Нема такъв футбол

2010-12-13 03:17:00

Гостуването на ЦСКА в Микрево носи целия натюрел на играта в България

 

Безспорното културно събитие на миналата седмица бе дебютът на новия сингъл на Слави Трифонов "Нема такава държава". Със сигурност това парче ще се върти много в ефира. Популярният водещ е наточил здраво перото – общо взето, всички са под ножа. Няколко часа след излъчването му по телевизията гледахме и финалното галапредставление на вътрешния футбол за отминаващата 2010 година. В Микрево местният тим посрещна ЦСКА. Кадрите от югозапада, атмосферата, всичко около придвижването на червените за този мач спокойно могат да се вмъкнат в рефрена "Нема такъв футбол". Ако се напише подобен сингъл, клипът към него трябва да започне със сцени от трибуните в Микрево. Няколкото самобитни оркестъра, единият от които носи името "Алф", могат спокойно да заместят Ку-Ку бенда на Трифонов. Ще бъде хем по-екзотично, хем по-естествено, хем по Кустурица, ако реши звездата да търси подобен ефект. Филмът "Цесекато на отиване с влак, а на връщане пеша до Микрево и обратно" носи в себе си натюрела на родния футбол. В най-положителния смисъл на явлението. Без да се влага ирония, най-малкото защото армейците по никакъв начин не носят вина за екстравагантното си придвижване. От играчите на Радуканов само след два дни ще се иска да се противопоставят на стадио "До Драгао".

Бегай, няма как да стане. Ако откраднат нещо в Португалия, то ще бъде единствено плод на очакваното крайно несериозно отношение от страна на класираните домакини. Същото важи и за Левски. Сините пък ще закрият календарната година в студа в четвъртък. Ще бъде студено във всеки смисъл, най-вече поради напразно раздуханата жарава на надеждата. Всички в Левски се кълняха на феновете, че второто място им е в кърпа вързано. Оказа се, че по-скоро са им вързани очите. И самите те не виждат какво е положението: лошо ръководени клубове, лоши стадиони и терени, ниско ниво на футбола, неадекватни треньорски рокади, трансферни недоразумения от чужбина, съмнения за черно тото в почти всеки мач, все по-западащ интерес от трибуните, все по-спадащи коефициенти на евроучастниците ни. И още десетки примери могат да бъдат дадени, за да разберем най-сетне, че трябва да си седнем на дупетата и да мирясаме. А за да се чувстваме живи, може спокойно да вземем по един духов инструмент, може и обикновена свирка, по подобие на агитката на Малеш, и да духаме, духаме, докато ни почервенеят бузите. Защото целият български футбол е едно постоянно надуване на бузите, надуване на различни по големина балони. И в крайна сметка всичко се спуква.

Вашият коментар