2019-09-13 18:20:00
У нас не обичаме да гледаме чуждия опит. Тук сме все "най". Световен феномен, до световния феномен. Никога не сме виновни и винаги някой ни е прецакал. Истината обаче прозира от най-видните места и тя не е никак красива. Но няма нищо срамно в това да "крадем" опит от другите. Дори "кражба" не е правилната дума, защото това, което ни трябва дори не е скрито.
Накратко. Хиляди фенове, които искат да видят своите любими играчи на мача на България с Англия, може би няма да успеят да го направят. Любими английски играчи разбира се. Причината – поредна проява на расизъм.
Някъде се мерна и съмнение дали било вярно. И в "белите" страни има лоши и недобронамерени хора (спрямо България разбира се, винаги някой има нещо срещу нас), но е твърде съмнително, че сега става дума за заговор. Или пък англичаните се притесниха от позастаряващата дружинка на Балъков и сега кършат китки как да си докарат незаслужено предимство в София. Кой знае?
Само ще вметнем, че в подредените държави могат да накажат нарушител на пътя само защото някой се е обадил в полицията и е съобщил за това. Без обяснения, свидетелства и т.н. Ама както каза Балъков – манталитет.
Всъщност темата е съвсем друга. Расисти има навсякъде. Но не навсякъде им се прощава така както у нас. Специално футболът дава много примери за това как един явен недостатък може да се превърне в откровено предимство. И тук расизмът е само една малка част от всички недолюбвани в общото поведение и футболен "дрескод", до който никога няма да стигнем.
Много сме чели и чували за английските фенове днес и за това как заедно отиват на мача, но това трябва да се види. Песни, скандиране и след малко – нашите вдясно, другите вляво. Инциденти – нула. Претърсването – внимателно, но и един вид "протоколно", с добавено "наслаждавай се" от пребъркващия те. И избираш – ще се наслаждаваш на играта или ще правиш простотии…
Как се стигна дотук? През 80-те голямата напаст от Англия беше озаптена с пет години без европейски футбол. Не феновете специално, а клубовете. Тънък момент… После пък се създаде Висшата лига. Безупречен ред, на хубави стадиони, до които се стига трудно. Е, качеството позволяваше високите цени дори тогава. А днес още повече. Такива, заради които преосмисляш всичко – поведение, расови предрасъдъци или обикновено желание да удариш две преди мача. Благодарение на това феновете спряха да слагат тухла във вестник или да стискат бокс в джоба. Сигурно някои са си все същите расисти, но знаят, че дори и да си го помислят, може да последва санкция.
Трудно е да се осмисли дори и от журналистическата ложа. Там не те пребъркват и питат за какво ти е шоколадовия бар в джоба или ябълката, която си си взел за полувремето. Тук те питат, защото виждат в теб потенциален нарушител, макар и с медийна карта.
Какво се случи на Острова ли? Футболът "загуби" много от големите фенове. Големи, но с плитки джобове и чакащи с трепет заветния момент, в който да похарчат на мач събраните няколко седмици паунди. Ако си намерят билет. Вместо тях на трибуните се настаниха семейства с деца. И хубавите стадиони станаха още по-хубави. Още едно място, на което да градиш нещо от манталитета. И докато мислиш как да изразиш расиста в себе си, в един момент осъзнаваш, че просто няма смисъл да си го причиняваш. Но англичаните мислят.
Обективността задължава да се уточни, че в Разград правят всички опити за нещо подобно, при това с успех. Но калибърът е различен и крайно недостатъчен, за да промени картинката.
От 2007 г. насам, когато станахме "пълноправни" европейци, вече можем спокойно "да видим свят". И вместо да се оправдаваме като ученички, трябва да крадем точно от там. Или ако не го вземем 1 към 1, поне да го адаптираме. Хората се справиха с проблема при това за някакви си десетина години. Докато при нас нито има реални санкции, нито има някакъв опит за превенция. А инциденти за съжаление не липсват.
"Ама у нас няма как ста стане", ще каже някой. И е прав, и не е. Проблемът е, че никога не сме го опитвали. Просто няма кой. На никого не му се занимава…