2019-12-09 11:38:00
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
ЦСКА трябваше на всяка цена да достигне до пролетната фаза от турнира за Купата на България. Дори не е необходимо да обяснявам в подробности колко важна в този момент е купата за ЦСКА. И едно ранно отпадане щеше да се възприеме като трагедия. ЦСКА макар и трудно оцеля, но оцеляването никога не се е нравило на феновете на отбора. И отново атмосферата стана тягостна.
Ако до мача в Кърджали Милош Крушчич минаваше между капките, то сега преди зимната пауза дилемата около неговото оставане ще трябва да се разреши без излишно размотаване. Бързо и експедитивно, защото новият треньор трябва да се яви още на първата тренировка през януари. А проблемът е, че такъв няма или ако има, е пазен в дълбока тайна. А по принцип тайни в Борисовата градина трудно се запазват дълго време.
Милош Крушчич не е треньорът за ЦСКА. Не го мисля само аз, на това мнение са около 90 процента от феновете на отбора. Крушчич не е човекът, с когото ЦСКА ще направи 2020 година по-щастлива от настоящата, която си отива в ре минор. Не е като да няма съвсем надежда, но настроението е подавлено, както казват руснаците. Не им е до празници на червените фенове. Отборът е на 11 точки след Лудогорец и още по-лошо – след поредна доброволно отказана победа на Армията срещу хегемона.
С такъв като Крушчич ЦСКА няма да пропадне съвсем, но и няма да отиде там, където му е историческото място. Обичам да повтарям тази фраза, защото тя е сакрална за клуба. Точно с тази чисто спекулативна фраза се поддържа жив червеният ентусиазъм. Но годините се точат, нафталинът в историята не се променя, настоящето и бъдещето обаче не придобиват някакви радостни оттенъци.
ЦСКА игра много лошо в Кърджали. Отчайващо лошо. А най-лошото е, че треньорът излиза след мача и казва, че са получили желания резултат. Футболът обаче не е игра на ези и тура. Хвърляш монетата и се пада твоята страна. Футболът е това, което отборът демонстрира на терена. Когато цял мач противникът те е натикал в твоята половина, резултатът започва да губи значение. Най-малкото защото е много съмнително прикритие.
Крушчич десет пъти повтори, че двубоят в Кърджали бил много труден. А неговата роля в ЦСКА е да направи мачовете лесни.
Ако не може да го стори, мястото му не е там. Защото, като ти е трудно с Арда, как ще ти е в Европа?! Щом ти е трудно срещу Коконов, Лозев, Крумов, Мартинов, за какво се пънеш да играеш в европейски турнири, че и в групова фаза. Просто нямаш право на претенции. Признаваш, че си обикновен посредствен отбор и не заблуждаваш феновете. Те и без това виждат всичко, не са балами.
Да се обвинява обаче Крушчич ще е малко пресилено. Той е като в онзи лаф за пианиста, който толкова си може. По-добре да не се хабят патроните. Но съвсем друга тема са големите грешки, които шефовете в ЦСКА произведоха в огромно количество в последните 6 месеца. Всъщност количеството няма значение, това, че заложиха на Люпко в съчетание с провалената лятна селекция, е напълно достатъчно. Първо, отборът е без треньор, второ, цялото така наречено усилване отиде в канала. Дяволът е в детайлите. Вижте състава на ЦСКА в мача с Арда. Цялата защита е нова спрямо тази, с която отборът завърши сезон 2018/19, а напред са същите. А замисълът беше ЦСКА да засили брутално ударната си мощ.
Фабрини, Кери, Уот, Отабор, Давидов, Юрич – всичките тези не дадоха никаква добавена стойност. Някои вече ги няма, другите стоят на пейката, трети дори не влизат в групата, четвърти са все контузени… В най-добрия случай сегашната формация е равностойна на предишната, макар че моето мнение е различно. А за да дръпне рязко ЦСКА като класа, е необходим съвсем различен състав в средата на терена и в нападение. Провалът на селекционното звено е потресаващ.
В момента най-големият съюзник на червените е наличието на сериозна критична маса от недоволство. Ако и феновете се откажат да критикуват работата ще стане съвсем лоша. Защото при наличието на отбори като Етър, Ботев Враца, Дунав, Витоша, Царско село в елитната група ЦСКА може да си печели редовно победи и да живурка на 11 точки разлика от Лудогорец в класирането. А важните мачове, на които отиват по 10 хиляди души, ще завършват без успех. Играйкане, както го нарича собственикът на клуба. Феновете обаче няма да се примирят и ще искат до последно ЦСКА да се върне там, където му е мястото.
И това е единствената причина властимащите на Армията да продължават на принципа на опита и грешката. Но трябва да се опитват да правят по-малки грешки.
–
Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube