове за нашите деца продължава да е сериозен проблем.

– У нас често има напрежение в отношенията между децата, треньорите, съдиите и родителите. Как се справят с него в Испания?
– От първите си дни в школата на Барселона децата се възпитават в духа на честната игра. Едно от най-важните неща за новите футболисти е тяхното поведение, образование, интелект. Държанието им към съотборници, съперници и съдии. Това рязко снижава напрежението по време на тренировки, а на мачовете няма и помен от истерия. Бяхме на мач с много слаб съдия, но никой не го освиркваше. Един от родителите ни каза: „Спокойно, човекът се учи, а освен това греши и за двата отбора, така че не влияе на момчетата. От тях се иска просто да играят все по-добре”. По същото време двете агитки в най-приятелска атмосфера подкрепяха своите деца без да се чуе някаква обида. Не звучи реално, но там това е всекидневие. Трябва да се отбележи и отношението към гостите на клуба – без демонстрации на превъзходство и с огромно уважение те посрещат всички. Българи, испанци, китайци – всички се чувстват специални от докосването си до клуба. Това пък помага в популяризирането на Барселона в страната и извън нея.

– Да се върнем на организацията. Какви са следващите етапи в подготовката на играчите?
– Барселона разполага с 9 терена – 6 естествени и 3 изкуствени. Отделно най-малките се готвят на игрища до „Ноу Камп”.  От 12 до 18 г. те трябва да са отлично подготвени футболисти. Играта им е на първо място, а на спечелените първенства и купи се гледа като на бонус. Радвам се, че от няколко години това почва да се налага и в Левски, защото целта на школата е да възпитава и създава добри футболисти, а не да гони първи места на всяка цена. Всеки отбор в школата на Барса има 4-има треньори – старши, асистент, на вратарите и кондиционен. Тяхната работа се следи, напътства, контролира и оценява от няколко координатори. Преди да стъпят на „Ноу Камп”, най-добрите играчи се изпращат в дублиращия отбор на Барселона, който се води от Луис Енрике. Останалите пък попълват куп отбори в Испания. Видяхме как на 18-19 г. тези момчета не блестят, но изглеждат готови за голям футбол. Там се говори, че именно Енрике ще наследи Гуардиола, когато той реши да напусне. Разликата между Барселона и клубове като Аякс е, че каталунците произвеждат, но най-доброто оставят за себе си.

– Успяхте ли да видите отблизо звездите на първия отбор?
– Да, гледахме една тяхна тренировка, а след това и мача им с Виляреал, който те спечелиха с познатата си игра с 3:1. Земни и приветливи хора, които вече тренират на базата Ла Масия, за да са по-близо до подрастващите. Всеки месец има открити тренировки, на които децата от школата се срещат и разговарят с тях. Дистанцията в клуба на всички нива е скъсена максимално. Повечето треньори в школата са около 30-те. Децата си говорят с тях на малко име и ги чувстват много по-близки и така тренират, разговарят и се чувстват като любимците на едно семейство. Семейството на Барселона.

– Имахте ли време и за Еспаньол?
– В края на посещението ни имахме срещи с треньора и на градския съперник. Маурисио Почетино ни прие в кабинета си и ни впечатли с вниманието, което ни оказа – говорихме си близо час. Разликата между философията на двата клуба е очевидна. Еспаньол залага предимно на силовия футбол, който през годините също е носил успехи на клуба. Видяхме се с легендарния камерунец Томас Н’Коно, който тренира вратарите на "синьо-белите".

– Ако трябва да синтезирате впечатленията си от тези наситени с футбол от най-висока класа дни, какво бихте казали?
– Барселона е един от най-добрите учебници по футбол и всеки, който иска да се занимава с тази игра, трябва да го прочете, опознае и осмисли. Хубавото е, че учебникът е отворен, остава хората да имат желание да го разгърнат. Миналата година, заедно с още осем български треньори  бяхме на семинар в най-престижната италианска школа – тази в Коверчано. Там често се цитираше една фраза на Джовани Трапатони: „Никой не трябва да спира да следва модерните тенденции в развитието и да се учи от тях, защото футболът е едно постоянно училище”. От нас зависи докъде ще стигнем в него…

Сменяме средиземноморския климат и футбол с мрачния софийски ноември. Малките футболисти в сини анцузи вече са на терена и чакат бате Сашо за поредната тренировка. Времето за интервюто е минало по-бързо от очакваното… Да, няма смисъл да откриваме топлата вода. Често от нас се иска само да опознаем успешните модели и да ги адаптираме към условията в България.  Viasport.bg ще продължава да дава трибуна на всички, които искрено желаят и работят за развитието на българския спорт и общество.

Вашият коментар