Станимир Стоилов: За трайни успехи е нужна класа

2010-12-19 01:04:00

Желанието ми е да работя навън, искам да оставя малко българската действителност

 

В навечерието на новогодишните празници е прието да се прави равносметка на отминаващата година. BGfootball.com потърси мнението на бившия селекционер на националния отбор Станимир Стоилов, с когото разговаряхме за представянето на българските тимове в Европа този сезон, евроквалификациите на "трикольорите" и бъдещето на един от най-успелите в последните години в България специалисти.

Г-н Стоилов, след последния мач на Левски за годината, как оценявате представянето на "сините" през сезона в Лига Европа и родното първенство?
Най-точният анализ може да бъде направен от спортно-техническото ръководство на отбора. След като обаче в началото бе поставена цел участие в групите и тя бе изпълнена, можем да отчетем добро представяне. Още повече Левски спечели седем точки в Лига Европа и изигра три вдъхновяващи домакинства, с които зарадва своите привърженици. Гостуванията обаче бяха на обратния полюс. Точните оценки ще направи ръководството. На фона на българския шампионат, тези седем точки дори са много спрямо конкуренцията, която евроучастниците ни имат в родното първенство. Това е отлично постижение. Въпросът е да се направят правилните изводи и анализи, и оттам нататък да се продължи във вярната посока. Да не е поредното добро стъпало, след което пак да се върнем към миманса.

Колко по-добре можеше да бъде?
Трябва да се даде положителна оценка на представянето. За нивото, на което е българският футбол, това е добро постижение. Ако имаш изграден клуб и начин на работа с млади футболисти, можеш след време да разчиташ, че отборът ще изгради и стил на игра. Тогава ще се очакват по-сериозни резултати. На този етап това е реалното.

Автоголът на Иво Иванов срещу Лил ли попречи на Левски да играе и след Нова Година в Европа? Не липсваше ли и малко шанс, подобен на този, които имахте вие по времето, когато водихте отбора и стигнахте до четвъртфинал в турнира?
Без късмет нищо не може във футбола. Не е хубаво да сравняваме отбори. Онзи имаше колективен начин на игра, създаден стил, изградени здрави връзки между играчите. Сегашният отбор разчита повече на емоцията и на изявите на отделни футболисти, в това число и на едно изключително попадение – Гара Дембеле.

Споменавайки го, не стана ли Левски зависим от един футболист?
На този етап – да. Това трябва по най-бързия начин да се избегне.

Французинът е футболист с безспорни качества, но трудно "сините" ще го задържат още дълго при себе си. Сега или през лятото е по-добре да бъде продаден?
Не съм запознат с условията по договора му, но смятам, че ръководството ще вземе най-доброто решение както за играча, така и за клуба.

А как ще коментирате представянето на ЦСКА? Това ли е максимумът на "червените"?
ЦСКА постигна повече от максимума, който заслужаваше. Победата във Виена им дойде повече. По никакъв начин не я заслужаваха, без да искам да обиждам някого. Отборът има много по-голям потенциал, но според мен прекалено много се заиграха на струната да угодим на някого. Един отбор не може да се дели на чужденци и българи. Това донякъде разбива атмосферата. Играчите прекалено много търсят проблемът там, където не е. Единият бил чужденец, другият – българин. Единият имал такава заплата, другият не. Проблемът в ЦСКА е просто спортно-технически. И дисциплинарен. Представянето на отбора в Европа бе изключително лошо. Не може клуб, който твърди и иска да е марка, всеки мач да започва с единствената мисъл десетима да играят зад центъра и ако можем нещо да ги надхитрим. В Европа хитреците станаха прекалено много. Така можеш да спечелиш един мач, но не и купи, шампионски титли и трайно присъствие в европейските турнири. Играч ще помогне в един – два мача, дългия маратон го печели отборът. Трябва да се направят сериозни анализи, да знаят те точно какво искат. Ако си мислят, че са излезли от някаква криза с една случайна победа над Рапид и две контраатаки срещу Бешикташ, значи грешат. Какво постигнаха последните кръгове в първенството? Победиха в последната минута Берое, едвам се наложиха над Локомотив Пловдив с 1:0 и равен с Академик. И ние говорим за излизане от криза? Тя при тях основно е игрова. Съвсем отделно са финансовите проблеми. Но след като играчите си получават заплатите, значи нямат оправдание за представянето си. Това че били закъснели с 10 или 20 дена, случват се и такива неща. Основният проблем е че много лесно се търси оправданието – било то в чужденец или треньор. Стигна се дотам да слушаме постоянно излияния за това кой бил объркал подготовката. Но да приемем, че е сгрешена. След това имаш изиграни 10-15 мача. Как не влязоха в някаква спортна форма? Толкова уплашен и страхлив отбор на ЦСКА в евротурнирите не съм виждал. А в последния мач (б.р загубата от Порто с 1:3) направо бяха за съжаление.

Нормално ли е новият треньор да търси оправдание в предшественика му заради слаби резултати?
Всеки треньор знае какво наследява. Като не ти харесва и се плашиш, недей да се хващаш. Поел си ангажимент и е смешно да се оправдаваш. Имаш достатъчно време да работиш и да развиваш отбора.

Тази година е първата, в която нямате клубни ангажименти. Отстрани, като гледате българския футбол накъде върви в сравнение с предишни години?
Футболът ни е доста любопитен като явление. Пада класата на отделните отбори и играчи, а същевременно така се увеличава конкуренцията. Смея да твърдя, че първенството ни е интересно като резултати. Изчисти се и от страна на корупция. Но се стига до парадокса играчи на 30-34 години да казваме, че са най-добрите футболисти. На базата на това, че финансирането не е в такива обеми както на Запад и не са гарантирани както в повечето държави, нашият шанс е единствено в собствените кадри. Там трябва да хвърлим огромни усилия. Да ги обучим, да ги възпитаме, да ги отгледаме и евентуално така след време да имаме научени и възпитани кадри, които играят футбол и знаят как да се държат с общество и журналисти. А не постоянно да слушаме тъпи изцепки. Тогава ще имаме някакъв шанс да тръгнем нагоре. През това нещо премина Словения, Унгария. Страни, които наистина са в Европа. Сърбия примерно не могат да изминат този път, защото са прекалено горди да заличат Партизан и Цървена звезда, както и Хърватия с Динамо Загреб. Ние имаме Левски, ЦСКА, Литекс. Те винаги ще са малко над останалите, но на тези отбори им трябва реална конкуренция. Видя се, че Левски показа едно прилично лице в Европа, но в нашето първенство почти няма мач, с който да се гордее.

Споменахте Литекс, но какво ще кажете за Черноморец? За една есен се превърнаха от хит в първенството, до отбор с неясно бъдеще.
Не смятам, че бъдещето на Черноморец е неясно. Митко Събев е от сериозните бизнесмени. Имаха завишени финансови параметри, от които трябваше да се слезе в едни нормални граници. Иначе приветствам всичко това, което се прави в Черноморец. Като бази, условия за игра, отношение към фенове, отбори, публика, медии, възпитание на младите хора във футбола. Естествено Черноморец имаше проблеми на моменти в игрови план, най-вече заради голямото количество на футболисти. През този период не успяхме и да кажем за някого – ето това е голям играч. Но това, което започна Краси Балъков и го доведе до едно добро ниво, заслужава само адмирации.

А има ли вариант вие да го продължите?
Това никой не може да каже. Винаги, когато има слухове за треньорски рокади се слага и моето име.

Има ли официални контакти на шефове от български и чужди клубове с вас?
Имал съм разговори. Моето желание е да работя някъде навън, за да мога малко да оставя българската действителност. Да забравя за известно време простотиите и глупостите, които ни заливат и да поработя в чужбина, за да видя докъде мога да стигна в някоя друга държава. Без значение коя. Няма как да притежаваш български паспорт и да имаш кой знае какви претенции. Знаете, че нашите паспорти не ги харесват никъде. Не са добре нарисувани.

Европа или някъде другаде?
Без значение.

Барселона на Рийкард или Гуардиола?
Смятам, че и двете са изключително силни. Миналата година наблюдавах доста техни тренировки. Философията е една и съща. На Рийкард Барселона също ставаше шампион, спечели и Шампионската лига. Там имаше две-три изключителни личности – Роналдиньо, Ето`о. Меси също започна при него. Шави, Пуйол, Иниеста. Гръбнакът, стилът и начинът на игра е един и същ. Добавиха се някои зрънца. Въпреки че смятам, че тази Барселона е доста по-колективна като идеи, докато в другата имаше повече индивидуалисти.

Откакто не сте национален селекционер сте се отдали на уроци по английски. Напредвате ли? Как бихте оценили нивото си – Хасково, Левски, Барселона?
Трудно е да се правят оценки. Аз говоря португалски на добро ниво. Човек винаги трябва да качва по един камък в раницата си. През времето, когато не съм имал работа или съм бил в почивка, пътувах в чужбина да гледам отбори, треньори, тренировки. В момента прецених, че изучаването на английски е едно добро камъче за моята раница. Начинът, по който разбирам езика и го говоря в момента изглежда смешно, ако трябва да го използвам.

Радвате ли се, че вашият приятел и бивш помощник Цанко Цветанов остана в щаба на Лотар Матеус и сега работи със световния шампион?
Винаги е добре хора от стария щаб да се оценяват от новия треньор и да бъдат оставени да работят. Цанко е заслужил това доверие и е показал нужните качества, за да го оставят. Няма нищо лошо в това, напротив радвам се, че има някаква приемственост в работата.
 
Не е ли време да излезе от сянката на помощник? Готов ли е да стане старши-треньор?
Цанко има много високо ниво на знания и умения в треньорския занаят. Опциите обаче в българския футбол са прекалено малко. Къде да отидеш? В Монтана? Да ти дадат 2000 лева и да те изхвърлят след десет дена. И да нямаш екип за тренировка. Примерно го казвам. От тази гледна точка всеки има правото да избере развитието и бъдещето си. Голяма част от успехите ми се дължат и на това, че имам сериозен екип със себе си. Макар често тези хора да остават извън прожекторите, без тях човек не може да постигне нищо. Смятам, че на Цанко, както и на останалите, които са работили с мен, дължа много. Винаги са ме подкрепяли и сме взимали общи, колективни решения.

Ако бяхте на мястото на Матеус, как щяхте да постъпите с едно "ваше" момче – Валери Домовчийски?
Много е деликатен въпросът. Може би трябваше да се намери някакъв взаимен компромис. Не знам какво са се разбрали Матеус и Бабел. Крайно е да казваш "аз няма да играя в този мач за България", крайно е и да го извадиш заради това. Трябваше да се намери баланс, защото България няма прекалено много футболисти, за да може с лека ръка да се откажем от един или двама. Но в случая подкрепям повече Матеус. Понякога се налага да взимаш тежки решения.

Като фен №1 на националния отбор и на всеки селекционер след вас, смятате ли, че връзката България – Матеус може да доведе до значими резултати?
Неговата популярност винаги ще работи положително за България. Защото колкото и да говорим, че няма кой знае какви успехи като треньор, има участие в Шампионска лига с Партизан, което е добро постижение. Въпросът е доколко българският футбол ще се развива. Матеус е зависим от него, а не от знанията, които притежава.

Какво се промени с оттеглянето на Бербатов от националния отбор и заигра ли по-добре той в Манчестър Юнайтед?
Българският национален отбор вече не е същият. Той е с извадено сърце и класа. Сърце, защото се оттеглиха Иванков, Томашич, Тунчев. Аз никога не можах да събера тези играчи заедно. Напускането на Митко бе, напускането и на класата. България нямаше да има проблеми да победи Черна гора, ако беше играл Бербатов. Липсата на класни играчи в последните години уби и ентусиазма в българския фен. И изобщо във футбола ни. Играчите, които са в националния отбор имат едно добро ниво. Но не е нормално да не можем да победим Черна гора, въпреки че ги превъзхождахме през целия мач. Големият длъжник и човекът, от когото всички очакваме много повече е Валери Божинов, въпреки че три-четири години всеки треньор залага на него. Той трябва да реализира повече голове, защото има класа в него, играе в сериозен шампионат. Трябва да се търсят заместниците на Бербатов. Аз мисля, че двойката, която наложих в атака по мое време Ивелин Попов – Димитър Бербатов беше най-добрата и с най-добро бъдеще. Постоянните контузии на Мартин Петров също свалиха от класата на националния отбор.

