Антов потегли към славата

Начало » Антов потегли към славата
Валентин Антов
CREATOR: gd-jpeg v1.0 (using IJG JPEG v62), quality = 100

Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Някъде преди 24 месеца написах възторжен текст по повод трансфера на Кирил Десподов в Каляри. И да ви кажа право, горчиво съжалявам. Пълно разочарование се оказа Космонавта. Поводът да стана отново за резил не закъсня. Нов футболист на ЦСКА вече е с официален трансфер в Серия А. Валентин Антов вече е играч на славния ФК Болоня. Ако някой е реагирал бурно на дума славен, припомням, че Болоня е със седем титли на Италия.

Около договора има някои условности, но да не ги мислим отсега. Болоня е много храбър отбор, има невероятен треньор
в лицето на Синиша Михайлович и поне от това, което показва досега в първенството, не е силно застрашен от изпадане. Смело може да броим Валентин Антов за играч на И Велтри. И дано Болоня бъде трамплин за още по-голям трансфер след няколко лета.

Първото и най-важно нещо около сагата с Болоня е, че заминаването на Антов е голям престиж за ЦСКА , а и за българския футбол. Преди няколко дни писах, че трябва да стане чудо, за да видим отново българин в някое от петте водещи първенства на Европа. Е, късметът дойде по-рано от очакваното. Но и точно навреме, и на „Армията“ постъпват изключително правилно, далновидно и мъдро, като се разделят с 20-годишния си талант. Естествено, ще се чуят гласове в обратна посока, че е много рано, че е бил нужен, че ЦСКА абдикира от шампионските си амбиции. Всички тези съждения идват от каменната ера. Дори на 20 години е късно, а какво да говорим за 23-24. Вальо хваща най-бързия влак, с който има най-голям шанс да пристигне навреме на гарата. А гарата се казва „Голям футбол“. Така го направиха навремето Стоичков, Пенев, Костадинов.

ЦСКА ще спечели колосалните 7 милиона лева при нищожната инвестиция досега във футболиста. На дела, а не на думи, това се нарича правилна политика с родните таланти.

ЦСКА получава космическа възвращаемост и по цялата логика на света може да продължи политиката с налагане на млади играчи в първия тим. Ако на всеки 2 години продават по един свой юноша за милиони, финансовото здраве на клуба е осигурено и безоблачно. Тук е редно да се добави задължителното уточнение, че по пътя на Антов ще тръгнат много деца, които обаче ще имат пред себе си видим пример. Валентин е един от тях и мечтите им също могат да станат реалност.

Да се вгледаме и в спортно-техническите последици за кандидат-шампионите. Доколко напускането на Валентин Антов ще се отрази на достигнатото досега равнище. Тук, както се казва играта загрубява.

И комплиментите към ръководството преминават в груби нападки. От няколко месеца е ясно, че Валентин Антов е златната кокошка за ЦСКА и трябваше да се мисли как да бъде компенсирана неговата липса. Още повече че Бруно Акрапович направи задължително присъствието на трима централни защитници на терена. На практика към момента ЦСКА притежава само един заместник на Антов и той се нарича Пламен Гълъбов. Трудно ми е да повярвам, че имат в ръкава някой юноша бледен, който точно сега ще започнат да налагат. А екстремният вариант с бързо привличане на нов играч на тази позиция съдържа много негативи. При всички положения си е стрелба в тъмното. И още един неприятен детайл. Матей и Занев, които ще доиграят сезона, съвсем не са единица мярка за стабилност, особено нидерландецът. Образно казано, ако не бяха фаталните грешки на Матей, ЦСКА можеше да води с поне 3 пункта на Лудогорец във временното подреждане. Ако тройката отзад на ЦСКА е в състав Матей, Гълъбов, Занев, нищо добро не предвиждам в битката за първото място. Особено при видимия офанзивен напредък на Лудогорец при литовеца Дамбраускас.

В допълнение при доста сериозния кадрови потенциал на червените с безброй крила и външни халфове няма и играчи, които могат да бъдат трансформирани в ариергарда. Юга и Жеферсон са някакви варианти, но по-добре да не се стига изобщо до тях. При доказаните стандарти на Акрапович за обиграност ситуацията в момента изглежда критично зле. Новите защитници, които неминуемо ще се появят в близко време, няма как да постигнат бърза сработеност с отбора. Но във футбола се случват и чудеса.

Валентин Антов обаче остава зад гърба си проблемите на ЦСКА, а го чакат доста сериозни предизвикателства с екипа на Болоня. А голямото очакване е той да се появи в игра в някой от следващите мачове. Дебютът може да се случи още в неделя срещу Парма на „Ренато Дал‘Ара“. Няколко са големите предимства, които младият българин получава наготово.

Първото се нарича Синиша Михайлович. Каквото и да се напише за Синишата, ще е бледо и банално. Той е от онези, които наричаме човек с главна буква. Истински идол и икона. Животът му е низ от изпитания, като се започне от етническия му произход. Фактът, че между Михайлович и Антов няма да има езикова бариера е огромен плюс за българина. Синиша буквално ще постави криле върху раменете на Валентин. А съдейки от досега заявената интелигентност и чувствителност на софиянеца, сърбинът ще намери благодатна почва. При Михайлович Болоня играе всеотдаен до пълно умопомрачение футбол. В Болоня Антов заварва една свирепа компания от мъжки момчета, лишени от всякаква звездомания. Истински бойци, които не прекланят глава пред който и да е противник. И на който и да е стадион! В тима вече не е голямата легенда Родриго Паласио и нов лидер на практика няма. Естествено, с головете си сънародника на Али Соу – Муса Бароу, произвежда впечатление, но той вероятно ще се върне през лятото в Аталанта. Единственото достойнство, което Антов трябва да покаже на първо време е максимална всеотдайност. Убеден съм, че това той го може.

Споменах нещо за трансфера на Кирил Десподов в Каляри, който завърши с пълно фиаско. И причината бе една – Кирчо се оказа неподготвен за високите стандарти на големия футбол. Затова сега рита топката в Делиормана и му предстои да изживее „голямата радост“ с шампионската титла на България. Може и да регистрира някакъв принос към успеха. Както го каза преди години един велик мислител – ще си играйкаме.

Предстои ни обаче да разберем дали и Валентин Антов е за играйкането, или става за голямата игра. Парите и престижът свършват до първите стъпки на терена с новия отбор. Там се вижда кой колко струва. Може да ни се вижда, че Валентин Антов е най-добрият в света, но реалността да ни свали на земята. Моето мнение съм го изразил много ясно и точно в статията за футболиста на България за 2020 година. Моят фаворит се казваше Валентин Антов. Трансферът в Болоня доказа колко съм бил прав. А най съм доволен, че след 32 години отново българин ще облече синьо-червената фланелка на И Велтри. По ирония на съдбата синьото вече го имахме в лицето на легендарния Ники Илиев, сега слагаме и червената добавка. И най-важното – ако това момче пробие, ще има нова надежда за българския футбол. Защото само младите могат да ни извадят от батака. Но за целта се искат много съставки и силно се надявам при Валентин те да са в наличност.