Интервю с Пената: Г-н министър, без Стоичков не се качвайте на самолета

2010-12-31 02:52:00

 

Легендарният български треньор Димитър Пенев даде поредното си интересно интервю. Пред "Стандарт" той направи обобщение за 2010 г. в неговите очи.

– Г-н Пенев, каква година изпращате лично вие и каква страната ни?
– За себе си е лесно да отговоря, но за България – трудно. Дано следващата е по-хубава. Да има по-човешки отношения между хората. Повече уважение, коректност, за да стигнем онова място в Европа, където бяхме като спортисти навремето. Дано покрай тези съвременни строежи и магистрали, за които говори премиерът, и хората получат нещо. Това им желая.

– Защо изчезнаха тези отношения, животът ли притисна българина, липсата на пари ли?
– А, като гледам, всички пазаруват. МОЛ-овете пълни. Оплакват се 2-3 процента, предимно пенсионери. Малките не се оплакват. Играят си на компютъра, имат и вафличка, и сладоледче.
Имат си и биричка, когато ходят на училище

– Между другото, вие стъпвал ли сте в МОЛ?
– Никога, пазарувам при стари приятели. Колкото до хората – навремето имахме такива плакати – ред, уважение, човешки отношения. Спазвахме ги. Не знам какво стана, но изчезнаха в Европа, чак зад Океана. Те ли ни ги взеха, ние ли им ги пратихме (смее се).

– Какво стана със спорта през годината? Златните медали от световни първенства изчезнаха, само едната борба ни отсрами?
– Мога да говоря за футбола. До първите дни на квалификациите за европейското бях сигурен, че имаме някакви шансове. След тези загуби и смяната на треньорите…Къде на клубно ниво ги правим тези грешки, къде и на национално.

– Не трябваше да сменят Мъри Стоилов, така ли?
– Ако ще го сменят, трябваше да е много по-рано.

– Онзи ден на "Футболист на годината" искрено ви завидях, когато Стоичков и Бербатов последователно ви се поклониха и ви признаха за номер едно у нас. По-голямо признание поне според мен не може да има?
– Това е така. Точно за това уважение говоря. Но признанието идва веднъж. После тръгват разни потоци информация и личностите се забравят. Без тях накъде? Кой да дава пример? Само майката и бащата не става. Забравихме старите поколения. Да сте чели нещо за Христо Илиев – Патрата, Димитър Йорданов – Кукуша от Левски! Бог да ги прости, откакто са починали, нещо да е написано зя тях? Спираме до Аспарухов. В ЦСКА минаха 5 години и забравихме Иван Колев Бате Жоро Найденов също. Ами Кольо Цанев някой коментира ли! Иначе Ицо го е признавал и преди, когато беше активен футболист. Но разни проводници в нашия футбол всичко объркват.

– Има хора, които завиждат?
– Да, постоянно.  

– Да минем към младите, за които имате легендарен нюх. Кои от тях могат да пробият в големия футбол, ето Ники Михайлов и Ивелин Попов вече са в тройката за футболист на годината?
– Ивелин аз го извиках, когато бях селекционер последния път. Ще добава Бодуров от Литекс и Манолев от ПСВ. Знаете ли колко трудно се правят защитници? Нямаме още двойката централни. Това е лошото в националния отбор. Преди няколко години в школата на Левски играеха две страхотни момчета в центъра на отбраната. В ЦСКА също имахме две-три. Сега изчезнаха, от 3-4 години не съм ги виждал. Без защита не става, трябва да пускаме половин гол, за да ни се брои единият в атака.

– Не им ли пречи на младите това, че за тях се пише само с коя певица в кой клуб са били?
– Тук няма точна рецепта. И министри, и бизнесмени – за кой ли не пишат! Погрешна стъпка правят младите. Просто си скъсяват кариерата. Ще дам един пример от миналото – Кройф. Сам си е признавал, че в силните години пушеше по 5 кутии на ден. Когато ги срещнахме с ЦСКА първи път, доцент Червеняков направи измервания. Кройф бягаше между 8 и 12 км. Ние – от 2 до 4 км. Но Кройф игра само 7-8 години на високо ниво. Треньор колко беше? Само пет-шест години. Всичко това е заради режима. Може да имаш талант, но трябва да го поддържаш. Сега всичко се вижда, има телевизия. В България като изиграят 4 мача на месец, на другия веднага им личи, че ходят по заведенията. И там си има подготовка – да седнеш, да вдигнеш наздраве. Онзи ден Ицо (б.а. Стоичков) награждава най-добрия администратор. Майтап си правеха, но първите 2-3 години в националния отбор аз поддържах връзка с играчите в чужбина. Дойде лагера за 24 часа и те започват да ме молят: "Може ли при мама и тате?". Няма да цитирам имена. Те по 2 години не се сещали за маме и тате!  

– Какво им казвахте?
– Аз предпочитам да дойде в България в деня на мача и да играе следобед вместо да го пускам някъде. Ми ако иде и разлее млякото (б.а. смее  се)! Знаете ли, че някои пият 3 чаши вино и ги хваща на другия ден. Е, за какво си бил на режим. Иначе при маме и тате!. Те цяла година едно колетче не им пратили.

– Бербатов определено не е от тези хора, кажете няколко думи за този човек, много израстна?
– Ще трябва да се повтарям. Не му завиждам и един процент, а само се радвам. Само му пожелавам да продължи като дипломат или треньор.

