2019-10-23 17:41:00
Стоян Генов/Тема Спорт
Има ли смисъл да гадаем как щеше да продължи турнето на Боби и ко, ако лично премиерът не беше им посочил изхода? "Ние не играем на терена." "Свиквайте, такова ни е нивото." "Клубовете са виновни." "Питайте треньора за резултатите." Щяхме да послушаме два-три дни тази страна на изтърканата плоча с реплики от обичайните заподозрени шефове на БФС.
И да продължим напред към следващия цикъл.
Момент! Тези заучени фрази не ви ли звучат съвсем прясно дочути? Точно така, дори на изпроводяк Михайлов и хората му не показаха трезва преценка и останаха верни на наглостта си. Тя се превърна в една от запазените марки на управлението им. Докато си на върха на хранителната верига, ги разправяй тези врели-некипели, опитвай се да заблуждаваш хората и си развявай байрака, докато не обезвериш и най-упоритите си критици. Това го владееха до съвършенство.
Доказват го празните трибуни на националния и клубните стадиони. Когато обаче демонстративно са ти били шута пред очите на цялото общество, покажи поне малко смирение. Сложи си ръката на сърцето, кажи, че си се старал всичко да е наред, но не си се справил на нужното ниво, и пожелай успех на следващите. Поне се оттегли с малко достойнство. Но не би!
Михайлов и кликата му слизат от сцената със същата роля, с която отвратиха дори най-търпеливите фенове и най-големите оптимисти за българския футбол. Е, поне едно нещо не може да им се отрече, че са наистина добри – в безочието и наглостта си. Там са недостижими.
"За това, че резултатите са слаби, аз нямам никаква вина" – това е генералната самооценка на Михайлов, с която излезе пред журналистите за първи път в новото си амплоа на "и ловец съм, и рибар съм". След такова твърдение всякакъв дебат става безпредметен. Да водиш диалог с Михайлов е като да спориш с радио. Може и сто довода да изложиш за провала на управлението му, но той си нарежда неговото. Даже се прави на учуден, когато му зададат неудобен въпрос.
Въпреки че веднъж му се изтръгна от сърцето едно полупризнание, че "за 14 години със сигурност имам вина, 100 процента", всъщност по време на пресконференцията в петък Михайлов избяга от отговорност точно 11 пъти.
Направи го в типичния си хлъзгав и нагъл начин, с различни фрази от до болка познати рефрени. Този път поне дикцията му беше добра. Подал оставка, защото омръзнал на хората, не защото е виновен за нещо. Напоследък имало напрежение, не че той е виновен. Мразят го, защото е успял човек, а не защото има вина за състоянието на българския футбол. Той се прави от клубовете, Боби няма вина за тяхното ниво. Нямам вина – това беше рефрена не само на първата му пресконференция след оставката, а и на 14-годишното му управление.
Михайлов бил отговорен само пред хората, които са го избрали. Или, с други думи, пред онези около 600 делегати на конгреса, ама без да изпадаме в детайли колко от тях имат връзка с развиващи спортна дейност клубове. На Боби журналистите не можело да му търсят отговорност. На него явно не му пука и какво пеят феновете по стадионите. Като викат "оставка" на мач на националния – не било за него. Като викат по време на мач от първенството Боби Михайлов е еди-какъв си, всъщност изразявали недоволство от съдията. Така тълкува той посланията от трибуните.
Да ходи на мачове от българското първенство било задължение, което не присъства в неговите ангажименти. За тези 14 години на него май по-важни му бяха цифрите в бюджета, отколкото дали привържениците са щастливи, каквато е изначалната философия на играта. На Боби сякаш футболът отдавна не му е на сърцето. Затова и в представения от него отчет за 14-те години управление не чухме футболни резултати, не се посочиха успехи и неуспехи, а се говореше само за пари – умножени и усвоени. Ами така де, неуспехите да си ги броят треньорите на националния отбор и шефовете на клубовете.
Отделен е въпросът защо след като финансите на БФС са се увеличавали многократно през последните години, успехите намаляваха пропорционално, че и с по-бързи темпове. В повечето фирми, които се управляват успешно, приходите идват от добра работа, инвестират се, подобрява се качеството и така се постигат още по-добри резултати. И във футбола богатите отбори в повечето случаи се развиват, привличат по-силни футболисти, феновете им по света се увеличават. А в БФС явно парите са били самоцел и не са обвързани с подобряването на качеството на продукта. Иначе как да си обясним констатацията, че "футболът ни не е бил по-добре… финансово"?!
Михайлов не се посвени дори да сложи присъда над следващия шеф на БФС, който нямало да може да помогне за работата на клубовете с младите играчи. Да припомним, че преди няколко години БФС прие правило за задължително участие в титулярния състав на играч на възраст до 21 години. Малка стъпка към стимулиране на развитието на млади футболисти. Един отбор обаче нагло опорочи това добро намерение. И БФС се огъна, отмени го. Случайно или не, собственикът на този отбор отсъства от петъчното заседание на Изпълкома. И не си каза довиждане с колегите си членове, нито с Михайлов, когото преди няколко дни определи като "лицето на българския футбол" и с това оправда критиките, които понасял.
С други думи, той няма вина. Или ако има, тя е, че е бил "прекалено добър към абсолютно всички", както сам си призна Боби. Ако Михайлов е лицето на футбола ни, какви ги свършиха другите части от тялото му в последните 48 часа? Дали пък те не се снишиха, не поискаха прошка и не напуснаха с наведени глави? Надявайте се. Лечков дори заяви, че можело да се наложи пак да се връщат, за да оправят футбола ни. Той явно продължава да си живее в измислен свят без досег с реалността.
"Днес е неприятен ден за българския футбол", заяви другото вице Михаил Касабов. Явно и той не вижда позитив във факта, че приключва едно неуспешно
управление.
Според Камен Костадинов масовото подаване на оставки на повечето ръководни фигури било морален акт. Интересно защо не им проговори моралът през последните години на провали, на пропадане в класациите на УЕФА и ФИФА, на недоволство на собственици на водещи клубове и на феновете… Как пък моралът им проговори чак след изказванията на Кралев и Борисов. Щеше ли изобщо да има оставки без призива на министър-председателя и акцията на ГДБОП? Отговорът е ясен.
"Такъв тип като мен трудно се намира", каза за финал Михайлов. Дано поне в това се окаже прав и следващият да не бъде като него.