Малко, но повече от нищо

2010-12-07 04:31:00

Борис Касабов, специално за BGfootball.com

 

До края на тазгодишното евроучастие на българските "грандове" Левски и ЦСКА остават 2 мача, които едва ли ще променят значително цялостното впечатление за тяхното представяне. Изводите се налагат от само себе си и те са, че нашите тимове все още нямат задължителния екзистенц-минимум класа, за да бъдат на нивото на средноевропейските по сила отбори. Причини за това, колкото щеш. Като се започне от базите, школите, селекционната политика и се стигне до изконния проблем с финансовото обезпечаване. Ако има нещо, което все още, макар и малко, крепи почти сринатия ни авторитет на клубно ниво, то това безспорно е харизмата на двата отбора и спомените (за някои далечни, за други по-близки) от значително по-славни времена, в които и Левски и ЦСКА съвсем не бяха в позицията на евростатисти.

Сините започнаха повече от устремно, като елиминираха два себеподобни по класа отбори от Швеция. Направиха го убедително и уверено, а дебютната победа в групите над реномирания белгийски Гент даде надежди, че левскарите съвсем няма да приключат дотук. Уви, въпреки желанието и силната на моменти игра в някои от останалите мачове, отборът изпитваше сериозна липса на качество в отделни линии, а за Европа това е фатално. Разбира се, не малкото нови играчи се адаптираха с различна степен на успеваемост и се наложи впечатлението, че селекционния процес трябва да бъде продължен  интензивно през зимата. Той обаче включва и  задължителното оставане в тима на Гара Дембеле и поне един измежду Тасевски и Жоазиньо. Да, Левски не е богат клуб и свежите пари са задължителни за нормалното му съществуване, но ако се отиде на вариант разпродажба на водещите футболисти (тук задължително трябва да се добавят Грийн и Гаджев) всичко ще започне от начало, при това с доста съмнителен за крайния изход резултат.

При армейците резултатът бе почти същия, но причините по-различни. Като оставим настрани вече втръсналия проблем с безкрайните финансови задължения и невъзможността на този етап собствениците да го преодолеят, изненадата дойде от феновете на отбора, които опитаха, за кой ли път, да бъдат решаващ фактор. Тежко и горко на клуб, управляван от запалянковци, които искат пари за подкрепа, разделят футболистите на свои и чужди, сменят треньори и воюват и помежду си и с всички, за да докажат, че те и само те са причина за успехите на отбора. В това военно положение "червените" все пак стигнаха до една победа, бяха на минута от точка в Истанбул и играха прилично в София срещу фаворитите Порто и Бешикташ. И при тях обаче недостигът на класа бе очевиден, като той бе провокиран и от хаотичната селекция и от трите треньорски смени.

И все пак нещата този сезон не стояха трагикомично, както в предходния, бяха добавени малко, но важни за българския коефициент 5 точки, а те може и да станат повече при малко късмет и задължителната доза подценяване от страна на мощните португалски съперници.

Вашият коментар