– Дипломат? Онзи ден сам, каза че с политика не му се занимава?
– Защо не! Той казва едно, но може да отиде в другата посока. При Стоичков стана обратното. Щеше да става дипломат, а сега е треньор. Появяват се нови амбиции. Преди колко години го казах за Ицо – колелото се върти. Тогава вестниците написаха:
на бате Пенчо бурето се върти и му се пие бяло вино. Как да го коментираш!

– Бербатов – дипломат, интересна идея. Как го виждате – външен министър, посланик?
– Важното е да е в Старата Англия, с новата сме заедно в Европа (б.а. пак се смее). Сега съвсем сериозно, много се радвам, че ваш колега написа: "Стоичков винаги трябва да е до външния ни министър". Правилно. Предупредете и вие министъра – "без Ицо не се качвайте в самолета".

– Защо Митко Бербатов успя да се опази от тези опасности, които се крият за всеки млад футболист?
– Те са нормални. Трябва да се помни през кои школи мина Бербатов – първо ЦСКА, после немската и отиде в Англия. Това е от огромно значение. Всички ние сме му подали ръка. Но сега постоянно го сваляме – в Мировяне, Кътина, неговото село в Благоевградско. По улиците тази злоба не се усеща, но като пуснете вие един ред, той постепенно се увеличава до цели страници. Българска черта.

– Е, като че ли адашът ви Митко вече затвори устите на критиците?
– Той отдавна ги е затворил, ама някой трябва да обърне страницата на вестника.

– Как оценявате годината на ЦСКА, доста неща се случиха в клуба?
– На много хора ни е болно, но името не може да бъде заличено. Пак излязохме в Европа, друг е въпросът, че разликата, например с Порто, беше огромна. Но е обидно да ни сравняват с някои други наши отбори. Да не ги споменавам, че президентите им ще се разсърдят.

– Като че ли в ЦСКА сами са виновни, че не взеха повече точки заради постоянните смени и неразбории. Равенства с Бешикташ изглеждаха реални?
– Това е стара приказка, че каквото сам си направиш, друг не може да ти го стори. Възможен беше и мачът с Рапид тук. Истината е, че ЦСКА не влезе игрово в Лига Европа, нямаше определен състав, който да воюва. Много кадри, но не отговарят на  ЦСКА.

– Слуша ли ви Милен Радуканов, търси ли съвети?
– Виждаме се постоянно, ако има нужда, насреща съм. Трудно му е – все пак скочи от помощник в две посоки – първенството и Европа. Лесно ли му беше на румънеца? А на македонеца? ЦСКА няма да се откаже от името си Всеки един, който започва втория сезон, трябва да даде процент в повече. Защото ако запазим нивото от есента, разликата с първите ще стане 15 точки. Добър старт срещу Левски обаче връща ЦСКА.

– Между другото, какво мислите за Гара Дембеле?
– Първо, за гола му срещу нас не е виновен съдията, а нашият защитник, даже и вратарят. Гара си показа качествата. Какво може да кажеш! Той е плюс за Левски. За един сезон вдигна цената си.

– Накрая обаче и той имаше проблеми извън терена, май трудно се работи с чужденците?
– Трудно е. А на нашите на Запад лесно ли им беше? Говоря за Ицо, Емо, Сираков, Балъков, много бяха. Преди тях Петко Петков и Андрей Желязков. Бил съм треньор навън. Балкански нрав, езикова бариера – невероятно трудно е. Преди 50 години имахме две езикови гимназии – руска и френска, английската още не работеше.   

– Оптимист ли сте за следващата година?
– Е, как да отговоря за държавата!

– Все пак сте опитен човек, познавате доста хора, дори ви забъркаха в кръга "Монтерей"?
– Обадих се веднага. Да изядеш едно агне или прасенце с приятели не е политика. Опитимист съм и за държвата, и за спорта, и за ЦСКА. Били сме име, дори когато имаше Стена. Трябва обаче по-търпеливо. От май месец тръбят по телевизиите – слагайте наесен зимни гуми. Така и ние в българския футбол. През три месеци правим подготовка по два месеца. Купуват се по 4-5 нови играчи. Та това е подмяна на 30% от отбора. И докато ги вземат, вече се оплакват – тези не стават, наесен ще трябват нови. Или пък се вайкат – този го изпуснахме.

– Да минем на новогодишна тема. Как обичате да карате празниците?
– Винаги съм уважавал семейството и приятели. Не мога да се скрия.

– Има ли нещо задължително на трапезата ви?
– Зимата – червено, а лятото – бяло. Малцина знаят, но аз съм роднина с бай Генчо, който след 90-ата година отвори прочутите питиепродавници. На ядене съм по-труден, но винаги се намира. Имам слабост към зайците, към животинките. Само че вече в тавичка, на скара.  Все се слува някой да мине покрай мен и да си правим компания един-два дни. Трябва да се внимава, защото след 60-ата година човек трябва да пази жизненост. Пример е Бат Сашо (б.а. Манов), затова идвам често на стадиона. Да се крепим с него, с Доцента, с Добри. Уж се събираме на сладки спомени, за коментари, но изтрайваме секунди. Не може да не се ядосаш, когато прочетеш как ЦСКА направил равен или играл слабо. Минаваме към проблемите.

 

Бербатов може да стане дипломат. Колелото се върти, макар някои да пишат, че на бате Пенчо бурето се върти

Вашият коментар