2019-09-22 15:40:00
Цветина Петкова/mislqfutbol.com
Думите "Ако поискам, ще бъда голям играч" принадлежат на Андерсон и са произнесени през 2011 г. когато все още се смяташе, че има надежда за потъващата му кариера в Манчестър Юнайтед, преминала в постоянни възходи и падения от 2007 до 2014 г. Бразилецът пристига в Юнайтед спечелил статуетката "Голдън бой" за най-обещаващ млад футболист за 2008 г. и със "Златна топка" от Световното U17.
Дори великият сър Алекс Фъргюсън е пленен от таланта на младото момче, но с времето слуховете за големия апетит и неудачното управление на способностите си вземат връх. Вместо да се посвети на тренировки и усъвършенстване Андерсон е определян като мързелив, което поставя голямо препятствие на големия му талант.
Бразилецът напуска "червените дяволи" с осем сезона и близо 200 мача, с отделни проблясъци и едва 9 гола на сметката си. След този пик в кариерата му следват престои във Фиорентина, Интернасионал и Куритиба, за да се присъедини към турския Адана Демирспор и едва на 30 години разочарова пророческите думи за голямото бъдеще, което му предричат, за да стане част от групата на играчите с голям, но неосъществен потенциал. Поне засега.
Неговият съотечественик Кейрисон има сходна съдба, играл в гранд и с чудесни перспективи пред себе си, но понастоящем е по-вероятно да откриете името му в класация на най-разочароващите трансфери в Барселона, отколкото да чуете някой да си спомня за златните му дни.
Каталунците без да се замислят дават шанс на тогава 19-годишното бразилско хлапе, което вкарва 21 гола за един сезон в местната Серия А. През 2009 г. Кейрисон подписва пет годишен договор и бързо е преотстъпен на Бенфика, но след незадоволителни игри насред сезона е върнат в Испания. Следва наем във Фиорентина и по-успешно представяне, но и доста скромно с оглед възможностите показани в родината му, два гола и далеч от впечатляваща игра.
Пътят му оттук нататък е осеян с преотстъпвания от Барселона в редица бразилски клубове, а през 2014 г. когато изтича договора му той подписва с Куритиба, които обаче също бързо се отказват от услугите му и го пращат под наем в нискоразрядни бразилски клубове.
Много анализатори смятат, че в негово лице Бразилия ще намери своя лидер на Мондиал 2014 г., но до днес няма нито един мач за мъжкия национален отбор. Кейрисон опитва да намери себе си, но не успява и от началото на 2019 г. е без клуб, а ние очевидно наблюдаваме залеза на още една обещаваща кариера и то отново само на 30-годишна възраст.
Ще отидем малко на север, за да поговорим за един голям мексикански талант, който преминава в академията на Барселона "Ла Масия" само на 11-годишна възраст.
Рамо до рамо с Лионел Меси, Джовани дос Сантос впечатлява дори Роналдиньо, който го смята за талант от световен мащаб. Мексиканецът от бразилски произход решава да хване първата възможност да играе редовно и приема офертата на Тотнъм, като напуска с хеттрик в последния си мач за каталунците.
В Лондон Джовани се отдава на партита и Хари Реднап споделя, че бурния му нощен живот (който води до проблеми с организма и неспазване на режима) поставя на голямо изпитание фантастичните умения които притежава. След серия от наеми в Ипсуич, Галатасарай и Расинг Сантандер Тотнъм се освобождават от него през 2012 г. когато Майорка го купува. В Испания с островитяните и с Виляреал атакуващият футболист има своите пробуждания, но все не достига до класата, която да го върне на футболния връх и той се мести в САЩ където подписва с ЛА Галакси. Там Джовани има статут на звезда и има своите силни моменти, а с брат си, Джонатан (който се състезава също в отбора от Лос Анджелис и до голяма степен следва стъпките на батко си) са важна част от националния отбор на Мексико. Предстои да видим дали ще успее да върне своя най-силен ритъм или ще остане в списъците на големите, но нереализирани таланти.
Като говорим за страната на неограничените възможности, нека си припомним и един любопитен случай на играч от Съединените щати, където европейският футбол, наречен сокър от местните, не е сред най-популярните спортове, но пък понякога се случва да се роди някой невероятен талант, за когото да говори цял свят. "Новият Пеле", за когото дори се смята, че прилича външно на бразилската легенда, изгрява през 2004г., още на 14-годишна възраст когато подписва първия си професионален договор и става най-младия играч и изобщо спортист, който го прави на такава ранна възраст в Щатите.
Името му е Фредуа Корантенг "Фреди" Аду и дори подписва спонсорски договор с Найк на стойност $1 млн. още преди да направи дебюта си в Мейджър Лийг Сокър.
Всичко започва още с определението "дете-чудо", което му дават когато помага на Ди Си Юнайтед да спечели МЛС Къп в дебютния си сезон (вкарвайки 5 гола в 34 мача, в повечето от които влиза като резерва). До 16-годишна възраст Фреди вече има записани на сметката си 11 гола и 17 асистенции в МЛС, доста добри данни за един младеж.
През 2007 г. Аду е с капитанската лента на САЩ на Световното първенство U17, където американците изпускат на косъм място в полуфиналите след загуба в добавеното време от Австрия. Водени от Фреди, младите "янки" побеждават в груповата фаза бразилския отбор, с имена като Вилиан, Марсело и Давид Луис в състава си, а самият талантлив младеж отбелязва хеттрик срещу Полша отново в групите.
Бенфика го пожелава веднага след края на турнира и 18-годишното момче преминава океана, точно тогава растежа му внезапно спира. През 4-те години в Лисабон, Аду се появява само в 11 мача за "орлите" и е отдаван под наем многократно (Монако, Беленесеш, Арис Солун, Чайкур Ризеспор), но така и не напипва своя ритъм.
Решава да се върне в Щатите през 2011 г. с отбора на Филаделфия Юниън, след няколко отлични мача за националния тим на турнира "Голд Къп", в който САЩ губи на финала от Мексико. Въпреки това той така и не заприличва на себе си, вкарва седем гола в 35 мача преди да поеме към Бразилия през 2013 г. След неуспешен престой в Баия, Аду се връща отново към Европа където защитава цветовете последователно на сръбския Ягодина и финландския КуПС, за да се завърне в САЩ с екипите на Тампа Бей Роудис (където се засича с Георги Христов) и Лас Вегас, но от декември 2018 г. е без клуб. Само на 29 години вече е играл за 13 различни клуба, а последните му опити завършват с неуспешни проби в полския Сандеця (Нови Сад) и в Портланд.
Американският футболист с ганайски корени без съмнение е имал огромен потенциал и рядко срещан талант, особено ако се вгледаме в мачовете преди престоя му в Бенфика, а провала му като футболист се отдава на липсата на здрава работа и характер, с който да се справи с големите очаквания. Има и външни фактори които повлияват на нестабилността му – по този повод през 2012 г. Аду казва:
"Семейството ми беше наистина бедно. Мама все работеше на две или три места, за да се грижи за мен и брат ми. Така че, ако Найк дойдат и ти дадат милионен договор, а лигата иска да те направи най-високоплатения играч на 14-годишна възраст, то не можеш да откажеш. Просто се съгласявах с всичко, което искаха от мен, появявах се в много кампании, промоции и интервюта и се отдалечих от футболния терен. Хората ме виждаха повече като маркетингов продукт."
Още футболни анализи на www.mislqFUTBOL.com