Споменахте Иванков, Ивелин Попов, Бербатов. Кой трябва да стане футболист на годината?
Да ви кажа честно аз харесвам всичките, които са номинирани за наградата. Общо взето това са обичайните заподозрени. Бихме могли да прибавим и Манолев към тях. Това е избор, който винаги ще бъде субективен. Така че когото изберат журналистите, трябва да го приемем. Всеки си има своите предпочитания.

Каква е истината за напускането на Бербатов?
Разговарял съм много пъти с Митко. Той изтъкна доста аргументи, които няма нужда да ги коментираме. Голяма част от тях той ги каза на пресконференцията. Факт е според мен, че той не получи достатъчно уважение в България. За това, което е и което прави за страната. За това, което представлява като играч. Това обаче е мое мнение. След първата дума, когато разговарях с него, разбрах, че той сериозно мисли да се оттегли. Още на мача с Полша, два-три месеца преди да го обяви. Аз знаех, че напускането на Бербатов от националния отбор, автоматично ни лишава от възможността да победим с лекота тимове като Черна гора, Уелс, Швейцария.

Има ли шанс да се върне според вас?
Само той може да го реши, но доколкото го познавам, да ви кажа честно се съмнявам.

Докога България ще се дели на Левски и ЦСКА, когато става въпрос за националния отбор?
За жалост, в последните да кажем 10 години, с падането на класата на националния отбор, започнахме да търсим проблемите там, където не са. Много от успехите на четвъртите в света са преписвани на играчи излезли от ЦСКА. Но в титулярния отбор, който игра на Световното първенство в САЩ` 94, четирима играчи бяха действащи състезатели на Левски – Цанко, Кременлиев, Сираков и Златко Янков. Плюс Боби Михайлов, Хубчев. Но никога не е ставало въпрос, че това е Левски или ЦСКА. Напротив, всички бяха и играеха за България. Когато настъпиха неуспехите, започнахме да говорим за Левски и ЦСКА. И се създаде негативна атмосфера. Никога не е имало треньор, който да дели отбора по този начин. Ако трябва да сме точни, Стоичков взе седем футболисти от Левски. И какво да кажем? Че е левскар? Това са несериозни работи. Просто в безизходицата търсим под вола теле.

Ако сложите ръка на сърцето, има ли шанс България да се класира на европейското?
Според мен не. Надежда има, но смятам, че отборът на Англия няма да изпусне директното класиране. Двете загуби по мое време също натежаха за това. Аз не бягам от отговорност.

Кога ще се разделим с този статут на "достойното отпадане"?
Нямаме достатъчно класа. Открай време говорим за четири-пет футболисти, които имат някакво ниво и не успяваме достатъчно добре да сработим останалите с тях, за да направим един отбор. България се представя "достойно" защото няма класа. Като отборите ни в европейските турнири. По мое време, Левски, когато успя да постигне нещо в Европа, също нямаше кой знае каква класа, но имаше колективни действия на терена.

В момента сте безработен. Хипотетичен вариант – предлагат ви да станете треньор на ЦСКА с голяма заплата или на Левски, но с по-малка…

Този въпрос е излишен. Ще настане някой смях.

Къде ще сте по празниците?
Най-вероятно вкъщи.

Какво ще си пожелаете за следващата година?
Здраве, което е най-важното. И по-бързо да се появи предизвикателство, което да си заслужва да се опиташ да го пребориш. Аз съм човек, който обича да гради и винаги оставям зад себе си отбор. Моята сила е да работя и да града отбор. Останалото е божа работа.

 

(Александър Диков, Тодор Димитров)

Вашият коментар